Определение № 208 от 02.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно дело № 20263110200101 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и чл.244, ал.5 НПК.

Наказателното производство по ДП. № 1232/2024 г по описа на Трето РУ МВР - Варна е образувано на 22.09..2024 г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК : За това, че „На 22.09.2024 г. в 03 РУ-Варна е получен сигнал на тел.112, за лице с прорезна рана в областта на лявата пред мишница. Същият е зашит и гипсиран в спешен център и освободен за домашно лечение “.

По делото няма привлечени лица в качеството им на обвиняеми.

С постановление от 17.12.2025 г. Прокурор от РП гр. Варна е прекратил наказателното производството по делото на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че е налице 1 хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК – неизбежна отбрана, като намира, че в случая защитата съответства на характера и опасността на нападението, извършеното не е обществено опасно и не съсгтавлява престъпление, независимо от всички други обстоятелства, включително и причинените вреди на нападателя.

В жалбата на Й. Д. Ш., чрез адв. П. Н., ВАК е направено искане да бъде отменено от съда обжалваното постановление и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, като се сочат конкретни пропуски и основания, които препятстват прекратяването на наказателното производство. Жалбоподателя счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че от постановлението на прокурора не става ясно кой, кога и с какво е предприел нападението – Ш. ли е нападнал с нож К. или К. е нападнал с нож Ш.. Отказани са на пострадалия искания, които са направени с оглед установяване на обективната истина по делото и недопускане на лице, извършило тежко престъпление да избегне наказателното преследване.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

ВРП е приела, че на 21.09.2024 г. около 22.00 – 23.00 ч. Й. Д. Ш. се видял с Б. Ф. Ф.. Последния го попитал дали може да ну намери течност за – „вейп“.

Ф. искал такава, която да действа така, като успокоява човека и му се приспива.Той пушел такава течност от около два месеца всеки ден.Ш. през мобилния си телефон влязъл в група – приложение „Телеграм“ на профил „В.“ и му писал, че търси такава течност. „В.“ бил в същност Т.И.К.. По предложение на Ш. се уговорили среща в близост на автомивка до гаражи на автобуси в ж.к. „М.“ гр.Варна.Около 00.20 ч. на 22.09.2024 г. К. отишъл на определеното място с електрическата си тротинетка и застанал на пресечка, която била осветена. Ш. му писал да влезе по навътре в уличката, но К. му отговорил, че ще го чака там където се намира. В този момент той видял, че към него се приближават две непознати момчета – Ш. и Ф.. Последният извадил голяма бутилка с лютив спрей и започнал да пръска по К., който тръгнал да бяга, но мобилния му телефон паднал на земята. Качил се на тротинетката си, но Ш. го съборил на земята. Ф. го пръскал със спрея и едновременно с това двамата го ритали. К. си искал мобилния телефон и им хвърлил течността за вейпа, за да го оставят на мира. Двамата продължавали нападението си и тогава К. извадил нож за да ги сплаши. Пазейки се от тях той 2 наранил Ш. в лявата ръка

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото СМЕ на 22.09.2024 г. Й. Д. Ш. е получил порезна рана по задната повърхност на лява пред мишница, ангажираща кожа, подкожие и сухожилия на разгъвните мускули на трети, четвърти и пети пръсти на левия горен крайник. Това налага извършване на оперативна интервенция за възстановяването им, обуславя трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от 2-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес.

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото СМЕ на 22.09.2024 г. Т.И.К. е получил травматичен оток по кожата в областта на ъгъла на долната челюст в дясно, кръвонасядане на лигавицата на дясна буза, кръвонасядане и ожулване в дясна хълбочна област, ожулвания по дясно коляно, десния глезен. Описаните увреждания са в резултат на удари, в порядъка не по-малко от три, реализирани в описаните области, отговарят да са получени при ритници, падане и удари в подлежаща повърхност.

Травматичните увреждания от този тип определят временно разстройство не опасно за живота и се възстановяват в период от около 2-3 седмици.

По делото е назначена СПЕ от заключението на която е видно, че Т.И.К. към момента на деянието е психично здрав, бил е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение към делото и да дава достоверни обяснения по тях. Към момента на деянието К. не се е намирал в състояние на физиологичен афект.

При тази фактическа обстановка, съдът счита, че неправилно и незаконосъобразно в обжалваното постановление прокурора е приел, че са налице основания за прекратяване на наказателно производство на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

3

Производството по чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999 г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички по следващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. Следва да се има предвид, че чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава кого и дали да привлече към наказателна отговорност лице, и за какво престъпление.

Съдът следва да отбележи, че прокурорският акт не съдържа диспозитив, с което наказателното производство се прекратява.

Съобразно изложената фактология настоящият решаващ състав намира, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, накърняващи правата на пострадалия от престъплението. Действията на разследващия орган и прокурора преди, по време и след предявяване на разследването са подборно регламенитарани в разпоредбите на чл. 226-230 и чл. 242-246 от НПК.

Съществено е да се отбележи, че преди да реализира правомощията си съгласно чл. 242, ал. 1 от НПК , включително и да прекрати наказателното производство, прокурорът, следва да се убеди, че разследваното е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, за да може съобразно критериите по чл. 14, ал. 1 от НПК да формира вътрешното си убеждение и да го изложи в съответния по вид акт. Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление с оглед наличие на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК , е сторен в 4 нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК , с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 НПК .

Една от предпоставките, гарантиращи, че разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно е съблюдаването на правата на участниците в производството – обвиняемия и пострадалите от престъплението. Или всяко нарушение на правата им ще доведе до липса на качествено и съобразно правилата на НПК разследване, а оттам – и до опорочаване на формираното въз основа на такова разследване вътрешно убеждение на прокурора. Казаното отнесено към разглеждания случай обосновава извод, че разследването по досъдебно производство № 1132/2024 г на Трето РУ при ОД МВР - Варна не е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, тъй като липсва отбелязване от разследващия полицай на изявление на пострадалото лице, че не желае да му се предявят материалите от разследването, респ. да бъдат информиран за хода на разследването и да бъде призован за предявяване на материалите по делото. В протокола за предявяване на разследването от 27.11.2025 г. адв.Н., пълномощник на Й. Ш. е заявил, че в момента същия се намира в нарко комуна, информация получена от баща му Д. Ш., като не са били представени никакви доказателства относно достовереноста на твърдяното.

Ето защо съдът прима, че този пропуск на разследващия полицай е довел до накърняване правата на пострадалото лице, съобразно чл. 75, ал. 1 от НПК – да бъде информиран за хода на наказателното производство, както и да прави искания, бележки и възражения.

На следващо място: В показанията на двете групи свидетели-от една страна пострадалото лицеи от друга близките и приятели на обвиняемото по досъдебното производство лице, са налице съществени противоречия досежно описваната фактическа обстановка, при която е извършено деянието, в т. ч. и механизма на същото. Не са предприети никакви действия при разследването за отстраняване на тези съществени противоречия посредством провеждане на 5 очни ставки, съгласно чл. 143 от НПК.

Ето защо и само поради тези допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът приема, че проведеното разследване е в разрез с процесуалните изисквания, доколкото прокурорът не е изпълнил задълженията си посочени в чл. 226, ал. 2 от НПК и по този начин е формирал вътрешното си убеждение при несъблюдаване на критериите в чл. 14 от НПК.

Това обстоятелство само по себе си се явява абсолютно и безусловно основание за отмяна на прокурорския акт, поради което се обезсмисля произнасянето на съдебния състав относно доказаността и съставомерността или не на обвинението по 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, в т. ч. коментар на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК . И това е така, защото формирането на вътрешното убеждение на прокурора относно значимите за правилния изход на делото факти е съществено опорочено, а и преждевременно, доколкото е съществувала възможността за пострадалия да направи възражения или искания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Дори при приетия от прокурора механизъм на причиняване на телесното увреждане, съдът приема за несъобразен със съдената практика и конкретиката на случая, извода на прокурора за наличие хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК.

Съдебната практика е категорична, че при решаване на въпроса за това дали защитата е била в рамките на необходимите предели, следва да се изходи от цялостната оценка на всички обстоятелства, отнасящи се до характера и опасността на нападението, интензивността, възрастта, силата на нападателя и нападнатия, взаимоотношенията, мястото и времето когато се упражнява насилието, т. е. трябва да се съобразят всички факти, които да са от естество да повлияят реално на съотношението между силата на нападателя и защитаващия се /вж. Р. № 295 /1983 г., ІІ-ро н. о. ВС/. В друго Решение № 346 /2010 г. на ВКС, ІІ-ро н. о. се приема, че освен тези обстоятелства следва да се има предвид и степента на опасност, застрашаваща нападнатия, силата и възможностите на нападнатия за отбрана, както и средствата за нападение и защита.

6

Въз основана събраните по досъдебното производство доказателства съдът намира, че не би могло да се приеме за обоснована липсата на съответствие в пълен обем между защитата и характера на реалната опасност от нападението на пострадалия. Поради което не може да се приеме, че целта на обвиняемото лице е била само да отблъсне нападението. За да бъде отблъснато нападението срещу пострадалия са могли да бъдат използвани същите средства, но с по-малка сила, съответстваща на опасността да бъде увредено здравето или живота на пострадалия. Законът предоставя правото на гражданите за отблъскване на нападението само срещу задължението им за причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.