Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1416 от 13.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1263/2025
Вид
Определение № 1416
Подписан
13.05.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1416 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.ова

Членове:

И. Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501263 по описа за 2025 година Производството е по чл. 407, ал. 1 във връзка с чл. 414а, ал. 5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Х. Н. Д., ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Л. Н., против Разпореждане № 4 от 02.01.2025 г., поправено с Определение № 465 от 07.04.2025 г., и двете постановени по ч.гр.д. № 2015/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с., с което е обезсилена частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1072 от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 2015/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, с която е разпоредено Х. Н. Д. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, седалище и адрес на управление: гр.

София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 4 сумата от 53,47 лева, представляваща разноски, разпоредено е да се издаде изпълнителен лист за останалите присъдени суми, както следва: сумата от 40,47 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 08.03.2021 г. за мобилен телефонен номер *** (стар номер) с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 30.08.2021 г. за мобилен телефонен номер *** (нов номер), като на основание договора, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, е издадена Фактура №***/15.11.2021 г.; сумата от 13,00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на всяка фактура до 15.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25,00 лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса и сумата от 346,53 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като е оставено без уважение възражението за прекомерност 1 на адвокатското възнаграждение на заявителя.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Поддържа се, че след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът е заплатил доброволно сумата от 53,47 лева, представляваща главница и лихва, за което е представил доказателства с подаденото възражение, като е направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Счита се, че съдът не е отчел извършеното плащане на главницата и лихвата, като е посочил по-малка сума за разноски и отново целия дълг. Иска се разпореждането да бъде отменено и да бъде разпоредено длъжникът да заплати само 25 лева държавна такса и съответното адвокатско възнаграждение, което да бъде съобразено с материалния интерес по делото, но не и сумите за главница и лихва.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от заявителя „Евро Финанс Колект България“ ЕООД.

Частната жалба е процесуално допустима, като изхождаща от заинтересована страна – длъжник в заповедно производство, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД против Х. Н. Д. за сумата от 40,47 лева, представляваща незаплатена главница по допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 02.07.2020 г., както и сумата от 13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка от издадените фактури до 15.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и разноските по делото, включващи 25 лева държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.

Със Заповед № 1072 от 19.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е уважил изцяло подаденото заявлението, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми, ведно с разноските по делото.

В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът е заплатил сумата от 53,47 лева и е подал възражение по чл. 414а от ГПК, с което е оспорил дължимостта на разноските поради извършеното доброволно плащане, като при условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 414а, ал. 4 от ГПК заявителят е признал извършеното плащане и е направил искане с платената сума да се погаси част от адвокатското възнаграждение, тъй като длъжникът не е уточнил кое свое задължение е погасил.

С Разпореждане № 4 от 02.01.2025 г., поправено с Определение № 465 от 2

07.04.2025 г., съдът е обезсилил частично заповедта за изпълнение за сумата от 53,47 лева, представляваща разноски, разпоредил е да се издаде изпълнителен лист за останалите присъдени суми, както следва: 40,47 лева – главница, 13 лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, 25 лева – разноски за държавна такса и 346,53 лева – остатък от адвокатско възнаграждение, като е оставил без уважение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

С издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника е разпоредено да плати сума в общ размер на 478,47 лева, включваща главница в размер на 40,47 лева, мораторна лихва в размер на 13 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 25 лева. Платената от длъжника сума в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК е в размер на 53,47 лева и не е достатъчна за погасяване на пълния размер на задълженията, но от съдържанието на подаденото от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК, в което същият оспорва дължимостта на разноските поради пълното и доброволно плащане на задължението, както и от размера на плащането, съвпадащ напълно с общия размер на дължимата главница и мораторна лихва, може да се съди, че волята на длъжника е била с плащането да се погасят именно задълженията за главница и мораторна лихва. Съответно заповедният съд е следвало да приеме за погасено задължението за главница в размер на 40,47 лева и задължението за мораторна лихва в размер на 13 лева, като остане дължимо задължението за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането. Като е погасил със сумата от 53,47 лева част от разноските за адвокатско възнаграждение, заповедният съд не е съобразил волята на длъжника и е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част.

По отношение на разноските в производствто настоящата инстанция споделя извода на заповедния съд, че същите са дължими от длъжника, тъй като плащането на задължението е извършено едва след връчване на заповедта за изпълнение, с оглед на което длъжникът е дал повод за образуване на заповедното производство.

Основателно е обаче възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от заявителя. С оглед характера на заповедното производство, неговият едностранен и формален характер, обема на извършените от процесуалния представител на заявителя действия, които се изчерпват с подаване на заявление по образец, както и материалния интерес по делото, който е минимален, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и накърнява интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна 3 сложност на делото. Това налага да се приеме, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. За справедливо и съответстващо на положения от адвоката труд по заповедното производство съдът намира възнаграждение в размер на 200 лева.

По тези съображения обжалваният акт следва да бъде отменен в частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена за сумата от 53,47 лева, представляващи разноски, и вместо това заповедта за изпълнение да бъде обезсилена по отношение на сумата от 40,47 лева главница и 13 лева мораторна лихва, както и в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумата от 40,47 лева главница, за сумата от 13 лева мораторна лихва върху главницата и за сумата от 346,53 лева адвокатско възнаграждение, като по отношение на адвокатското възнаграждение бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумата от 200 лева.

Като последица от отмяната на обжалваното разпореждане издаденият от заповедния съд изпълнителен лист следва да бъде обезсилен за сумата от 40,47 лева главница и сумата от 13 лева мораторна лихва върху главницата, както и разликата над сумата от 200 лева до посочения в изпълнителния лист размер на адвокатското възнаграждение от 346,53 лева.

В останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4 от 02.01.2025 г., поправено с Определение № 465 от 07.04.2025 г., и двете постановени по ч.гр.д. № 2015/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с., в частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена за сумата от 53,47 лева, представляващи разноски, и в частта, с която разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД против Х. Н. Д. за сумата от 40,47 лева, представляваща главница, за сумата от 13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, както и за сумата от 346,53 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1072 от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 2015/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, в частта, с която е разпоредено Х. Н. Д. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Цар Шишман“ № 2, ет. 4 сумата от 40,47 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 08.03.2021 г. за мобилен телефонен номер *** (стар номер) с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 30.08.2021 г.

4 за мобилен телефонен номер *** (нов номер), като на основание договора, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, е издадена Фактура №***/15.11.2021 г., както и сумата от 13,00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на всяка фактура до 15.11.2024 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД против Х. Н. Д. за законната лихва върху главницата от 40,47 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2024 г., до датата на окончателното изплащане на задължението – 26.11.2024 г., за сумата от 25,00 лева, представляваща разноски по делото за внесена държавна такса, и за сумата от 200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 8 от 06.01.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 2015/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с., за сумата от 40,47 лева, представляваща незаплатена главница по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 08.03.2021 г. за мобилен телефонен номер *** (стар номер) с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 30.08.2021 г. за мобилен телефонен номер *** (нов номер), като на основание договора, сключен между длъжника и „БТК“ ЕАД, е издадена Фактура №***/15.11.2021 г., за сумата от 13,00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадената фактура, считано от датата на падежа на всяка фактура до 15.11.2024 г., както и за разликата над сумата от 200 лева до посочения в изпълнителния лист размер на адвокатското възнаграждение от 346,53 лева.