Решение № 35 от 28.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 290/2021
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 28.06.2021
- В сила
- 28.06.2021
- Състав
- Александър Любенов Александров, Кристина Ламбрева Пунтева, Ирина Атанасова Джунева
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.212,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306,ал.1,т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 3 · Наредба за дейността на заложните къщи
- чл. 1, ал. 3 · Наредба за дейността на заложните къщи
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Александър Люб. Александров
Членове:
Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик) като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600290 по описа за 2021 година С Присъда №2 от 05.04.2021 година по НОХД № 313/2020 година по описа на В.ския районен съд е признат подсъдимия Д. **. за виновен в това,че на 12.09.2017 година във В., чрез използване на неистински документ - сертификат *********, издаден от името на „************“ *** - гр.С., с управител Б. Д. Т. от град С., е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 9000 лева, собственост на „************“ **** - В., с управител И. Г. К. от В., с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 от НК,като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години и шест месеца,считано от влизане на присъдата в сила.
Осъден е на основание чл.45 от ЗЗД подс.Д. да заплати на Заложна къща „*****“ ЕООД град В. обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението в размер на 9 000 лева, ведно със законна лихва,считано от 12.09.2017 година.
Осъден е подс.Д. да заплати на Заложна къща „*****“ ЕООД гр ад В. разноски за процесуално представителство по НОХД 313/2020г. по описа на РС В. в размер на 800 лева.
1
Осъден е подс.Д. да заплати разноски по делото по сметка на ОДМВР – Пазарджик – 217,80 лева /двеста и четиринадесет лева и 80 стотинки/ плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
Осъден е подс.Д. да заплати разноски по делото в полза на РС- В. в размер на 394,68 лева плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.Д.Д.-адв.С.М. от АК-Пазарджик.Твърди се в жалбата,че първоинстанционната присъда е постановена при наличие на съществени процесуални нарушения,неправилна е,като е нарушен материалния закон.Иска се присъдата да бъде отменена изцяло - и в наказателната,и в гражданската й част,като бъде постановена нова,с която подсъдимият да бъде оправдан.Алтернативно се иска присъдата да се отмени,като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното заседание.Не се сочат нови доказателства.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв.М.,в което се твърди,че присъдата почива на предположения и обвинението не е доказано по несъсмнен начин.Твърди се,че заложената на инкриминираната дата вещ се различава по 7 признака от представената в съдебната фаза на процеса: по грамаж; по съдържание; по размер; по стружки; по цвят; по номер и по дупки.Счита се,че гореизложените разлики,разгледани в съвкупност,пораждат основателно съмнение,че вещта,предадена на процесната дата, не е идентична с тази,представена в съдебната фаза на процеса,което съмнение е в пряка връзка и с настъпилата имуществена вреда за заложната къща,която не била доказана по безспорен начин.Иска се отмяна на присъдата и в наказателната,и в гражданската й част,като се постанови нова присъда,с която подс.Д. да бъде оправдан.Алтернативно се иска връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане,тъй като съдът бил пропуснал да се произнесе с присъдата,какво да стане с вещественото доказателство,а и нямало произнасяне с определение по реда на чл.306 от НПК.
Прави се доказателствено искане за предявяване отново на процесното кюлче в съдебно заседание,което е уважено.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание,като подс.Д. твърди,че е невинен и че кюлчето,което е оставил в заложната къща,е било жълто,а не бяло,с две дупки и размер 10 на 10 см,като предявеното кюлче в съдебно заседание не е кюлчето,което той е оставил на процесната дата.
Пълномощникът на гражданския ищец-адв.А. поддържа становище,че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна,законосъобразна и обоснована и че едва в съдебната фаза на процеса подсъдимият е започнал да твърди,че не това е вещта,която е заложил,което е негова защитна теза.Не се сочат нови доказателства. Претендират се сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
2
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди първоинстанционната присъда.Сочи,че в хода на съдебното следствие е установено по безспорен начин,че представеният сертификат е неистински документ и че на базата на този документ подсъдимият е получил от заложната къща сумата от 9000 лева,която не е възстановил.Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Д. **. на 12.09.2017 година във В., чрез използване на неистински документ - сертификат № ********, издаден от името на „**************“ ООД - гр.София, с управител Б. Д. Т. от град София, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 9000 лева, собственост на „******************“ ЕООД - В., с управител И. Г. К. от В., с намерение да го присвои.
За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал отчасти обясненията на подс.Д. и изцяло показанията на свидетелите Б. Т.,И. В.,И. К.,А. Н.,М. К. и Н. П.,заключенията по назначените съдебно-графически експертизи и заключението по назначената съдебно-физико-химична експертиза,както и приетите по делото писмени и веществени доказателства.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. живее в град В..През лятото на 2017 година подсъдимият отишъл в обект на „***************“ ЕООД, в град В., на ул. „*********“ № ***, и поискал да заложи кюлче от сребристобял на цвят метал, във формата на паралелепипед. В обекта по това време на работа били служителите на „***********“ ЕООД - свидетелите И. К., М. К. и Н. П.. Пред тях подс.Д. казал, че кюлчето е златно. Свидетелката К. се консултирала по телефона със свидетеля И.Д. В., който работел като комисионер в дружеството и поискала да й разясни процедурата по приемане в залог на златни кюлчета. Св.В. й обяснил, че такъв тип злато се водело инвестиционно и не можело да бъде прието в залог без придружаващ сертификат, удостоверяващ наличието на съдържание на благородния метал. Свидетелите разяснили това изискване и на подс.Д . , като предложили да му съдействат и изпратят кюлчето при лицензирана фирма, която да извърши анализ и да издаде сертификат, но той отказал.
Два-три месеца след това си посещение в заложната къща с кюлчето, на 12.09.2017 година подс.Д. отново отишъл в обекта на „***********“ на ул. „**********“ № ***, 3 където поискал да предаде в залог същото кюлче от сребристобял на цвят метал, във формата на паралелепипед, с надпис **************, разположен в правоъгълник в горния ляв ъгъл и с номер *************, 750 в долния десен ъгъл, за което кюлче представил в заложната къща и Сертификат № ************* за химически анализ на сплав от благородни метали,на който било посочено,че е издаден от „***********“ ООД София, придружен с пакетче стружки. В сертификата било посочено, че „***********“ ООД е лицензирана химическа лаборатория за благородни метали, че за анализ е представено златокюлче, с тегло 236,70 гр., с химичен състав в тегловни % 800 Аu. Като дата на издаване на сертификата била отразена датата 28.08.2017 година и че е представено за анализ от лицето Я.А.. Като *********** е посочена Б. Т., а като получател на сертификата Я.А..
Сертификатът имал поставен с кръгъл син печат *********** ООД София.
На тази дата отново на работа били свидетелите К., К. и П.. Служителите се доверили на представения от подс.Д. сертификат, не се усъмнили, че на вещта е правен лабораторен анализ, тъй като видели, че по нея има дупки, а и към сертификата било прикрепено пакетче стружки, поради което представената вещ била приета от тях в залог. При приемането й не бил правен допълнителен лабораторен анализ за съдържание на злато - поради спецификата на вещта, която се считала за инвестиционно злато и за приемането й било достатъчно да се представи сертификат. Вещта била измерена при приемането й с електронна везна и фотографирана заедно с представения сертификат от служителите на заложната къща.
Служителят св.М. К. сключил от името на „***********“ ЕООД с подсъдимия Д. договор за паричен заем в размер на 9 000 лева, обезпечен със залог върху движима вещ във формата на Заложен билет ***************. Първоначално на Д. била предложена по-висока сума от 11 000 лева, тъй като заложената вещ била оценена на тази стойност, но предвид че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията на суми над 10 000 лева на територията на страната се извършват само по платежна сметка, парите следвало да се преведат по посочена от подсъдимия банкова сметка, но той не бил съгласен с този начин на плащане и по тази причина доброволно се съгласил да му бъде дадена помалка сума в брой – 9000 лева.
Така на 12.09.2017 година подс.Д. получил от св.К. сумата от 9 000 лева, собственост на заложната къща. В договора бил уговорен тридесетдневен срок за връщане на заема, с падеж-12.10.2017година, размер на лихва 270, 00 лв., размер на начислени такси 360,00 лв., или на падежа подс.Д. следвало да върне сумата от 9 630 лева. В Заложния билет било вписано, че се предава в залог злато-скап /мат./-235,90 гр. /бруто 236,70 гр./, 18 к., златно кюлче с лаб. Проба+стружки. Заложният билет е двустранно подписан - от заемателяподс.Д. и от представителя на заемодателя- св.К..
В попълнената декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи подсъдимият посочил също, че на 12.09.2017 година предава в залог злато-скрап /мат./-235, 0 гр., 18 к., златно кюлче с лаб. Проба и стружки. Декларацията е подписана от подс.Д., което обстоятелство той не оспорва по делото.
4
Според обичайната практика на „***********“ ЕООД, когато се предавали в залог златни издалия, които са с карати, различни от 14, в заложния билет се вписвало, че златото е материал скрап, тъй като, когато се пристъпвало към удовлетворяване на вземането на кредитора чрез продажба на вещта, същата се продавала като материал, а не като ювелирни изделия.
Договорът бил вписан в регистъра за сключените сделки по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. На падежа подс. Д. не се явил да погаси задължението си и да прибере заложената вещ – процесното кюлче,прието като веществено доказателство по делото.
След като изтекъл предвидения в чл. ***, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи седмодневен срок, с подс.Д. се свързал свидетелят П. и го поканил да погаси задължението, като върне заетата сума и плати уговорената лихва, на което подсъдимият отговорил : „******************
След това с него се свързал и свидетелят А.М.Н. - прокурист на дружеството.
Двамата се срещнали. Пред св.Н. подс.Д. заявил, че съжалява за случилото, че кюлчето са го взели заедно с негов приятел и че ще се свърже с него, за да се разберат и да възстановят заетата сума и лихвите.
След тази среща служители на „***********“ ЕООД не са имали контакти с подсъдимия. Тъй като поведението на подс.Д. усъмнило служителите на заложната къща, свидетелката К. се свързала по телефона със служител на „***********“ ООД, сочена като лабораторията, издала придружаващия заложената вещ сертификат. Попитала дали сертификатът е издаден от тази лаборатория. Информирали я, че фирмата не се занимава с анализ на благородни метали, а на лекарства, храни и козметика. Управителката на дружеството-свидетелката Б.Д.Т., поискала от св.К. да й изпрати по *** снимка на сертификата. След като го видяла, свидетелката Т. установила, че положения на сертификата подпис не е нейния и че поставения печат се различава от този на „***********“ ООД. Информирала за това св.К..