Решение № 578 от 26.10.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Силистра, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420101347 по описа за 2022 година

Ищецът Н. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „А. К." № ... претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, че изпълняемото право по изп.д. № № 1036 / 2019 г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 767 не съществува, поради погасяването му по давност.

Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото, както и да бъдат изискани и приложени ч.гр.д. № 467 / 2011 г. и ч.гр.д. № 525 / 2011 г. по описа на PC Д..

Ищецът твърди, че производството по изп.д. № 1036 / 2019 г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 767 е образувано въз основа на Заповед № 372 /18.05.2011 г., постановена по ч.гр.д. № 467/2011 г. по описа на ДРС и Заповед № 425 /27.05.2011 г., постановена по ч.гр.д. № 525/2011 г. по описа на ДРС, след като са настъпили факти, които погасяват правото на взискателя да търси принудително изпълнение, тъй като е образувано след като вземанията са погасени по давност. Направено е и възражение за ненадлежно уведомяване за сключения договор за цесия.

Ответникът „К. И. И. БГ" АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, ул. „П. В." №..., Б. ц. „Л. ...", ет...., представлявано от СД Б. Р., З. Д. и А. Б. е подал писмен отговор, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че въз основа на цитираните от ищеца изпълнителни титули са образувани изпълнителни производства през 2011 и 2012 година, по които са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Изложението съдържа подробни дати на всяко изпълнително действие, както и твърдение, че на 22. 01. 2018 год., по молба на взискателя, производството по изп.д. № 1464 / 2011 год. е 1 присъединено към производството по изп.д. № 572 / 2012 год. по описа на ЧСИ Г.Г.. Без да сочи основание, заявява, че двете изпълнителни производства са прекратени, като въз основа на същите два изпълнителни титула е образувано изп.д. № 1036 / 2019 г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 767 на 03. 10. 2019 год. Изложени са доводи и посочена съдебна практика относно характера на изпълнителните действия, различията между перемпцията и давността, уведомяването на длъжника за извършената цесия и приложимите в тази връзка правни норми. В заключение ответникът счита, че вземанията не са погасени по давност, поради което моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване на недължимостта на претендираното от ответника вземане за сума в общ размер от 3563.01 лв.

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането си, т. е. фактите, от които то произтича, а ищецът - възраженията си срещу съществуването, респ. - изискуемостта на вземането.

В производството не спори относно фактите, касаещи наличието на влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителен лист ч.гр.д. № 467 / 2011 год. по описа на ДОС и по ч.гр.д. № 525 / 2011 год. по описа на ДРС, въз основа на които изп. листове са се развили изпълнителни производства под № 1464 / 2011 год. и № 572 / 2012 год. по описа на ЧСИ Г.

Г.. Въз основа на молба от взискателя изп.д. № 1464 / 2011 год. е присъединено към изп. Дело № 572 / 2012 год. на 01. 02. 2018 год.

Производството по изп. дело № 572 / 2012 г. е прекратено с постановление от 14. 08. 2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С оглед липсата на оспорване от страна на ответника, съдът приема, че въпросът, който стои за разрешаване в производството е дали процесните вземания са били погасени по давност към момента на образуване на новото изпълнително производство под № 1036 / 2019 г. по описа на ЧСИ Г. Г. на 03.

10. 2019 г. , като ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. В от ЗЗД.

Съгласно даденото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, разрешение, прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ н е прекъсва давността, 2 защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК . В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От представените по делото доказателства се установява, че последното изпълнително действие по и.д. № 1464 / 2011 год. е извършено на 08. 12. 2011 год., като в продължение на две години други изпълнителни 3 действия не са извършвани, респективно перемпцията е настъпила на 07. 12.

2013 год. Изп.д. № 572 / 2012 г. е образувано на 21. 04. 2012 г., като изпълнителни действия по същото не са извършвани до 24. 08. 2015 год., т.е. перемпцията по това производство е настъпила на 20. 04. 2014 год.

Предвид факта, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок, считано от 08. 12. 2011 год., съответно – от 21. 04. 2012 г., то е следвало съдебният изпълнител да перемира делото, като прекратяването е настъпило по силата на закона.

Предвид прекратяване на производството по делото, то с обратна сила са се заличили последиците на образуване на изпълнителното производство, включително биха се заличили и последиците на прекъсването на давността, но в случая прекъсване на давността не се установи.

Така от датата на установяване на задълженията на ищцата със съдебен акт до образуването на новото изпълнително дело – 03. 10. 2019 г. е изтекъл срок над пет години от датата на падежа на процесните задължения, поради което съдът счита, че процесното главно вземане се явява погасено по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност с оглед направеното възражение на ищеца са и задълженията за обезщетение за забава, което представлява акцесорна претенция.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявените претенции са основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 1050.00 лв., от които 50.00 лева – платена ДТ и 1000.00лв. - адвокатски хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на процесуалния представител в размер на 1000.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СсРС,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК , че Н. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „А. К." № ... не дължи на „К.

И. И. БГ" АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, ул. „П. В." №..., Б. ц. „Л. ...", ет...., представлявано от СД Б. Р., З. Д. и А. Б.

4 следните суми: главница в размер на 222.99 лв., 35.06 лв. – печалба на кредитора, мораторна лихва в размер на 62.12 лв., 125.00 лв. – разноски, както и сумата от 519.81лв – главница, 71.29 лв. договрна лихва, 148.02 – мораторна лихва, 125.00 лв. – разноски, 844.00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 392.83 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, респективно, че изпълняемото право по изп.д. № № 1036 / 2019 г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 767 не съществува, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА К. И. И. БГ" АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, ул. „П. В." №..., Б. ц. „Л. ...", ет...., представлявано от СД Б. Р., З. Д. и А. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „А. К." № ... сумата от 50.00 / петдесет / лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА К. И. И. БГ" АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, ул. „П. В." №..., Б. ц. „Л. ...", ет...., представлявано от СД Б. Р., З. Д. и А. Б. , да заплати на адвокат Д. К. – АК С., сумата от 1000.00 / хиляда / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Н. А. М. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 1347 / 2022 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5