Определение № 5682 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5682 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502641 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 84300/08.10.2025г. подадена от Община А... срещу решение № 3210/09.09.2025г. постановено по гр.д.№ 16695/2023г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя, че Е. П. Петков е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор ... по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К..., община А..., област Варна, с площ от 738 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: квартал 40, парцел V, при съседи: ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., на основание изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност, считано от 2010г. до датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023г. и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Е. П. П. сумата от 1780 лева сторени в производството съдебноделоводни разноски.

Въззивникът Община А..., чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост, а в евентуалност за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва крайните изводи на съда, че ищецът Е. П. е доказал, че е придобил по давност процесния имот, предвид събраните по делото доказателства сочещи към това, че имотът е общинска собственост въз основа на съставения АОС № 7525/12.02.2024г. на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Счита, че предвид въведения мораториум за придобиване по давност на имоти общинска собственост е недопустимо предявяването на положителни установителни искове.

Поддържа, че Община А... е собственик на процесния имот по силата на закона, а именно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на цитираната разпоредба имотът е бил частна държавна собственост съгласно съставения АДС № 1

1982/08.11.1956г. и е бил отреден за жилищно строителство. Счита, че доказателствената стойност на АДС не е оспорена по надлежен ред, поради което неправилен се явява изводът на съда, че имотът не е бил държавна собственост и съответно не е станал и общинска такава. Оспорват се изводите на съда, че липсата на посочено основание за издаване на АДС, а именно номер на изпълнителен лист, опорочава неговата доказателствена сила.

Посочва, че към датата на съставяне на АДС, при одържавяване на имот поради неплатени данъци, не се е издавал изпълнителен лист, а заповед на председателя на съответния ОНС, която е имала силата на изпълнителен титул. Отделно от това се позовава и на извършеното със Заповед № 1812/23.11.987г. на Председателя на ОНС-Варна изменение на плана на с.К..., при което е образуван парцел V записан като общински, което е сторено без възражения от собственика към този момент С..., който е признал, че със съставения АДС № 1982/08.11.1956г. са одържавени 600 кв.м. от дворното му място, поради което е поискано ликвидиране на съсобствеността с държавата. Счита, че искането за прекратяване на съсобствеността представлява признание на факта, че посочените кв.метри са собственост на държавата, а не на С... Счита, че като доказателство за това, че имотът е държавна собственост е следвало да се отчете и фактът, че с договор № 57/13.09.1988г. държавата е отстъпила в полза на вуйчото на ищеца С... правото на строеж върху парцел V-общ. В кв.40 по плана на с.К..., което изключва имотът да е останал собственост на семейството.

Посочва, че решението не е обосновано с анализ на всички събрани доказателства, предвид на това, че е даден превес на гласните доказателства за сметка на писмените такива.

Счита, че не е доказано по безспорен начин, че ищецът и неговите праводатели са демонстрирали явно владение на имота, доколкото не са го декларирали и не са заплащали данъци или други разходи за него. Излага, че именно Община А... е декларирала имота и тя е вписана като негов собственик в действащия кадастрален регистър. Предвид доказаната собственост на имота първоначално от държавата, а след това и от Община А... счита, че е изключена възможността собствеността да се придобие по давност от граждани. Оспорва да са доказани елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно да е упражнявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на имота с намерение за своене от ищеца и праводателите му. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Е. П. Петров, чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователността й. Счита за неоснователно твърдението на въззивника за недопустимост на предявения положителен установителен иск, предвид наличието на издаден АОС на процесния имот в полза на ответника. Оспорват се и възраженията на въззивника за недоказаност на елементите от фактическия състав на придобивната давност, на която се позовава ищеца в периода от 2010г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.12.2023г. Счита за правилни изводите на съда за липса на проведено надлежно 2 доказване на факта, че процесния имот е имал статут на държавна собственост, а от там и трансформирането й в общинска собственост по реда на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. На това основание счита за правилна и констатацията на съда, че въведената на 31.05.2006г. с § 1 от ДР на ЗС временна забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост е неотносима към конкретния случай. Оспорва констативното действие на съставения АДС № 1982/08.11.1956г., както и на последващо съставения на основание § 42 АОС. Твърди, че АДС не касае част от имота на Станчо Станчев, а друг имот, доколкото не e дворно място, а градина с площ от 600 кв.м., както и че не е имало правно основание за извършеното одържавяване. Позовава се и на липсата на запис в разписния лист към плана от 1956г. на извършеното отчуждаване на част от имота на наследодателя на ищеца.

Оспорва се и твърдението на въззивника, че въз основа на представения договор № 57/13.09.1988г. за отстъпено право на строеж върху парцел V – общ., в кв.40, С... е упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот. Излага, че съвкупния анализ на събраните доказателства не установява, че Община А... е собственик на парцел V – общ. в кв.40 по плана на с.К..., нито че е проведена процедура по деактуване на процесния имот като държавна собственост. Излага, че ищецът в първоинстанционното производство е доказал твърденията си за придобиване на процесния имот по давност, което се установявало от заключението на проведената СТЕ и ангажираните гласни доказателства.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалбa e депозиранa в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 84300/08.10.2025г. подадена от Община А... срещу решение № 3210/09.09.2025г. постановено по гр.д.№ 16695/2023г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2641/2025г. за разглеждане в открито съдебно 3 заседание на 21.01.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение. На въззивникa да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5682 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Б.а като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502641 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 84300/08.10.2025г. подадена от Община А... срещу решение № 3210/09.09.2025г. постановено по гр.д.№ 16695/2023г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя, че Е. П. Петков е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор ... по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-147/17.08.2022 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. К..., община А..., област Варна, с площ от 738 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: квартал 40, парцел V, при съседи: ..., ..., ..., ..., ..., ..., ..., на основание изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност, считано от 2010г. до датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023г. и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Е. П. П. сумата от 1780 лева сторени в производството съдебноделоводни разноски.

Въззивникът Община А..., чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост, а в евентуалност за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва крайните изводи на съда, че ищецът Е. П. е доказал, че е придобил по давност процесния имот, предвид събраните по делото доказателства сочещи към това, че имотът е общинска собственост въз основа на съставения АОС № 7525/12.02.2024г. на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Счита, че предвид въведения мораториум за придобиване по давност на имоти общинска собственост е недопустимо предявяването на положителни установителни искове.

Поддържа, че Община А... е собственик на процесния имот по силата на закона, а именно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като към момента на влизане в сила на цитираната разпоредба имотът е бил частна държавна собственост съгласно съставения АДС № 1

1982/08.11.1956г. и е бил отреден за жилищно строителство. Счита, че доказателствената стойност на АДС не е оспорена по надлежен ред, поради което неправилен се явява изводът на съда, че имотът не е бил държавна собственост и съответно не е станал и общинска такава. Оспорват се изводите на съда, че липсата на посочено основание за издаване на АДС, а именно номер на изпълнителен лист, опорочава неговата доказателствена сила.

Посочва, че към датата на съставяне на АДС, при одържавяване на имот поради неплатени данъци, не се е издавал изпълнителен лист, а заповед на председателя на съответния ОНС, която е имала силата на изпълнителен титул. Отделно от това се позовава и на извършеното със Заповед № 1812/23.11.987г. на Председателя на ОНС-Варна изменение на плана на с.К..., при което е образуван парцел V записан като общински, което е сторено без възражения от собственика към този момент С..., който е признал, че със съставения АДС № 1982/08.11.1956г. са одържавени 600 кв.м. от дворното му място, поради което е поискано ликвидиране на съсобствеността с държавата. Счита, че искането за прекратяване на съсобствеността представлява признание на факта, че посочените кв.метри са собственост на държавата, а не на С... Счита, че като доказателство за това, че имотът е държавна собственост е следвало да се отчете и фактът, че с договор № 57/13.09.1988г. държавата е отстъпила в полза на вуйчото на ищеца С... правото на строеж върху парцел V-общ. В кв.40 по плана на с.К..., което изключва имотът да е останал собственост на семейството.