Определение № 22742 от 23.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22742 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502709 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 - чл. 278 ГПК.

Образувано е по подадена от Политическа партия „Движение Да България“ и И.Н.М. частна въззивна жалба срещу определение рег. № 4810 от 03.02.2026 г., постановено по гр.д.

№ 73640/2024г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, с което е допълнено определение рег. № 42208 от 10.10.2025г. в частта за разноските, като СРС е присъдил на жалбоподателите разноски по делото от по 255,65 евро за всеки от тях, отхвърляйки горницата до пълния предявен размер от по 1533,88 евро за всеки от тях.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Твърди се, че при определяне на разноските не са взети предвид вложения труд от страна на адвоката, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Жалбоподателите молят определението на СРС да бъде отменено и да им бъде присъдено изцяло сумата от по 1533,88 евро за всеки, съгласно представените договори за правна помощ и съдействие.

Ответната страна Н.Н.Й. в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата с твърдения за нейната неоснователност.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното о тфактическа страна:

Производството пред СРС, 27 състав, е образувано по искова молба от Н.Н.Й. срещу Политическа партия „Движение Да България“ и И.Н.М., с която са предявени два субективно пасивно съединени осъдителни искове в условията на разделна отговорност за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 25000 лв. всеки.

В срока по чл. 131 ГПК всеки един от ответниците – чрез процесуален представител адв. Н. Х. е подал отговор на исковата молба.

С определение рег. № 42208 от 10.10.2025г. първоинстанционният съд на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК след неизпълнение на указанията за нередовност на исковата молба е върнал същата и е прекратил производството по делото.

В срока за обжалване на това определение ответниците са поискали допълване на прекратителното определение в частта за разноските.

1

В срока за отговор по тази молба, ответната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за прекомерност, съобразявайки, че по делото е депозиран само отговор, делото не е разглеждано в открито съдебно заседание. Съобразил се и с постановките на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. до дело С438/22 и осъдил ищеца да заплати на всеки един от ответниците сумата от по 255,65 евро /равностойни на 500 лв./, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърлил като неоснователно искането за разликата над тази сума до претендираната от по 1533,88 евро /равностойни на 3000 лв./ за всеки ответник.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е допустим, а по същество правилен.

Страните не спорят, че при прекратеното производство и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените от тях разноски. Спорът е само досежно размера.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част и при прекратяване на делото. За да бъде ангажирана отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да са налице няколко предпоставки: производството по делото да бъде прекратено, да са налице направени по делото разноските, чието заплащане е своевременно поискано от страната и посоченото адвокатско възнаграждение да бъде не само уговорено, но и действително заплатено. В случая всички тези предпоставки са налице.

Вярно е, че се присъждат всички разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството /в този смисъл и определение № 587/28.11.2011 г., по ч.гр.д. № 408/2011 г., ВКС, I г.о./.

В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на ищеца за разноски може да бъде ограничена само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, както е и в настоящата хипотеза, доколкото ответната страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

При определяне на размера на адвокатските възнаграждения въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съобразно което приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.

Дължимият размер подлежи на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото /така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о./.

Делото не представлява правна и фактическа сложност, обуславяща висок размер на възнаграждение за осъществяване на извършеното от пълномощника процесуално действие по подаване на отговор на исковата молба. Видно от договорите възнаграждението е определено от страните не само за подаване на отговор на исковата молба, а и за процесуално представителство по образуваното дело.

Производството пред първоинстанционния съд не се е развило.

Горната преценка се прави с оглед обема на положения от процесуалния представител 2 труд по конкретното дело, а не с оглед на обстоятелството, че се определя възнаграждение за конкретно процесуално действие.

Предвид горното частната въззивна жалба се явява неоснователна, а определението в обжалваната му част правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частна жалба вх. №

51488/17.02.2026г . по описа на СРС, подадена от Политическа партия „Движение Да България“ и И.Н.М. срещу определение рег. № 4810 от 03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 73640/2024г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, с което е допълнено определение рег. № 42208 от 10.10.2025г. в частта за разноските, като СРС е присъдил на жалбоподателите разноски по делото от по 255,65 евро за всеки от тях, отхвърляйки горницата до пълния предявен размер от по 1533,88 евро за всеки от тях.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3