Определение № 572 от 30.09.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Ямбол, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. с чл. 577, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. И. от гр. *, срещу Определение №1 от 12.08.2025 г., постановено от Съдия по вписванията при Тополовградски районен съд, с което е отказано вписване на Решение № 24 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1/2025 г. по описа на Тополовградския районен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между Ж.Г.П. от гр. *- продавач и К. Д. И. от с. *- купувач.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразоност на обжалваното определение, като се настоява за неговата отмяна и даване на задължителни указания на съдията по вписвания да извърши исканото вписване.

Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае за вписване на решение, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имоти, а не за договор, сключен в нотариална форма. Освен това изтъква, че предварителния договор, който е обявен за окончателен, е бил сключен на 01.12.2023 г., т.е. преди изменението на чл.

264, ал.1 от ДОПК, който задължава съдията по вписвания да извършва служебна проверка за наличието/липсата на публични задължения на продавача. Според жалбоподателя, необосновано съдията по вписвания е приел, че към молбата за вписване молителят не е представил доказателства за заплатен местен данък по сметка на община Тополовград, като сочи, че размера на дължимия данък е определен в решението, чието вписване се иска и е внесен от страната преди издаване на заверен препис от влязлото в сила решение, като доказателства за извършеното плащане на данъка са представени пред ТРС и приложени по делото. Поддържа се и довод, че компетентен да следи за заплащането на дължимите разноски, в т.ч. и на данъка за прехвърлянето на имота, е районният съд, постановил решението, като до заплащането на дължимите суми е служебно вписана възбрана върху имота.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима– подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на контрол отказ на съдията по вписванията.

След като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, за да се произнесе по съществото на жалбата, ЯОС намира следното:

1

С Решение № 24 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1/2025 г. по описа на Тополовградския районен съд, влязло в законна сила на 24.06.2025 г., е обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД сключеният на 01.12.2023 г. предварителен договор, с който Ж.Г.П. продава на К. Д. И. собствения си недвижим имот, находящ се в с. *, общ. Тополовград, представляващ празно дворно място с площ от 768 кв.м., ПИ с пл. № 18, в кв.13 по кадастралния план на с. *, при граници и съседи на имота: ПИ-17 С.К.Г., ПИ- 19 наследници на П.С.Х. и от двете страни улица, за сумата от 2 500,00 лв., която сума купувачът е заплатил на продавача при подписването на предварителния договор. С решението купувачът К. Д. И. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата от 63,00 лв. представляваща такса за прехвърляне на имота по чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, на основание чл.361, ал.1 от ГПК, както и да заплати дължимия данък в размер на 67,50 лв.- местен данък за придобиване на имота по сметка на общината по местонахождението на недвижимия имот, изчислен на база 2,7 % от пазарната цена на имота. С решението е разпоредено служебно вписване на възбрана върху имота до заплащане на дължимите разноски по прехвърлянето от жалбоподателя К. И. за обезпечаване на вземането. Разпоредено е от съда, на основание чл. 364, ал.2 от ГПК, да не се издава препис от решението докато не бъдат представени доказателства за заплащане на местния данък и нотариалната такса за прехвърляне.

На 12.08.2025 г. К. Д. И. е подал молба до съдията по вписвания при Служба по вписвания- гр. Тополовград за вписване на влязлото в сила решение №24 от 15.05.2025 г. по партидата на лицата. Към молбата е приложил 3 бр. заверени преписи от решението, с отбелязване, че същото е влязло в сила, удостоверение за данъчна оценка на имота, скица на имота, документ за внесена държавна такса за исканото вписване.

В деня на постъпване на молбата съдията по вписвания при ТРС е извършил служебна проверка в НАП за наличие/липса на задължения за целите на чл.264 от ДОПК, при която е установил, че против продавача на имота Ж.Г.П. има образувано изпълнително производство при публичен изпълнител за незаплатени вноски за здравно осигуряване в размер на 1 208,09 лв.

При тези данни, с обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да разпореди вписването на Решение № 24 от 15.05.2025 г., постановено по гр.д. №1/2025 г. по описа на ТРС, с което е обявен за окончателен сключеният между продавача Ж.П. и купувача К. И. предварителен договор, като е приел, че продавача има непогасени публични задължения, в. т.ч. вноски за здравно осигуряване в размер на 1209, 09 лв., както и е приел, че към молбата за вписване не са представени доказателства, че купувачът е заплатил по сметка на община Тополовград дължимия се местен данък за възмездно придобиване на имота в размер на 67,50 лв.

От приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че на 24.07.2025 г. купувача К. И. е заплатил по сметка на ТРС дължимата се по делото държавна такса в размер на 63,00 лв., както и е заплатил по сметка на община Тополовград указания му размер на дължимия местен данък за придобиване на имота- 67,50 лв., за които плащания е представил доказателства пред съда, постановил решението, чието вписване е поискано.

Определението на съдията по вписванията е правилно и законосъобразно, а частната жалба е неоснователна.

По въпроса относно обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, е формирана задължителна практика на ВКС. Съгласно разясненията и приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки– идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. "а" от Правилника за 2 вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. "в" от Правилника за вписванията/.

Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия– проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. Вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията, респективно съдът, разглеждащ жалба срещу негов отказ за вписване, не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Дължимия обхват на проверката ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Според ал.2 на чл. 264, ал.4 от ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

По въпроса относно приложението на чл.264, ал.1 от ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и какъв е обхватът на проверката, която следва да извърши съдията по вписванията, е налице практика на ВКС- Определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г., II г.о., ГК, Определение № 343 от 220.01.2025 г. по ч.гр.д. №4850/2024 г. I I г.о., ГК, която се споделя от настоящия съдебен състав и според която действащата редакция на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, публикувана в ДВ бр.66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., задължава съдията по вписвания наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджетчл. 264, ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по 3 вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С оглед тези разрешения, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Тази разпоредба касае вписване както на посочените в нея договори, така и на съдебните решения по чл. 363 ГПК, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект.

В разглеждания случай, при извършване на проверката, която законът му е възложил, съдията по вписванията е констатирал наличие на публични, подлежащи на принудително изпълнение задълженията на продавача по предварителния договор, за които е образувано изпълнително производство, поради което правилно е постановил отказ за вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор.

Неоснователно е и не се споделя от ЯОС застъпеното от частния жалбоподател становище, че изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК не се отнася за вписване на съдебни решения– те не са изключени от обхвата на разпоредбата, а само по изключение, при невъзможност да се изпълни изискването й, когато разпоредбата е постановявала невъзможно за молителя условие- представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма публични задължения, вписването се е извършвало без прилагане на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., не поставя такова неизпълнимо без съдействието на прехвърлителя условие.