Решение № 6919 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6919 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110133624 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „АТ” ЕООД срещу „ОЗ* - З” АД, с която e предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане за сумата от 1837.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане вследствие на ПТП от 29.11.2024 г., причинено от водача на застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ лек автомобил „П. ***”, с рег. № *******.

Ищецът „АТ” ЕООД твърди, че на 29.11.2024 г. в гр. Б на ул. „Д.А.“, е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „П. ***”, с рег. № *******, и втори участник лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ******, който бил ударен докато се движел по улицата от излизащия от паркинг на заден ход първи участник. Вследствие на процесното ПТП били причинени вреди на лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ******, собственост на ищеца, който твърди, че ремонтът струвал 1837.75 лева, от които 115.44 лева била стойността на вложените части, а 1722.31 лева била стойността на вложения труд.

Процесното МПС била ново, с дата на първа регистрация ******., за това се отремонтирало с оригинални резервни части. Към ответника била предявена претенция в размер на 1837.75 лева, който с писмо от 23.04.2025 г. отказал плащане, тъй като застрахованият при него водач на автомобил нямал вина за настъпване на ПТП. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на платеното обезщетение, не заплатил претендираната сума. Поради това ищецът моли предявеният иск да бъде уважен в цялост, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба. Претендира разноски.

1

Ответникът „ОЗ* - З” АД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер. Оспорва съдържанието на двустранният Констативен Протокол, който не бил попълнен коректно, тъй като не били попълнени обстоятелствата при настъпването на ПТП. Водачът Г. Т. П., чието МПС било застраховано в ответнито дружество депозирал Декларация с вх. №****/02.12.2024 г. в която упоменава, че не е виновен за настъпилото ПТП на дата 29.11.2024 г. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността му се обуславя от наличието на две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние /действие или бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и това е така, защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие.

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.

Наличието на специалната процесуална предпоставка е безспорно по делото, тъй като с доклада по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е отделено за безспорно между страните, че между водача на лек автомобил „П. ***”, с рег. № ******* и ответника е съществувало валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като от писмо изх. № ********/23.04.2025 г. по щета № ********* се установява, че ответникът е отказал плащане по процесната щета.

Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага 2 разглеждането на иска по същество.

В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието, вредите и наличието на причинна връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от установените по делото факти.

Спорен по делото е въпросът за механизма на настъпване на ПТП и по чия вина е настъпилото процесното ПТП от 29.11.2024 г.

От представения по делото ДКПТП се установява, че 29.11.2024 г., около 12:30 часа в гр. Б лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ****** се движи по ул. „Д.А.“. По същото време водачът на лек автомобил „П. ***”, с рег. № ******* предприема маневра за излизане от паркирано състояние и при движение назад, реализира ПТП с движещия се лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ******. В т.12. „Обстоятелства" в Двустранен констативен протокол за ПТП е отразено: за лек автомобил „П. ***”, с рег. № ******* – при излизане от паркинг; за лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ****** – Движение по път с предимство. Видимите щети по превозните средства, отразени в Протокола за ПТП, са: за лек автомобил „П. ***”, с рег. № ******* са задна броня и ляв стоп, със знак „Х“ на схемата е отбелязана задна част на автомобила. За лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ****** е отбелязано предна броня, преден десен калник и врати, със знак „Х“ на схемата е отбелязана страничната дясна част на автомобила. Водачът на лек автомобил лек автомобил „П. ***”, с рег. № ******* в графа забележки е отбелязал, че е виновен за настъпване на ПТП, без да е употребил алкохол, а водачът на лек автомобил „Т. Я.”, с рег. № ******, че вината не е негова.

От ЗАД „ОЗ* З" АД е извършен оглед и съставен опис на увредените детайли. В описите са отразени видът и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил. Възприемат се вида и степените на описаните вреди от застрахователя в горецитираната щета за процесното МПС. Към датата на застрахователното събитие - 29.11.2024 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 5месеца и 25 дни, считано от датата на първоначална регистрация - ******.

От разпита на свидетеля Г. Т. П. се установява, че помни произшествието, в което участвал като водач на лек автомобил „П. ***", с рег. № ******. Случило се пред магазин „В“ в к-с „И“. Улицата била в ремонт в долния й край. Улицата се превърна в паркинг. Бил паркирал косо. Свършил си работата и докато давал назад, една кола минала. Другата кола се ударила в предна дясна броня, задна врата и цялата дясна страна. Неговата кола се ударила в едното ъгълче, само заден ляв стоп се бил счупил. Предложил на момчето да извикат КАТ, но той отказал. Казал, че бърза, че не е от тук и отишли при застрахователя му в „М. Р.“ и тя направила двустранен протокол и момчето си заминал. Сам бил в автомобила. Тръгнал да излиза със заден ход и докато гледал, в този момент нещо изпращяло. Двустранният протокол бил разписан от него, но не знае дали го е разписал другият участник, но найвероятно го е разписал, т.к, между тях имало съгласие. Това бил негоят подпис на констативния протокол.

3

От разпита на свидетеля Д. И. А. се установява, че в края на 2024 г. ходил до магазин „Б И“ близко до ПТП-то. Тръгнах от там и малко преди катастрофата имало десен завой, от който се излиза. Улицата била еднопосочна и се казвла „Д.А.“. Един господин с „****“, бяло на цвят бил спрял на спирката, давал назад и го засякъл. Карал с около 20- 30 км/ч.

Господинът слязъл и го попитал дали иска да викат КАТ, но той казал, че ще пишем двустранен протокол. Завел го при негов брокер в „М. Р.“, Брокерката му написала протокола, а те се разписали. Другия участник извършвал маневра назад. Имало съгласие между тях за това кой е виновен. Не проявил никакви претенции относно това, че е виновен.

Той давал назад и го засякъл, съответно той бил виновен. В момента, в който минавал, той давал назад и настъпил удар. На неговия автомобил щетата била в задната броня отляво, а при свидетеля в предна гума към края на калника от дясната страна.

От приетата и изслушана по делото САТЕ се установява, че 29.11.2024 г., около 12:30 часа, на ул. „Д.А.“, водачът на лек автомобил „П. ***", с рег. № ****** предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с преминаващият зад него лек автомобил „Т. Я.“, с рег. № ********. Съгласно описаните в протокол за ПТП увреждания, първоначалното съприкосновение е между задна лява част на лек автомобил „П. ***" и предна дясна странична част на лек автомобил „Т. Я.“, като ударът за лек автомобил „Т“ е приплъзващ и е по продължение на цялата странична дясна част на автомобила.

Уврежданията по двете превозни средства могат да бъдат получени вследствие на процесното ПТП и отговарят на механизма и кинематиката на удара. Всички увреждания по лек автомобил „Т. Я.“, с рег. № ********, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 29.11.2024 г. произшествие в гр. Б. Стойността за възстановяване на лек автомобил „Т. Я.“, с рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3815,50 лв. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Т. Я.“, с рег.

№ ********, изчислена на база цени за ремонт в официален сервиз към датата на ПТП е 7108,30 лв. От заключението на експертизата се установява механизмът, вредите и причинно-следствената връзка между тях във връзка с процесното ПТП.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба дата и място, между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано пътнотранспортно произшествие при описания по-горе механизъм, както и че последното е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, която постановява, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретния случай водачът на лек автомобил „П. ***" не е изпълнил това свое задължение, тъй като е допуснал да настъпи съприкосновение между него и лек автомобил „Т. Я.“, с рег. № ********. От механизмът на настъпване на ПТП и с оглед настъпилите вреди по двата автомобила - приплъзващ се и е по продължение на цялата странична дясна част на автомобила, съдът прави извод, че за лек автомобил „Т. Я.“, 4 с рег. № ******** ударът е бил непредотвратим. В резултат на това е причинил настъпването на ПТП.

Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.