Определение № 133 от 01.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600148 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл.

270, ал. 4 НПК.

С определение рег. № 222/18.03.2025 г., постановено по НОХД № 1276/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, е оставено без уважение искането на подсъдимия С. Н. и неговия защитник за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в „домашен арест“.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. З. Д., в качеството й на защитник на подсъдимия Н., в която се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това въззивният съд измени наложената на подсъдимия мярка за неотклонение в по-лека, а именно - „домашен арест“.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, редовно уведомена за постъпилата частна жалба, не изразява становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените 1 по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с първоинстанционното определение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

НОХД № 1276/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по внесен срещу подсъдимия С. Н. Н. обвинителен акт за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК за това, че на 13.09.2022 г., в землището на гр. *, в прилежащо пространство в района на *–ти км на АМ „*“, на поляна, умишлено е умъртвил Г. Л. Ф., като деянието е извършено с особена жестокост.

В хода на воденото по делото досъдебно производство, с протоколно определение № 181/28.02.2023 г. по ЧНД № 236/2023 г. на ОС – Стара Загора, спрямо обвиняемия Н. е взета марка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е потвърдено с протоколно определение № 112/09.03.2023 г. по ВЧНД № 93/2023 г. на АС – Пловдив.

В хода на първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 1276/2023 г. на ОС – Стара Загора, съдилищата трикратно са оставили без уважение исканията за изменение на взетата спрямо подсъдимия Н. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, поради неналичие на основанията за това.

С присъда № 33/08.11.2024 г. по НОХД № 1276/2023 г. на ОС – Стара Загора подсъдимият С. Н. Н. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. От така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 28.02.2023 г.

След постановяване на присъдата, с определение №

904/08.11.2024 г., в производство по реда на чл. 309 НПК, окръжният съд е потвърдил взетата спрямо подсъдимия Н. мярка за неотклонение “задържане под стража“. Определението не е било обжалвано и протестирано в законоустановения срок и е влязло в сила.

2

Към настоящия момент постановената срещу подсъдимия Н. осъдителна присъда не е влязла в сила, като мотивите към нея са в процес на изготвяне. По постъпили срещу така постановената присъда въззивни жалби на защитниците на подсъдимия предстои осъществяване на инстанционен контрол.

При тази фактическа установеност, определението на окръжния съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия Н. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ е обосновано и законосъобразно.

Съгласно чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК, предпоставка за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия е да има настъпила промяна на обстоятелствата. В случая, по делото няма данни да са налице основанията на визирания текст, тъй като няма такава промяна на обстоятелствата, които да водят до негативна оценка на законността на задържането на подсъдимия Н..

Налице са всички предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК за продължаване действието на най-тежката мярка за процесуална принуда. Деянието по чл. 116 НК е тежко по смисъла на закона, с оглед неговата наказуемост - от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. На този етап от наказателното производство е повишен интензитетът на обоснованото подозрение подсъдимият Н. действително да е осъществил престъплението, в извършването на което е обвинен, предвид постановената срещу него осъдителна присъда, с която му е наложено наказание седемнадесет години лишаване от свобода. Впрочем, наличието на обосновано подозрение по отношение съпричастието на подсъдимия към вмененото му във вина престъпление не се оспорва и в депозираната частна жалба.

Продължават да съществуват и опасностите подсъдимият да се укрие и да извърши престъпление. Направените в противния смисъл възражения на защитата са неоснователни. Наличието на постоянен адрес, положителни характеристични данни, трудова ангажираност, грижи за малолетно дете и възрастни родители, чисто съдебно минало, не са нито променени, нито новонастъпили обстоятелства. Те са били налични и към момента на първоначалното решение да му бъде наложена най-тежката мярка за процесуална принуда. Те са били и обсъждани от съдебния състав, който 3 разглежда делото по същество и въззивните състави в предходни производства по чл. 270, ал. 1 НПК и отхвърлени като основание за вземане на по-лека мярка за неотклонение, поради което и поредното им изтъкване не води до отпадане на посочените по-горе реални опасности. А те се извеждат от спецификата на начина и механизма на извършване на инкриминираното деяние и последващите действия на подсъдимия, подпомогнат от свои близки и познати, за прикриване на следите от престъплението чрез укриване и унищожаване на вещи. Визираните опасности продължават да съществуват понастоящем с още по-голям интензитет с оглед на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание с постановената срещу него първоинстанционна присъда. Соченото от защитата процесуално поведение на подсъдимия и доколко то е спомогнало за разкриване на обективната истина са все обстоятелства, които подлежат на обсъждане при решаване на въпросите по същество.

Изложените в жалбата доводи за предубеденост на първоинстанционния съдебен състав не следва да бъдат обсъждани, тъй като цитираните мотиви не са част от атакувания в настоящото производство акт, а от негови предходни произнасяния относно мярката за неотклонение на подсъдимия, били са предмет на въззивен контрол, при който са получили и своя аргументиран отговор.

Неоснователни са и доводите за нарушен разумен срок на задържането на подсъдимия Н.. Посоченото в частната жалба решение на ЕСПЧ е цитирано избирателно. Според еднопосочната и константна практика на Съда, дори много дълги периоди на задържане не нарушават автоматично разпоредбата на чл. 5, параграф 3 от ЕКЗПЧОС . В редица свои решения ЕСПЧ отбелязва, че „Въпросът, дали срокът на задържане е разумен, не може да се решава абстрактно. Дали е разумно един обвиняем да продължи да бъде задържан, трябва да се преценява при всеки случай, съобразно с неговите особености. Продължаващото задържане може да бъде оправдано, само ако са налице конкретни данни за съществуването на действително изискване от обществен интерес, което, въпреки презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода, закрепено в чл. 5 от Конвенцията (в този смисъл - * срещу *, * срещу *, * срещу *). В конкретния случай, от приложените по делото материали е видно, че подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на две години.

4

За преценка на разумната продължителност на задържането, освен срокът, следва да се съобразяват и конкретните данни за характера и сложността на делото, както и за причините за забавянето му, съразмерността на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено, а така също и стадия, на който се намира наказателното производство. В разглеждания случай се касае за дело, което представлява фактическа и правна сложност. От образуването му на 08.11.2023 г. до постановяване на първоинстанционната присъда на 08.11.2024 г., по делото са проведени 7 съдебни заседания, насрочвани ритмично през кратки периоди от време, в които са разпитани множество свидетели и вещи лица. С постановената присъда на подсъдимия е наложено наказание в размер на седемнадесет години лишаване от свобода. По постъпилите жалби предстои осъществяване на въззивен контрол върху присъдата. Както бе отбелязано по-горе, продължава да съществуват опасностите подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, чийто интензитет е нараснал, с оглед наложеното му сериозно по размер наказание лишаване от свобода. При тези данни въззивният съд намира, че срокът на задържането му не е неразумен и не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 5 § 3 от ЕКЗПЧОС.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че действащата спрямо подсъдимия Н. мярка за неотклонение „задържане под стража“, на този етап от наказателното производство, е адекватна на целите по чл. 57 НПК, като те не биха могли да се постигнат с друга мярка за процесуална принуда, включително и на приравнената по правни последици „домашен арест“.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 222/18.03.2025 г., постановено по НОХД № 1276/2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия С. Н. Н. мярка за неотклонение от „задържане под стража” 5 в „домашен арест“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6