Решение № 507 от 25.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000457 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ Н.Ф.“ ООД, ЕИК ***, срещу решение № 260328 от 03.11.2021 година, постановено по т. дело № 221/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в което с решение № 260069/09.06.2022 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „Н.Ф.“ ООД срещу ответниците С. С. М., ЕГН **********, и Т. С. С., ЕГН **********, двете в лично качество и в качеството им на правоприемници на С.В.С., починал на 04.08.2019 г., за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца наказателна лихва в размер на 608, 33 лв., съгласно чл.2.6. и чл.2.8. от договор за заем №*** за периода от 17.08.2018 г. до датата на прекратяване на договора - 10.01.2019 г. и наказателната лихва в размер на 11 777, 33 лв., съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8 по договор за заем №***17.07.2018 г. за периода от 1

17.07.2018г до 10.01.2019г., като неоснователни.

Въззивната жалба на „Н.Ф.“ ООД е и срещу първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърлени исковете на дружеството срещу ответниците С. С. М., ЕГН **********, и Т. С. С., ЕГН **********, двете в лично качество и в качеството им на правоприемници на С.В.С., починал на 04.08.2019 г., за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца неустойка в размер на 1 500 лв., представляваща 60% от заемната сума, съгласно чл. 2.7. от договор за заем №*** и неустойката в размер на 29 040 лв., представляваща 60% от заемната сума, съгласно чл.2.7. от договор за заем №*** 17.07.2018г., като неоснователни.

Във въззивна жалба вх. № 270321/06.12.2021г., подадена от „Н.Ф.“ О О Д , чрез пълномощника на дружеството адв. Д. Т. , се поддържа незаконосъобразност на решението в обжалваните части, касаещи дължими наказателни лихви и неустойки съгласно чл. 2.6., 2.7. и 2.8 по двата процесни договора за заем, сключени между ищеца в качеството му на заемодател и С.

С. М. като заемополучател, както и С.В.С. и Т. С. С. като солидарни и ипотекарни длъжници. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за противоречие на посочените клаузи от договорите с добрите нрави, като се поддържа, че предназначението на тези клаузи е да стимулират ответниците –заемополучатели да изпълнят в срок задълженията си по договорите.

Посочено е, че уговорената в чл. 2.7. от двата договора неустойка в размер на 60% от предоставената заемна сума се дължи при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни и обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо и прекратяване на договорите на това основание.

Според жалбоподателя така уговорената неустойка имала за цел да обезщети изправната страна за причинените й от забавата на плащанията вреди, като освен обезщетителната функция тя имала и функцията да стимулира длъжника към изпълнение / гаранционно-обезпечителна функция/ под страх, че ще търпи санкцията за неизпълнението, съгласно уговореното в договора или по силата на закона. Неустойката се дължала само при настъпване на фактическия състав, който я поражда и представлявала отнапред уговорено обезщетение за вредите на заемодателя, изразяващи се в загуба на дохода, който би получил от възнаградителната лихва, ако договорът не беше прекратен. Твърди се, че уговорената с договорите неустойка не дублира друго вземане по тях, че тя е самостоятелно вземане, което се дължи на 2 самостоятелно основание. По отношение на наказателната лихва по чл. 2.6. от договорите жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд за нищожност на тази клауза от договорите като неравноправна по смисъла на чл. 143,т. 5 от ЗЗП и чл. 40 от ЗКНИП във връзка с чл. 146 от ЗЗП. Твърди се, че става дума за индивидуално договорени клаузи в договорите, сключени с двете ответници и с техния праводател С.В.С., че същите са получили персонализирана преддоговорна информация още на 03.07.2018 година – 14 дни преди датата на сключване на процесните договори, както и че в самите договори заемополучателите са декларирали, че преди сключването им е предоставен стандартен европейски формуляр, запознати са с Общите условия и са уведомени за всички клаузи, имали са време да се запознаят с тях, разбират значението им, съгласни са и желаят договорът да бъде сключен при описаните условия. Индивидуално договорените клаузи в договорите не били нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.Освен това жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, според която клаузи, които не са индивидуално уговорени, подлежат на преценка от гледна точка на неравноправния им характер само ако не са изразени ясно и разбираемо, а в случая ставало дума за индивидуално уговорени клаузи, формулирани изключително ясно и обективно още с предварителните договори, сключени с ответниците и стандартните европейски формуляри. Според жалбоподателя, който се позовава на т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 година на ВКС, неустойката за забава не противоречала на добрите нрави, тъй като дори и прекомерна при продължителна забава, нейният размер бил уговорен изцяло в зависимост от неправомерното поведение на длъжниците и от периода на тяхната забава.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и уважаване на предявените осъдителни искове за дължими наказателни лихви за забава по чл. 2.6. и чл. 2.8. и неустойки по чл.

2.7. по двата договора, сключени между страните. Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение и за въззивното производство.

Ответниците С. С. М. и Т. С. С. в лично качество и като правоприемници на починалия в хода на процеса С.В.С. не са взели становище по въззивната жалба на „Н.Ф." ООД.

Съдът, като прецени доводите, изложени от жалбоподателя и се запозна със събраните по делото доказателства, намира следното:

3

Въззивната жалба е процесуално допустима,подадена е в срока по чл.259 от ГПК от лице, имащо право на въззивно обжалване, а именно от ответника „Н.Ф.“ ООД срещу първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от него осъдителни искове за наказателни лихви и неустойки.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По същество въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията му са следните:

По т. дело № 221/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора са предявени обективно съединени искове от „Н.Ф.“ ООД в качеството му на заемодател срещу С. С. М. в качеството на заемополучател и С.В.С. и Т. С. С. като солидарни и ипотекарни длъжници по два договора за заем - № ***17.07.2018 година и № **-16.07.2018 година. Клаузите на двата договора са идентични, с изключение на размера на отпуснатите суми, посочен в чл.

1.1. По договора от 17.07.2018 година е посочено, че се предоставя в заем сумата от 52500 лева, а по договора от 16.07.2018 година – 2500 лева. И по двата договора става дума за потребителски заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, със срок от 60 месеца, с дата на първа погасителна вноска 17.08.2018 година и крайна дата за връщане на цялата сума 17.07.2023 година.

След образуването на делото пред ОС – Стара Загора С.В.С., подписал двата договора в качеството си на солидарен и ипотекарен длъжник, е починал. Негови правоприемници са другите две ответници – С. С. М. – дъщеря и Т. С. С. – съпруга, както и конституирана допълнително негова дъщеря Х. С. М..Исковете по отношение на Х. С. М. са отхвърлени с влязлото в сила първоинстанционно решение поради отказ от наследството на нейния баща С.В.С..

С влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната му осъдителна част ответниците С. М. и Т. С. са осъдени да заплатят на „Н.Ф.“ ООД дължимите по двата договора суми – главници и възнаградителни лихви, като е прието, че на 10.01.2019 година заемополучателите са уведомени за обявяване на предсрочната изискуемост и прекратяване на договорите поради настъпване на условията, посочени в чл.2.7., а именно забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на 4 сроковете за плащане, определени в чл.2.2.б. „з“.

По отхвърлените с първоинстанционното решение осъдителни искове в частта, която е предмет на въззивно обжалване, ищецът твърди, че ответниците му дължат наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума съгласно чл. 2.6. и чл. 2.8. от всеки един от двата договора. По договор № **-16.07.2018 година претендираната наказателна лихва е в общ размер на 608,33 лева, получен при начисляване на 5% месечна наказателна лихва за периода на забавата – 17.08.2018 година до 10.01.2019 година/ общо 146 дни/ върху дължимата главница от 2500 лева. По договор № ***17.07.2018 година е претендирана наказателна лихва от 11777,33 лева, получена при начисляване на 5% месечна лихва върху главницата от 48400 лева/ колкото е реално усвоената сума от заемополучателите/ за същия период на забавата – 17.08.2018 година до 10.01.2019 година, когато е прекратен договорът.

Ищецът е претендирал и неустойка, дължима на основание чл.2.7 от договорите в размер на 60 % от заемната сума, независимо от правата за наказателна лихва по чл.2.6 от договорите. Неустойката по договора за заем № № **-16.07.2018 година е претендирана в размер от 1500 лева / 60% от 2500 лева/. По договор № ***17.07.2018 година е претендирана неустойка от 29040 лева / 60% от предоставената сума от 48400 лева/.

Отговор на исковата молба е подаден от ответницата Х. С. М.. В него, наред с останалите възражения, са изложени такива, отнасящи се до исковете за присъждане на наказателни лихви по чл. 2.6. и чл. 2.8. и на неустойки по чл. 2.7. от договорите. В отговора се поддържа, че уговорената наказателна лихва от 5% месечно и неустойка в размер на 60% от отпуснатата сума са прекомерни и увреждат правата на потребителите, поради което е направено възражение за нищожност на посочените клаузи от договорите. В отговора има позоваване на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗКНИП, според която всяка клауза в договора за кредит за недвижим имот с фиксиран лихвен процент / каквито видно от чл. 2.2., б. „ж“ са процесните договори/, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 41, ал. 3, е нищожна.

Останалите две ответници – С. М. и Т. С., не са подали отговор на исковата молба. Независимо от това съдът дължи извършване на служебна 5 проверка за валидността на клаузите от договорите, на които ищецът основава претенциците си за наказателни лихви и за неустойка, с оглед неравноправния им характер, засягащ интересите на потребителите и с оглед противоречието им с императивни правни норми. Съдът има правомощие да се произнесе по валидността на правна сделка, респ. на клаузи от договор и без нарочни възражения от страните, доколкото става дума за приложение на императивни правни норми, в каквато насока е задължителната съдебна практка – ТР 1/2013 година на ОСГТК и ТР 1/2020 година от 20.04.2022 година на ОСГТК на ВКС. Отделен е въпросът, че с изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр. 100/2019 година е създадена нова ал. 3 на чл. 7, задължаваща съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. В случая на ищеца е осигурена възможност да изрази становище по въпроса за наличието на неравноправни потребителски клаузи в процесните договори и за противоречието на клаузи от договорите с императивни правни норми, съдържащи се в ЗКНИП, който е приложим в отношенията между страните съгласно чл. 1, ал. 2, доколкото става дума за отпуснати потребителски кредити, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Тези въпроси са въведени в процеса с отговора на исковата молба, подаден от една от ответниците – Х. М.. Първоинстанционният съд с определение № 260791 от 06.08.2021 година, след отмяна на първоначалното определение, с което е даден ход на устните състезация, е изготвил нов доклад по делото, в който са описани възраженията, по които дължи произнасяне, сред които е и възражението за нищожност на клаузите за наказателна лихва от 5% месечно и за неустойка в размер на 60% от отпуснатата заемна сума като прекомерни, увреждащите правата на потребителите и несъобразени с разпоредбите на ЗКНИП. Във връзка с това определение ищецът е изразил изрично становище с писмена молба от 27.09.2021 година, включително по въпросите за нищожността на процесните клаузи на чл. 2.6., 2.7. и 2.8 от договорите като неравноправни по смисъла на ЗЗП и противоречащи на добрите нрави и на закона.