Решение № 102 от 10.10.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Етрополе, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100569 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод подадена искова молба от М. И. Ю., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *********************** – чрез пълномощника му адв. Д. М. М. от САК, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“№ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл.

0, вх. А, ет. 9, офис 20, с която, е предявен установителен иск прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1035832/29.06.2021 г., сключен между ищеца и ответното дружество, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално – на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

В молбата се твърди, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1035832/29.06.2021 г., който е сключен при условията на ЗПФУР, съгласно който е договорено да ищеца да бъде предоставена в заем паричната сума от 400,00 лева, със срока на връщане два месеца, във вид на две месечни вноски, ведно с начислената върху тази сума възнаградителна лихва в размер на 5,03 % или 20,12 лева, при ГПР 49,06 %. Посочено е, че съгласно чл. 5 от този договор е уговорено, че кредитът се 1 обезпечава с поръчителство, представено от „Ferratum Bank“ в полза на ответното дружество. Навеждат се доводи, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочени какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество и че, в нарушение на чл. 18 ЗПФУР, ищецът не е получил преддоговорна информация. Твърди се, че след като е усвоена сумата по кредита, ищецът е установил, че, освен заемната сума, трябва да изплати и друга такава – в размер на 87,88 лева, за обезпечение с поръчителство и услуга, предоставяна от партньор на ответното дружество. В този смисъл се излагат пространни аргументи, че така сключен процесния договор е нищожен чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК; че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; че в него е грешно посочен ГПР, предвид обстоятелството, че сумата за поръчителство не е включен в ГПР.

Предвид гореизложеното ищецът е депозирал молба до РС – Етрополе, искова молба, с горепосочените основание и петитум. Прави се и искане за присъждане на разноските, сторени от ищеца в хода на производството, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В срока на отговор дружеството – ответник е депозирало отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Прави възражение, че договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, което се твърди, че е нищожно, е сключено между ищеца и друго юридическо лице, като в този смисъл дружеството – ответник не се явява пасивно легитимирано да отговаря по този иск. Навеждат се доводи,че чл. 5 от процесния договор посочва избрана от ищеца опция, без задължение за сключване, както и други аргументи относно неоснователността и недоказаността на исковете. Прави се искане за присъждане на разноските, сторени от ответното дружество в хода на делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която същият заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни аргументи относно основателността им; претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание дружеството – ответник, редовно призовано, не се 2 представлява. По делото е постъпила молба от същото, в която се заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа депозирания отговор и се отправя молба за отхвърляне на подадения срещу него иск, като неоснователен и недоказан, за което се излагат и съответни аргументи.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: заверено копие на договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1035832/29.06.2021 г., сключен между страните по делото, ведно с преддоговорна информация и СЕФ; заверено копие на договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, сключен във връзка с договора за кредит; адвокатски пълномощни и квитанция за платена държавна такса за образуване на делото.

В съдебното заседание по делото е допусната и изготвена съдебносчетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че действителния размер на ГПР в процесния договор е в размер на 594,62 %, което е изчислено съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл. 5 от договора.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.06.2021 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1035832, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 400,00 лева, а той се задължил да му ги върне във вид на 2 бр. вноски, в срок до 29.08.2021 г., заедно с начислената върху тази сума възнаградителна лихва в посочен в договора размер от 5,03 %. При това положение, в договора бил посочен годишен на разходите /ГПР/ в размер на 49,06 %.

В т. 5 от посочения договор било посочено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответното дружество, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Било посочено също така, че с одобряването на предоставеното в полза на ответното дружество обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от 3 заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. С оглед на това между ищецът /в качеството му на клиент/ и „Фератум Банк“ /в качеството му на гарант/ бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който последният се задължил солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора – ответник по посочения по – горе договор за кредит. Във връзка с този договор клиентът се задължил да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията в размер на 87,88 лева, дължима на вноски, съразмерно и ведно с погасителните вноски по договора за кредит. Предвид на това сумата по така предоставения договор за кредит възлизала в общ размер на 508,00 лева, а годишният процент на разходите по него – в размер на 594,62 %.

Главницата по договора за кредит била усвоена от ищеца.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно описани по горе, както и от заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна екпретзиа.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално – на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

По така предявения искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответното дружество е сключено облигационно правоотношение; че договорът за това правоотношение е недействтелен на посочените от него основания, респ. че е налице неравноправна клауза в него.

С оглед отговора на исковата молба, в тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да установи релевираните от него факти и обстоятелства относно неоснователността на исковите претенции, а именно, че не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск; че не е налице неравноправна клауза или основания за недействителност на процесния договор.

4

Законът за потребителния кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай /съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК/, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр.Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл.

6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Независимо от възражението на ищеца, релевирано в исковата молба относно липсата на подпис на ищеца, върху процесния договор, която индикира липсата на съгласие за сключването му от негова страна, от приложените по делото писмени доказателства относно сключването на процесния договор за заем, се установява, че се изпълнени изискванията на ЗПФУР и налице надлежно сключен договор.

С оглед на всичко това настоящият съдебен състав счита за безспорно установено, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за него са приложими правилата на ЗПК. Тук настоящият съд счита за необходимо да посочи, че неоснователно се явява възражението на ответното дружество за това, че същото не е пасивнолегитимирано да отговаря по предявения иск за недействителност, тъй като не е страна по договора за поръчителство. Следва да се посочи, че с исковата молба е предявен иск за недействителност на договора за заем, поради противоречието му с императивните правила на ЗПК, респ. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а не на договора за поръчителство. Именно с оглед на това именно ответното дружество се явява надлежна страна в производство и легитимирано да отговаря по този иск.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат 5 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР - 49, 06 %. От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, обаче, която съдът кредитира изцяло, по безспорен начин се установява, че действителния годишен процент на разходите възлиза в размер на 594,62 %, който размер е изчислено съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл. 5 от договора. В този смисъл настоящият съд счита, че при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на законовите разпоредби на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.