Решение № 113 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100110908 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищците – И. Р. М. и С. И. О. посочват, че с присъда № 26008/16.02.2021г., постановена по н.о.х.д. 1094/2019г. Пловдивски окръжен съд, НО, 3 състав, ответниците са признати за виновни, за това че на 21.03.2018г. в с. Нареченски бани, обл. Пловдивска, в съучастие, умишлено са умъртвили В.И.М. /син на първата ищца и брат на втората/, като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин и деянието е извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро и 3- то, вр. чл. 115 от НК, поради което са осъдени на двадесет години лишаване от свобода за С. М. Б. и шестнадесет години лишаване от свобода за М. С. Б.. Присъдата е влязла в сила на 15.06.2022г. В следствие на загубата на своя син и брат ищците изживяват тежък стрес и шок, както и неимоверна болка и страдание, които продължават и до днес. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъдят ответниците всеки от тях да им заплатят:

- С. М. Б. да заплати на И. Р. М. - майка на починалия В.И.М., сумата от 400 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие загубата на своя син, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието - 21.03.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата;

1

- М. С. Б., да заплати на И. Р. М. - майка на починалия В.И.М., сумата от 400 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие загубата на своя син, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието - 21.03.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата;

- С. М. Б. да заплати на С. И. О. - сестра на починалия В.И.М., сумата от 400 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие загубата на своя брат, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието - 21.03.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата;

- М. С. Б., да заплати на С. И. О. - сестра на починалия В.И.М., сумата от 400 000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие загубата на своя брат, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието - 21.03.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и да им се присъдят направените разноски в производството.

Ответниците- С. М. Б. и М. С. Б., редовно уведомени, в срока по чл. 131 ГПК не са депозирали отговор на исковата молба.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото на страница 5 е представено удостоверение за наследници изх.

№ РЛН18-УГ01-5923 от 03.04.2018г., издадено от Столична община, район Люлин, от което се установява, че ищцата И. Р. М. е майка на В.И.М. – починал на 27.03.2018г., неженен и негов единствен наследник по закон.

От представеното на страница 64 удостоверение за родствени връзки изх.

№ РЛН22-УГ51-16894 от 09.11.2022г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че ищцата С. И. О. е сестра на починалия на 27.03.2018 г. В.И.М.. От същия документ се установява, че нейният баща е починал през 2002г. и тя има само един брат – починалото лице В.М..

Н а страници 6-7 от делото е представена присъда №26008 от 16.02.2021г., постановена по н.о.х.д. №1094/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с която са признати:

-С. М. Б. за виновен за това, че на 21.03.2018г. в с. Нареченски бани, обл.

Пловдивска, в съучастие, като съизвършител с обвиняемия М. С. Б., умишлено е умъртвил В.И.М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 2 – ро и 3 – то, вр. с чл.

115 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода и

- М. С. Б. за виновен за това, че на 21.03.2018г. в с. Нареченски бани, обл.

Пловдивска, в съучастие, като съизвършител с обвиняемия С. М. Б., 2 умишлено е умъртвил В.И.М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 2 – ро и 3 – то, вр. с чл.

115 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода.

С решение № 5 от 17.01.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 439/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена присъда № 26008 от 16.02.2021г., постановена по н.о.х.д. № 1094/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд. /стр. 8-40/.

С решение № 91 от 15.06.2022г., постановено по н.д. № 303/2022 г. по описа на ВКС, III Наказателно Отделение, е оставено в сила решение № 5 от 17.01.2022г., постановено по в.н.о.х.д. № 439/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. /стр. 41-58/.

В проведеното открито съдебно заседание, на което са присъствали лично ответниците, същите са заявили, че не оспорват фактът, че ищците са били в добри семейни отношения с починалото лице и са контактували с него до смъртта му.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Относно предявените искове с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/

Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. постановяване на влязла в сила присъда, с която ответниците са осъдени за извършено престъпление – причиняване на смъртта на В.И.М.;

2. В.И.М. е син на първата ищца и брат на втората;

3. взаимоотношенията, които са изградени и съществували между всяка от ищците и починалото лице,

4. описаните в исковата молба претърпени неимуществени вреди от всяка от ищците, причинени от загубата на техния син, съответно брат.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД повелява, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се приеме, че предявените искове са основателни трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

По делото е представена влязла в сила присъда, от която се установява, че ответниците са признати за виновни, за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 2-ро и 3-то /убийство по особено мъчителен начин и с особен жестокост/, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, 3 който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.

Предвид събраните по делото доказателства, като съобрази и разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът приема, че са доказани всички елементи на фактическия състав, обуславящи отговорността на ответниците С. Б. и М.

Б., на основание чл. 45 от ЗЗД, включително и наличието на вина.

Отговорността по чл. 45 ЗЗД е деликтна, а когато увреждането е причинено от неколцина, те отговорят солидарно /чл. 53 ЗЗД/. Тази правна норма се прилага както когато деянието, в резултат на което са причинени вреди е деликт, така и когато същото представлява престъпление /решение № 445 от 14.07.2025г. по к. гр. д. №1671/2024г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.

Съпричиняване по смисъла на чл. 53 от ЗЗД е налице, когато вредата за пострадалия е неделима, налице е причинна връзка между неделимата вреда и деянието на двама или повече правни субекти. В производството по иска за обезщетяване на вредите не следва да се изследва съотношението на вината между съпричинителите, тъй като те отговарят солидарно към пострадалия.

Относно исковете предявени от И. Р. М.

В настоящото производство са доказани причинените вреди на ищцата И. М. – убит е от ответниците нейния син, който е бил на 38 години, неженен и не е имал деца, и с който тя се е намирала в обичайните за българското общество добри и топли отношения родител – дете.

Установена е по делото и причинно – следствената връзка между извършеното от двамата ответници и причинените на ищцата И. М. неимуществествени вреди.

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии формират съдържанието на понятието "справедливост", което е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.

4

Съдът като взе предвид следните обстоятелства: синът на ищцата е починал на 38 години, като не е създал свое семейство и деца, към датата на смъртта му е бил починал вече неговия баща и единствена опора за ищцата М. /негова майка/ остава другото й дете – втората ищца, възрастта на ищцата към този момент – 73 г. /възраст, при която родителят има по-голяма нужда от детето си за своето ежедневие/, обичайните за нашия народ много близки връзки, които са създават и поддържат между родител и дете, което предполага настъпване на тежък стрес и шок от внезапната и неочаквана загуба на детето на ищцата – чрез убийството му по особен жесток и мъчителен начин, които след това отстъпват място на постоянна болка и страдание, което продължава и до днес, както и обществено – икономическите отношения в страната към тази дата – 21.03.2018г., съдът приема, че сумата от 200 000 лв., представлява справедлив размер на обезщетението, дължимо солидарно от двамата ответници, ведно със законна лихва от 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен иск от по 400 000 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.

Относно неимуществените вреди на ищцата С. И. О.

С Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в случая сестра/ морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е 5 изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.