Определение № 215 от 21.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607317 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 289, ал. 4 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат С.А., САК, като пълномощник на частния тъжител Г. Н. А.а, със съгласието на законните й представители – Н. В. срещу протоколно определение от 09.04.2024 г. на СРС, НО, 12-ти състав, с което е било прието, че наказателното производство по НЧХД № 9330/2023 г. по описа на СРС следва да бъде прекратено.

В жалбата се излагат доводи, че възпитателните мерки, наложени на подсъдимата, не представляват наказание по смисъла на Наказателния кодекс и че местната комисия не е съдебен орган с правомощия да постановява актове със сила на осъдителна присъда. Според защитата, възпитателните мерки по ЗБППМН са административни санкции, които целят поправянето и превъзпитанието на извършителя, а не налагането на наказание. Адвокат А. изразява становището, че наложените мерки по ЗБППМН не трябва да бъдат пречка за образуване и разглеждане на наказателно производство по тъжба на пострадалото лице. Възпитателните мерки са разгледани като самостоятелна и различна процедура, която не изключва възможността за наказателно преследване. Освен това в частната жалба се оспорват изводите на съда за идентичност между предмета на възпитателното дело и на наказателното производство. Иска се отмяна на определението.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като провери правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред поради което същата се явява допустима

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията на 1 съда в тази насока са следните:

С обжалваното протоколно определение СРС е приел, че наказателното производство по НЧХД № 9330/2023 г. по описа на СРС следва да бъде прекратено, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка за даване ход на наказателното производство. Съдът се е мотивирал, че срещу подсъдимата вече е било проведено възпитателно производство по реда на ЗБППМН, което е приключило с влязло в сила решение, наложило възпитателни мерки за същото деяние. СРС е приел, че предмета на възпитателното дело е идентичен с предмета на наказателното дело.

Така настоящата съдебна инстанция изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, че срещу обвиняемата К.Р.З. е било проведено административно производство с наказателен характер - такова по ЗБППМН, приключило с влязло в сила решение № 09 от 17.03.2023 г., постановено от МКБППМН - район "Лозенец", като на К.З. са наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 и т. 10 от ЗБППМН – „Задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклонения в поведението“ и „Задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото – в размер на 10 часа“.

За съда е безспорно, че производството по ЗБППМН, проведено спрямо К.Р.З. е с наказателен характер, тъй като на същата е наложена санкция за извършено от нея престъпление, като непълнолетно наказателноотговорно лице. Изводи в тази насока съдът прави въз основа на обективираното в постановлението на прокурора при СРП от 23.01.2023 г., с което и на основание чл. 213 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 8 от НПК във връзка с чл. 61, ал.

1 от НК, е отказано образуването на досъдебно производство по материалите по пр.пр № 49849/22г. по описа на РП – гр.София, пр. № 228000 – 14139/22 г. по описа на 04 РУ-СДРВ. Прокурорът е приел, че деянието е извършено поради лекомислие и спрямо К.З. могат да бъдат приложени възпитателни мерки. Местната комисия е била сезирана да се произнесе именно за извършеното престъпление от непълнолетното наказателноотговорно лице К.Р.З.. Както е посочено в ТРОСНК № 3/2015 г., „деянията, за които се прилагат институтите на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на възпитателна мярка по ЗБППМН, съответно, с налагане на административно наказание, съставляват престъпления, като държавата се отказва от осъществяване на наказателна отговорност. Деянието не се декриминализира, а по силата на закона само се променя наказателната санкция, като вместо наказание по НК се налага възпитателна мярка или административно наказание“. В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че възпитателните мерки имат наказателен характер, тъй като деянието не е декриминализирано, а само санкцията е заменена с възпитателна мярка.

Производството, протекло спрямо К.З. по реда на ЗБППМН, се явява първо по ред, тъй като е приключило с влязъл в сила правоохранителен акт на 17.03.2023 г., преди образуване на наказателното производство срещу същото лице с тъжба от 06.07.2023 г. При това, с така постановения акт на МКБППМН К.З. е санкционирана за същото деяние, което се явява предмет на наказателното производство, а именно - за причинена при нанесен побой в 2 близост до сградата на ПГО „Княгиня Мария Луиза“, в гр. София, на 07.09.2022 г. телесна повреда.

Предвид изложеното, СГС в този си състав, изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, обусловили произнасянето му с атакувания съдебен акт, че наказателното производство по НХЧД № 9330/2023 г., е второ по ред срещу К.З., след като спрямо същото лице за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила правоохранителен акт по административно производство по ЗБППМН с характер на наказателно, както и че едно и също лице не може да бъде преследвано наказателно два пъти за едно и също деяние, поради което и образуваното наказателно производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Ето защо като е прекратил наказателното производство съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът намира, че протоколно определение от 09.04.2024 г. на СРС, НО, 12-ти състав, с което е било прието, че наказателното производство по НЧХД № 9330/2023 г. по описа на СРС следва да бъде прекратено, е правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.04.2024 г. на СРС, НО, 12-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 9330/2023 г. по описа на СРС.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3