Определение № 2092 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2092 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501113 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.415, ал.4 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подадена чрез юрк.Стоянов, против определение № 2379 от 20.04.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 4994/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2361/02.08.2022 г.., както и изпълнителен лист № 1973/03.08.2022 г., и производството по делото е прекратено.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи се, че в рамките на указания от съда срок заявителят е предявил иска за установяване на вземането, като исковата молба срещу длъжника Д.

Д. Д. и молбата по чл.415 ГПК по заповедното дело са изпратени до БРС по куриер на 13.04.2023 г. и същите са входирани с два поредни входящи номера – 15321 и 15322 от 21.04.2023 г. Поради това, жалбоподателят счита, че изискванията на закона са изпълнени и моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане. Към жалбата са приложени доказателства – искова молба, молба по за заведен в срок иск и товарителница.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Д. Д.

Д., не се взема становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д.№ 4994/2022 г. по описа на БРС е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против Д. Д. Д., въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, за заплащане на посочените в заявлението суми, дължими по договор за потребителски кредит № 4053452586/27.12.2021 г.

Подаденото заявление е уважено от съда и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 2361/02.08.2022 г., както и изпълнителен лист по чл.418 ГПК от 03.08.2022 г.

Във връзка с постъпило в срока по чл.414 ГПК писмено възражение от длъжника, с разпореждане № 2674/07.03.2023 г. на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу Д. Д., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 2361/02.08.2022 г., като довнесе дължимата държавна такса, както и в същия срок да представи по делото доказателства за предявяване на иска, като в противен случай заповедта ще бъде обезсилена.

Съобщението за дадените с разпореждането указания е връчено на заявителя на 15.03.2023 г.

С обжалваното определение № 2379/20.04.2023 г. районният съд е приел, че в указания едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на установителен иск за вземанията си по заповедта, поради което на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист, и е прекратил производството по делото.

По заповедното производство е постъпила молба вх.№ 15322/21.04.2023 г., от заявителя, подадена чрез куриер на 13.04.2023 г., с която се уведомява съда за предявения против длъжника иск по чл.422 ГПК, за което е приложена и искова молба и товарителница. Същите доказателства са приложени и към частната жалба.

Предвид установените факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, а подадената против него частна жалба за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК.

Обезсилването на заповедта в хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК представлява предвидена 2 в закона правна последица, свързана с бездействие на заявителя – непредставяне на доказателства за предявен иск в указания от съда едномесечен срок, поради което, за да избегне тази последица, заявителят трябва да представи доказателства за изпълнение на дадените му от съда указания за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

В случая, заявителят е бил уведомен за дадените от съда указания на 15.03.2023 г. и по правилата на чл.60, ал.3 и ал.6 ГПК едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК е изтекъл на 18.04.2023 г. Видно от представената товарителница на куриерската служба „Спиди“, молбата на заявителя по чл.415 ГПК и исковата молба по чл.422 ГПК са предадени на куриера на 13.04.2023 г., като тези документите за входирани в БРС съответно с вх.№ 15322/21.04.2023 г. и вх.№ 15321/21.04.2023 г.

Следователно, заявителят е изпълнил в едномесечния срок указанията на съда, като е подал установителния иск и е представил доказателства за това в срок (чл.62, ал.2 ГПК). След като молбата е изпратена на съда в указания срок, получена е от БРС и е депозирана по заповедното производство с отбелязване, че се подава по ч.гр.д.№ 4994/2022 г. на БРС, то заявителят е изпълнил в срок задължението за представяне на доказателства пред заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. С това жалбоподателят е изпълнил и дадените му указания и законовите си задължения. Ето защо, предпоставките по чл.415, ал.5 ГПК не са били налице.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и назаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2379 от 20.04.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 4994/2022 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена издадената по същото дело Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 2361/02.08.2022 г., както и изпълнителен лист № 1973/03.08.2022 г., и производството по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3