Решение № 257 от 02.08.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. П., 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101550 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД.

Ищецът – П. М. Х., с адрес в гр. Р., ул. „М.“ № 10, ЕГН **********, твърди, че притежава лек автомобил „Ф. Т.“, с *** и с рама № ***. Пояснява, че собствеността му произтича от договор за покупко-продажба от 09.11.2020 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 10883/20 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, който е сключил с ответницата (като продавач). Поддържа, че понастоящем ответницата неоснователно упражнява фактическата власт спрямо превозното средство. Изтъква, че за времето от 01.10.2021 г. до 19.11.2023 г. ответната страна го е лишила от ползването на автомобила, поради което му дължи парична репарация от 12 000 лв. Иска неговото титулярство спрямо тази вещ да бъде признато за установено и ответницата да бъде осъдена му предаде владението й, както и да му бъде присъдено визираното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2023 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – М. Ж. Н., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Л. К.“ № 3, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Развива доводи, че договорът за продажба, на който се позова ищецът, е унищожаем, тъй като тя го е сключила след заплашване от негова страна. Смята, че недействителността на продажбената сделка води до 1 неоснователност на позицията на ищеца, че е собственик на спорния лек автомобил, при което тя не дължи обезщетение за лишаване от ползването му.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Уважаването на иска по чл. 108 ЗС, отнасящ се до признаване на правото на собственост на ищеца върху процесната вещ и осъждането на ответницата да му предаде нейното владение, който е познат в цивилистичната доктрина и в съдебната практика още като ревандикационен иск, е детерминирано от кумулативната даденост на предпоставките, свързани с това: 1/ ищецът да е собственик на вещта, въз основа на заявения придобивен способ; 2/ ответницата да упражнява фактическата власт върху нея и 3/ тази фактическа власт да се осъществява без основание (вж. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 379 и сл., както и Решение № 2419/13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г., I г. о. на ВС).

По аргумент от постановките, възприети в Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, основателността на претенцията по чл. 59 ЗЗД, насочена към обезщетението за лишаване от ползването на вещта, предполага: 1/ обогатяване на ответницата за сметка на ищеца; 2/ обедняване на последния; 3/ липса на правно основание за такова имуществено разместване; 4/ пряка връзка между обогатяването и обедняването, при която те произтичат от един общ факт или от група факти, и 5/ липсата на друг правен механизъм за защита на обеднелия. Няма съмнение, че именно по този ред се извършва ликвидацията на облигационни отношения, свързани със ситуация, в която собственикът е лишен от ползването на вещта си, а друго лице я използва без основание, при което то му дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, тъй като неоснователно се обогатява за сметка на собственика, спестявайки този разход, а собственикът пък се обеднява от невъзможността да го реализира като приход (вж. Решение № 1164/23.06.2005 г. по гр. д. № 492/04 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 131/27.10.2009 г. по т. д. № 268/09 г., І т.о. на ВКС, Решение № 255/29.06.2010 г. по гр. д. № 5342/08 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 267/20.01.2014 г. по гр. д. № 13/13 г., III г. о. на ВКС и Решение № 98/26.05.2015 г. по гр. д. № 6186/14 г., III г. о. на ВКС).

В контекста на казаното дотук основният проблем, от който зависи изходът от спора, е дали ищецът е собственик на превозното средство, до което се отнасят исковете, поставени за решаване.

Сключването на продажбения договор (с нотариално заверени подписи на ищеца /като купувач/ и на ответницата /като продавач/), на който ищцовата страна базира собственическото си качество, се потвърждава от копието на обективиращия го документ, което е приобщено към доказателствения материал. Поначало такъв вид договор представлява надлежен законов механизъм за придобиване на собствеността 2 върху моторно превозно средство (чл. 77, предл. 1 ЗС във вр. с чл. 144, ал. 2 ЗДвП). От съдържанието на сделката допълнително се изяснява, че уговорената продажна цена по нея е 2 520 лв.

Така сериозна релевантност добива възражението на ответната страна за унищожаемост на коментирания договор, тъй като при положителна преценка в тази връзка юридическият му ефект ще бъде дисквалифициран (по аргумент от чл. 34, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 32, ал. 3 ЗЗД).

Заплашването, като основание за унищожаемост по чл. 30 ЗЗД на правните сделки, е налице, ако: 1/ едната страна по сделката я сключва под въздействието на основателни страхови представи за предстояща злина, причиняването на която зависи от заплашващия, и 2/ възбуждането на тези представи е предизвикано от другата страна или от трето лице (вж. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 536). При обсъждания порок на сделките категоризирането на действията, с които заплашващият си служи, се извършва обективно, но критерият относно предизвикването или не на основателен страх трябва да е конкретен и субективен, като се преценява дали и без формираните страхови представи заплашваният би встъпил в сделката (вж. Решение № 222/07.12.2017 г. по гр. д. № 4594/16 г., IV г. о. на ВКС).

От съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели В. К. и И. Д. става ясно, че:

- около есента на 2020 г. е настъпила видима промяна в поведението и външния вид на ответницата, като тя често е била емоционално разстроена (унила, притеснена и разплакана) и със следи от физическо насилие (насинявания в зоната на очите);

- първоначално е отказвала да сподели за причините, на които се дължи състоянието й, но впоследствие – към началото и през лятото на 2021 г., неколкократно е казвала и пред двамата свидетели, че ищецът е извършвал върху нея физически посегателства и е поискал тя да му прехвърли имотите си в гр. П. и в с. Р., както и процесния автомобил;

- ответницата е споделила още, че ищецът е отправял заплахи както към нея, така и по отношение на дъщеря й (от сорта, че „ликвидира“ и двете);

- ответницата е ползвала автомобила около 3 години преди да сключи договора за продажба с ищеца, след което пак е продължила ползването му, по същия начин;

- през лятото на 2023 г. автомобилът се е повредил и оттогава по настояване на ответницата и на мъжа, с когото тя живее на семейни начала – В. В., превозното средство е било позиционирано в двора на къщата на свидетеля Д., който е вуйчо на В..

Показанията и на двамата свидетели подлежат на цялостно кредитиране, защото 3 са логични, безпротиворечиви и последователни, базират се на лични впечатления, които са формирани случайно и във време, съвпадащо с онова на изясняваните събития. Същевременно те не се опровергават по никакъв начин от останалите елементи на доказателствената маса.

От заключението на изслушаната съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от никоя от страните, се констатира, че средният пазарен наем на автомобила, относим към периода на иска по чл. 59 ЗЗД, е 383,27 лв. на месец, а неговата средна пазарна продажбена цена е 6 000 лв.

В обобщение на горното може да се заключи, че са събрани достатъчно доказателствени данни, че волята на ответницата при сключването на договора за продажба на автомобила е била опорочена посредством заплашване, сторено от ищеца, поради което възражението й за унищожаемостта на тази сделка е основателно.

Вярно е, че сведенията, които в тази насока дават свидетелите К. и Д., са от вторично естество, но от важно значение е, че макар и да става дума за факти, почерпени от разкази на самата ответница, то това е ставало случайно и няколко месеца след сключването на продажбената сделка, съответно няколко години преди образуването на сегашното дело. От друга страна, установяват се допълнителни обстоятелства, които въпреки косвения си характер, при комплексна преценка, подкрепят тезата на ответницата за заплашване от ищеца при сключването на договора за продажба на автомобила. По-конкретно меродавни тук са данните, че: ответницата е била с променено психоемоционално и физическо състояние към момента на сделката; уговорената продажна цена на превозното средство е била близо 3 пъти по-ниска от средната пазарна такава; ищецът не само не е установил никаква фактическа власт върху закупената вещ в продължение на 3 години след договора, но дори ответницата е продължила обичайното й ползване.

В крайна сметка основателността на възражението на ответницата за унищожаемост на договора за продажба, на който ищецът основава исковите си претенции, налага те да бъдат отхвърлени.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя само на ответницата правна възможност за възмездяване на съдебни разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Те се равняват на сумата от 1 000 лв. и са формирани от адвокатско възнаграждение, което е реално заплатено, съобразно отбелязването в депозирания по този повод документ, материализиращ едновременно пълномощно и договор за правна защита и съдействие (съобр. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П. М. Х., с адрес в гр. Р., ул. „М.“ № 10, ЕГН **********, срещу М. Ж. Н., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Л. К.“ № 3, ЕГН **********, с които се претендира:

- на основание чл. 108 ЗС, да бъде признато за установено, че П. М. Х. е собственик, въз основа на договор за покупко-продажба от 09.11.2020 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 10883/20 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, на лек автомобил „Ф. Т.“, с *** и с рама № ***, както и М. Ж. Н. да бъде осъдена да му предаде владението на този автомобил;

- на основание чл. 59 ЗЗД, М. Ж. Н. да бъде осъдена да заплати на П. М.

Х . сумата от 12 000 лв. – обезщетение за периода от 01.10.2021 г. до 19.11.2023 г., поради лишаване от възможността за ползване на посоченото превозно средство, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2023 г., до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. М. Х., с адрес в гр. Р., ул. „М.“ № 10, ЕГН **********, да заплати на М. Ж. Н., с адрес в с. Р., общ. П., ул. „Л. К.“ № 3, ЕГН **********, сумата от 1 000 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5