Решение № 316 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 8/2023
- Вид
- Решение № 316
- Подписан
- 13.07.2023
- В сила
- 16.12.2024
- Състав
- Полина Петрова Бешкова
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 316 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900008 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК с материално правно основание чл. 535 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „СБС КОМОДИТИ“ ООД (с предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД), ЕИК 206798286, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 85, буква „з“, вх. А, офис 7, представлявано от С.П.Г., против „К. 82“ ЕООД, ЕИК 204559569, със седалище и адрес на управление: ** и И. Т. Г., ЕГН **********, с ***
Ищецът твърди, че е кредитор на двамата ответници на основание издаден запис на заповед, по който ищецът е поемател, първият ответник – издател, а вторият – солидарен длъжник в качеството си на поръчител (авалист). Твърди, че записът на заповед е издаден на 04.02.2022 г. за сумата от 250 000 лв. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 85, вх. А. На падежа не било извършено плащане на сумата по ефекта, поради което на 21.10.2022 г. ищецът подал пред Районен съд – Пловдив заявление по реда на чл. 417 ГПК. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 20225330115124, по което срещу длъжника „К. 82“ ЕООД и авалиста И. Т. Г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 250 000 лв., ведно със законна лихва върху същата, считано от 21.10.2022 г. до окончателно изплащане, както и за сумата от 5 000 лв., представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство. И двамата длъжници са подали в срока по чл. 414 ГПК възражения срещу заповедта, поради което заявителят е инициирал настоящото производство с искане вземането да бъде установено със сила на 1 присъдено нещо в отношенията между страните така, както е заявено в заповедното производство.
Твърди, че издаденият запис на заповед е снабден с всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, поради което е редовен от външна страна документ, годен да породи законоустановените правни последици. Оспорва изложеното от ответниците твърдение в подадените от тях възражения за това, че плащането по издадения запис на заповед е обвързано от изпълнението на каузално правоотношение по сключен между първия ответник и ищеца договор за продажба на плодове и зеленчуци от 04.02.2022 г. В тази връзка посочва, че никъде в представения от длъжниците договор не е уговорено издаването на запис на заповед, обезпечаващ по-бързо връщане на преведени по него авансови суми от страна на „СБС КОМОДИТИ“ ООД. Наред с това, отбелязва, че е налице различие в стойността на сумата по договора, възлизаща в размер на 300 000 лв. и тази по записа. Счита, че дори менителничният ефект да е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, то това не би опорочило безусловния характер на поетото по него задължение, което с настъпване на уговорения падеж е станало ликвидно и изискуемо.
Не оспорва факта на сключен между двете дружества Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка № 040222 от 04.02.2022 г.
Твърди обаче, че той е изправна страна по същия. По този договор ответното дружество се задължило да произведе и предаде на ищцовото 2 500 тона домати – полско производство, сорт „ HEINZ”, произведени върху площ от 300 дка, находяща се в землището на **, при регламентирани в договора условия, срок и цена. В изпълнение на чл. 3.4. от договора, „СБС КОМОДИТИ“ ООД превело на „К. 82“ ЕООД авансови суми в общ размер на 300 000 лв. с включено ДДС, както следва: по авансова фактура № 56/11.02.2022 г. – преведена сума на стойност 100 000 лв. на дата 14.02.2022 г.; по авансова фактура № 58/22.02.2022 г. – преведена сума на стойност 20. 000 лв. на дата 23.02.2022 г.; по авансова фактура № 59/04.03.2022 г. – преведена сума на стойност 36 000 лв. на дата 04.03.2022 г.; по авансова фактура № 62/04.04.2022 г. – преведена сума на стойност 30 000 лв. на дата 04.04.2022 г.; по авансова фактура № 63/28.04.2022 г. – преведена сума на стойност 36 000 лв. на дата 27.04.2022 г.; по авансова фактура № 65/04.05.2022 г. – преведена сума на стойност 30 000 лв. на дата 04.05.2022 г.; по авансова фактура № 66/26.05.2022 г. – преведена сума на стойност 24 000 лв. на дата 24.05.2022 г..; по авансова фактура № 69/06.02.2022 г. – преведена сума на стойност 2
24 000 лв. на дата 03.06.2022 г.
Съгласно условията на договора преведените суми следвало да се приспаднат от стойността на предадената договорена продукция.
Изпълнението на договора следвало да започне на 20.07.2022 г., като договореното количество следвало да бъде предадено в срок не по – дълъг от 60 дни, т.е. до 17.09.2022 г., в обем от по 60 тона домати на ден. Съгласно клаузата на чл. 5.2.1. доставчикът следвало писмено да уведоми за началния момент на доставките минимум пет работни дни преди започване на прибиране на реколтата. Сочи се, че такова уведомяване било направено едва в края на срока за изпълнение на договора на 14.09.2022 г. Няколко дни покъсно по настояване на ищеца сформирана от него комисия посетила мястото на производство на продукцията, като след направена проверка се установило, че същата е негодна за използване според критериите на договора, както и че не е налице достатъчна наличност, за да бъдат изпълнени постигнатите между страните договорености. Твърди се, че дори и такава да е била налице, изпълнението на задължението на доставчика в срок е било обективно невъзможно. Въпреки очевидна яснота за това, с цел изместване на отговорността по неизпълнение на договора, ответникът „К. 82“ ЕООД уведомил писмено ищеца с писмо с изх. № 17/02.10.2022 г., че поради негова забава не може да предостави договорените количества домати, тъй като към 02.10.2022 г. стопанската година били приключила, а договорът му за аренда бил прекратен на 01.10.2022 г. С оглед на така развилите се събития на 07.10.2022 г. ищецът отправил до ответника писмено уведомление за разваляне на договора, изпратено на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция, в което се съдържало и покана за връщане на платените по договора авансови суми в тридневен срок по посочена банкова сметка.
Сочи се, че до настоящия момент тези суми не са изплатени, като вкл. не е изпълнено и поетото по менителничния ефект задължение. Поради изложеното ищецът предявява настоящата претенция. Претендира разноски, понесени в настоящото и заповедното производство.
Ответниците са подали в законовия срок отделни писмени отговори на исковата молба, съдържащи идентични по съдържание възражения срещу иска. Твърдят, че процесният запис на заповед е нередовен от външна страна.
На първо място, защото било налице несъответствие между изписаната цифром и словом сума, която издателят се задължил да заплати на поемателя.
Изписаната с цифри сума била 250 000 лв., а с думи - шестстотин хиляди лева.
На второ място, излагат, че дружеството – издател „К. 82“ ЕООД било идентифицирано с два различни единни идентификационни кода с № 201069784 и № 202420752, които не съответствали на този на дружеството – ответник. В тази връзка заявяват, че „К. 82“ ЕООД с ЕИК 204559569, срещу което е предявен настоящият иск, не е издател и длъжник по процесния запис на заповед. Поради това считат иска за недопустим и молят производството да бъде прекратено.
Поддържат, че записът на заповед е издаден като обезпечение за връщане на договорени авансови плащания по коментирания в исковата молба Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка № 040222 от 3
04.02.2022 г., по който ищецът е неизправна страна. Излагат, че съгласно клаузата на чл. 3.4. от договора ищецът следвало да изпълни авансово заплащане на част от цената за производство и доставка на суровината за сума в размер на 250 000 лв. на три транша, считано до 01.04.2022 г. Като компенсация за допусната забава в изпълнението на това задължение от негова страна била преведена сумата от 300 000 лв. с ДДС, вместо договорената и записана в договора сума от 250 000 лв. Твърди се, че по време на действие на договора обектът с насажденията е посещаван и оглеждан три пъти от представители на ищеца през месец май, юли и август 2022 г. след предоставена възможност за това. Изпълнението на задължението за предаване на стоката било забавено поради закъсняла вегетация на насажденията. Въпреки това ответното дружество направило всичко възможно стоката да бъде предадена, като на 21.09.2022 г. осигурило транспорт и след предварително писмено уведомяване направило опит за транспортиране на продукцията до обект на ищеца, където товарният автомобил не бил допуснат. Така поради виновно бездействие на ищцовото дружество за осигуряване на транспорт и организация по теглене и приемане на стоката на територията на предприятието му договорът не бил изпълнен.
По тези съображения ответниците молят исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират разноски.
С депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът оспорва всички възражения на ответниците като неоснователни и недоказани. Поддържа, че изискуемостта на задължението по ефекта не е обвързана от никакви условности и задължения, договорени отделно между страните, както и че представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми законови реквизити, предвидени за неговата валидност и редовност. Посочва, че погрешно посочената в заглавната му част словесна сума от шестстотин хиляди лева не може да повлече неговата недействителност, още повече, че в пасажа, съдържащ безусловно обещание за плащане на издателя, сумата е изписана повторно с еднакво посочен размер в цифри и думи. Счита за безспорен факта, че именно ответното дружество е издател на ефекта с оглед индивидуализиращите и съвпадащи данни за наименование, адрес и представляващото го към 04.02.2022 г. лице И. Т. Г., подписало документа в качеството си на управител на „К. 82“ ЕООД. Оспорва твърденията на ответниците, изложени във връзка със сключения между страните договор, в т.ч., че поради забава в плащането на уговорените авансови суми като компенсация превел сумата от 300 000 лв. с ДДС, както и твърдението, че е била предоставяна възможност за посещение на насажденията пред месец май, юли и август 2022 г. Счита, че предприетите действия от „К. 82“ ЕООД в края на месец септември 2022 г. са в нарушение на договорените правила за предаване на продукцията и по същество представляват опит да се прехвърли отговорността по неизпълнение на договора в тежест на ищеца.
Ответникът „К. 82“ ЕООД е подал отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него възражения така, както са направени.
С отделно подаден допълнителен отговор вторият ответник И. Т. Г.
4 заявява, че не поддържа признанието си, направено в първоначалния отговор, че ценната книга и договорът са подписани едновременно, като излага напълно различна фактическа обстановка относно мястото и начина на подписване на записа на заповед. В случая безпредметно е същата да бъде описвана, доколкото се касае за въведени с ДОИМ нови обстоятелства, за които ответникът е знаел към датата на подаване на първоначалния си отговор, и поради това са преклудирани и не следва да бъдат зачетени.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за исковата сума срещу ответниците. В срока по чл.414 ГПК последните са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и исковото. Поради това установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжницита в заповедно производство, което има за предмет същото вземане – по процесния запис на заповед.