Решение № 79 от 28.10.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ямбол, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря И.П.З. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско дело № 20212300500259 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от адв. Д.Д. от АК-Ямбол, пълномощник на ищеца Н.И.Д. против Решение №260332/02.08.2021 г. постановено по гр.дело №619/2021 г. по описа на ЯРС , с което съдът е отхвърлил предявения от Н.И.Д. срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София, с ЕИК-121265113, иск -да бъде осъден ответникът да заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 08.07.2020 г. падане в автобус на „Юнион Ивкони" ЕООД, застрахован при "Застрахователно дружество Евроинс"АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2020 г. до окончателното й изплащане, и е присъдил в полза на ответника разноски по делото. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на ИМ е необоснован. Твърди се, че шофьора на автобуса, в който е пътувал ищеца се е движел със скорост несъобразена с характера и интензивността на движението за този час от деня и е нарушил разпоредбата на чл.95 ал.1 от ППЗДвП: При спиране скоростта на движение на пътното превозно средство се намалява плавно. Рязкото спиране било забранено. Твърди се, че това е противоправно деяние и е налице деликтна отговорност на водача, която ангажирала отговорността на ответника за обезщетение. Сочи се, че действията на шофьора при внезапното спиране, водели до единствения извод, че той не е съобразил характера и интензивността на движението в този участък от пътя, където нямало мантинели ограничаващи излизането на пешеходци и е в разрез с чл. 20 ал.2 пр.5 от ЗДвП. По отношение на "твърденията на шофьора за наличието на дете на пътя", според въззивника това била непотвърдена защитна реакция от него, защото и самото дете, ако имало такова "можело да се е спряло на тротоара и въобще да не е излязло на пътя". Рязкото спиране настъпило на Т-образно кръстовище, където шофьора имал видимост и можел отдалеч да види и прецени обстановката и да намали плавно. Претендира се, по подробни съображения в жалбата, отмяна на решението, и уважаване на иска, както и присъждане на разноски по делото.

1

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника. Заявена е и претенция за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител в о.с.з.

ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

Страните не спорят, а и от представените писмени и гласни доказателства, се установява, че на 08.07.2020 г. въззивникът -ищец в първоинстнционното производство е пътувал в автобус по линия №25 от градския транспорт в гр. Ямбол, осъществяван от „Юнион Ивкони" ООД, както и че автобусът е спрял рязко по време на пътуването и пътникът е паднал на пода, като в следствие на падането е получил наранявания.

Последните са описани в заключението на изслушаната пред ЯРС СМЕ, изготвена въз осн. на представената от ищеца медицинска документация и преглед на ищеца. Съгласно заключението на СМЕ, Д. е получил счупване на осмото дясно ребро, без разместване на костните фрагменти и без настъпване на усложнения, както и контузия на главата и ръцете.

Според вещото лице понастоящем лицето не би трябвало да има болки, тъй като не били налице фактори, които да обективират такива. С оглед възрастта на Д.- 74 години- било възможно да има болки, които той субективно да свързва с получената травма. Обикновено уврежданията от този вид заздравявали около 2-3 седмици, а болките от реброто можело да продължат по - дълго време. След като специалистът по рентгенология не е видял и описал увреждания на съседните ребра, такива според в.л. не е имало. Според ВЛ-це, травмите не са били тежки, тъй като ищеца не е бил приет за лечение в болница. Съдебно медицинската диагноза на уврежданията била „автобусна травма", той като било налице пострадал пътник в автобус по време на движение при неговото рязко спиране.

Уврежданията според експерта отговарят да са получени по този начин- по време на движение и рязко спиране. Изводът на ВЛ-це е, че травмите са получени по описания механизъм- при падането ищецът се е ударил на повърхността на пода и в интериора на автобуса. Предвид възрастта било възможно да ищеца да падне и ако се е държал. за състоянието на ищеца след инцидента е бил разпитан пред ЯРС св.П. -приятел на ищеца.

Същия е посочил, че когато посетил ищеца в „Спешния център", го видял целият обезобразен, с кръв навсякъде по лицето. Веждата му била спукана, носът - разбит, с кръвотечение от него и устната му била пукната. Ищецът му се оплакал от болки отдясно на ребрата и дясната ръка. Показал му счупената си изкуствена челюст. В КАТ, по повод издаване на протокола за пострадало лице, още изпитвал болки. Не бил в състояние да пише.

Стоял превит на две от болка. Дъщеря му под негова диктовка написала, какво се било случило в автобуса. Свидетелят видял документа, издаден от хирурга, че Н. Д. има едно счупено и 2 пукнати ребра вдясно. Впоследствие - след месец и половина ищеца бил лекуван в „Неврологично отделение" на болницата поради оплакване от болки в главата, с диагноза „комоцио". Все още бил уплашен и не пътувал с автобус; оплаквал се от болки в ребрата и от главоболие и виене на свят.

Не се спорно също, а видно и от застрахователна полица № BG/07/120000958904, към датата на инцидента е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София и дружеството превозвач „ЮНИОН ИВКОНИ"ООД.

След получените травми, Д. е сезирал застрахователя с Искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" (без щети по МПС) вх.№ 029-172/17.07.2020 г., по което е била образувана преписка по щета №2300064267. В преписка /представена по делото пред ЯРС/, е приложен Протокол за ПТП 2

№1049330/14.07.2020 г. на ОД на МВР-гр.Ямбол, подписан и от въззивника, според който на 08.07.2020 г. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП, а като причина за същото е посочено: „за да избегне настъпване на ПТП с неправилно пресичащ платното за движение пешеходец, водачът спира рязко и пътникът пада и се удря". По искането застрахователя е постановил отказ, за което е изпратил уведомление до ищеца №02917281/10.08.2020 г.

Установено е по делото, че във връзка с инцидента е била образувана Преписка №3920/2020г. на ЯРП. По същата е издадено Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 10.09.2020 г., поради това, че е налице случайно деяние на водача на автобуса, изключващо вината, поради аварийно спиране на автобуса с цел предотвратяване на сблъсък с дете, излязло внезапно на пътното платно. За появата на този пешеходец са налице данни, както в Сведение от А.С.Д.- шофьор на автобуса, така и в Заявление от настоящия ищец до Н-ка на Сектор „Пътна полиция" от 09.07.2020 г. От показанията на изслушаните пред ЯРС свидетели: А.Д. - водач на автобуса и Банова кондуктор, също се установява, че внезапното спиране на автобуса е било предизвикано от навлизането на пешеходец - дете на пътното платно на 10 метра пред автобуса, при което спиране ищецът е паднал на пода до свидетелката Банова.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна:

Пред първоинстанционния съд e бил предявен иск касаещ претенция за неимуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, претендирани от Н.И.Д., като следствие от ПТП, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"АД гр.София - застраховател на прекия причинител на уврежданията.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, между дружеството – въззиваем и превзвача, в чийто автобес на градския транспорт е настъпило увреждането на ищеца.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване на забраната да не се вреди другиму. Процесуална предпоставка за предявяване на претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496, ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ. Видно от данните по делото, в настоящия случай Н.Д., е получил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по подадената от него писмена застрахователна претенция. Т.е. искът му е допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен. Не е спорно, че в случая вредите са настъпили поради рязкото намаляване на скоростта от водача и спирането на автобуса, довело до падането и удрянето на въззивника- пътник в превозното средство. Съгл. разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. По делото в случая е безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства, че водачът е предприел рязкото спиране, поради необходимост да предотврати ПТП с дете, появило се внезапно на пътното платно /обстоятелство установено и от прокуратурата по Преписка №3920/2020г. на ЯРП, обусловило издаване на Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 10.09.2020 г., поради това, че е налице случайно деяние на водача на автобуса, изключващо вината/.

При наличието на доказателства, че внезапното рязко спиране на автобуса е било 3 необходимо за предотвратяване на ПТП, изводът на първоинстнционния съд, че водачът на автобуса при рязкото внезапно спиране не е нарушил правилата за движение по пътищата е обоснован. Оборена е и презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД на водача на автобуса, поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя.

По делото не е доказано скоростта на движение на автобуса, да не е била съобразена с допустимата от закона и че е налице нарушение на чл.20 от ЗДП, поради което твърденията в жалбата за нарушение на чл.20 от ЗДП, са неоснователни.

При това положение първоинстнционния съд правилно е приел, че предявеният по делото иск е неоснователен и го е отхвърлил.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че решението, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.