Решение № 221 от 19.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Русе, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

П. Дочев при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от П. Дочев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600735 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по протест на РРП срещу присъда №82 от 23.07.2025 г. по НОХД № 933/2025 г. по описа на РС-Русе.

С горната присъда РС-Русе е признал подсъдимия Д. Д. П. за виновен в това, че на 28.05.2025 в гр. Русе, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 2,47 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол- ТХК - 22,6 тегловни процента, на стойност 49,40 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1, във вр. с ч.78а, ал.1 и чл.54 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Отнел в полза на държавата наркотичните вещества марихуана с нето тегло 2,47 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол- ТХК - 22,6 тегловни процента, изпратен на съхранение в ЦМУ - гр.София, на основание чл.354а, ал.6 от НПК, които следва да се унищожат. Отнел в полза на държавата 1 бр. опаковка от наркотично вещество, на осн. чл.53, а.1, б.“а“ от НК, която да се унищожи като вещ без стойност. Осъдил подс. Д. Д. П., да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 179,26 лева за направени разноски на досъдебното производство.

Представителят на РОП поддържа протеста счита, че постановения съдебен акт от РС-Русе за неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде 1 изменен като бъде съобразен с доводите на РРП.

Защитникът та подсъдимия счита ,че протеста е неоснователен и присъдата на РРС следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314,ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС- Русе е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Д. Д. П. е роден на 05.10.1995 год. в гр. Русе, български гражданин, неженен, с висше образование, безработен, не е осъждан.

На 28.05.2025г., около 20,50 часа, подс. Д. П. се намирал в гр. Русе, в близост до служебния паркинг на ТД на НАП, заедно с Л.В. Г. и Т.Я.И..

Подсъдимият П. бил с раница на гърба си, като в един от джобовете съхранявал марихуана с нето тегло 2,47 грама, увита в прозрачно полиетиленово фолио. По същото време св. И.Т. и св. Д.С., и двамата полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР — Русе, в изпълнение на служебните си задължения извършвали обход със служебен автомобил по ул.

„Независимост“ в гр. Русе. Служебният автомобил управлявал св. С., като се движил с ниска скорост и отворени прозорци. Преминавайки покрай служебния паркинг на ТД на НАП - Русе, органите на реда усетили специфична миризма на марихуана. Тогава забелязали подс. П., Л. Г. и Т. И., които се намирали в близост и решили да им извършат проверка. В хода на проверката, полицейските служители установили самоличността на тримата.

След това ги попитали дали държат в себе си забранени от закона вещества, като те отрекли. Пред органите на реда подс. П. заявил, че е имал в себе си цигара с марихуана, която току що е изпушил. Свидетелят Т. решил да извърши проверка на личните му вещи по реда на ЗМВР. При извършената проверка в един от джобовете на раницата бил установена суха зелена тревна маса с характерен мирис, увита в полиетиленово фолио. Подсъдимият посочил, че установеното вещество е марихуана с тегло от около 3 грама, която закупил няколко дни по-рано от непознато за него лице. Подсъдимият предал веществото е протокол за доброволно предаване. По досъдебното производство е изготвена физико-химична експертиза. От заключението на 2 същата става ясно, че сухата зелена тревна маса от прозрачната полиетиленова свивка представлява марихуана с нето тегло 2,47 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - ТХК- 22,6 тегловни процента, на стойност 49,40 лева. От страна на вещото лице е отразено, че марихуаната (коноп, канабис) е наркотично средство. Няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България - списък 1 и съгласно ЗКНВП. Конопът се намира в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 но ЗКНВП - Списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд .

Правилно РРС е счел за несъмнено доказано по делото, че с деянието си, подс. Д. Д. П. е осъществил от обективна страна съставът на престъплението по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1, пр.1 от НК, т.к. на 28.05.2025 в гр. Русе, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 2,47 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол- ТХК - 22,6 тегловни процента, на стойност 49,40 лева, като случаят е маловажен.

Законосъобразно е прието ,че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние чрез действие, изразяващо се в непосредствено осъществяване на фактическа власт върху наркотичното вещество. Изпълнителното деяние било извършено от подсъдимия чрез действие изразило се в държане, което се осъществило чрез получаване и осъществяване на фактическа власт над наркотично вещество, представляващо марихуана. Подсъдимият П. нямал надлежно разрешително. Предметът на престъплението е категорично установен, чрез цитираната химическа експертизи. Марихуаната е наркотично средство. Правилно е прието ,че няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год., ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите. Отразено е в Приложение № 1 към чл.3, ал. 2 от Закона, включващо растения и вещества с висока степан на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранено за приложения в хуманната и ветеринарната медицина. По тази причина правилно РРП е квалифицирла е РРС е приел за 3 разглеждане по съставомерност деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК - за държане на високорискови наркотични вещества. РОС намира за правилно относно казуса, че РРС е счел, че престъплението следва да се преквалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК. Вярно е съждението ,че от субективна страна подс. П. е осъществил съставът на престъплението при пряк умисъл. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетен и психически здрав. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е техните общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Подс. П. знаел, че държането на наркотични вещества - марихуана без надлежно разрешително е престъпление, но въпреки това извършил деянието. Законосъобразно е прието ,че в конкретния случай, от страна на Районна прокуратура-Русе не е преценено от материалноправна гледна точка дали е налице хипотезата на чл.354а, ал.5 от НК, а именно дали са налице обстоятелства и факти, които да водят до извод за „маловажност“. РРС се е позовал на чл.93, т.9 от НК, като посочва, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Вярно е съобразен и подхода по разграничителния критерий , че се извършва въз основа на фактическите данни по конкретния случай, отнасящи се до начина на извършване на деянието от една страна, вида и стойността на предмета на деянието, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост от дееца към извършеното. В настоящия случай предмета на престъплението - марихуана с нето тегло 2,47 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол- ТХК - 22,6 тегловни процента, на стойност 49,40 лева, която сума е над 20 пъти по-малка от МРЗ за Р България към момента на деянието. На следващо място, при извършената полицейска проверка подс.П. изцяло и доброволно е съдействал на проверяващите полицейски служители, като е предал безусловно и на мястото на проверката процесното наркотично вещество, което ползвал единствено за лична употреба, като по делото не са налице каквито и да са доказателства, процесното наркотично вещество да е предмет на разпространение от подсъдимия сред населението. Подсъдимият П. не е извършвал каквито и да са действия по осуетяване на проверката, не е укривал или правил опити да унищожи процесното наркотикотично вещество, не е направил опити да попречи по какъвто и да е начин на извършване на проверката, напротив изцяло е оказал съдействие на извършената от пол. служители проверка. Правилно РРС , наред с посочените по-горе мотиви, е изследвал и личността на дееца. Подсъдимият не е осъждан, при разглеждане на делото в съдебна фаза изказал съжаление за стореното и готовност да се поправи като личност в обществото. По тези мотиви, РРС законосъобразно с 4 присъдата си е счел , че настоящия случай следва да се преквалифицира като „маловажен“ по смисъла на чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. РОС се присъединява към извода на РРС, че са налице кумулативно визираните в чл.78а от НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия и налагане на административно наказание, а именно : за престъплението по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК Наказателният кодекс на Република България предвижда наказание „Глоба“ в размер до 1000 лв. ; към момента на извършване на деянието подсъдимия бил пълнолетен ; към момента на извършване на престъплението подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, към момента на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване ; с престъплението не са причинени тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не е извършил множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и във вр. с чл.54 от НК, правилно РРС е определил на подсъдимия П. наказание предвидено в чл.78а, ал.1, във вр. с чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Така определеното наказание в степен до пълната би постигнало целите по чл.36, ал.1 от НК и най-вече като лична превенция.