Решение № 93 от 19.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330203076 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-3389000091/04.05.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на В. Д. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 177, ал.

1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Д. З., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуалния си представител адв. У., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник Сектор в 06 РУ ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. До съда е представено писмено становище от Началника, който излага доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят В. Д. З., ЕГН **********, е правоспособен водач на МПС, с издадено 27.10.2021г. СУМПС № 285484813, първоначално валидно до 27.10.2031г. На 11.02.2022г. извършил нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП, за което е бил наказан с НП № 22-1030-001187/ 09.03.2022г. с глоба от 3000 лева и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е било връчено лично на жалбоподателя на 17.03.2022г., като в него било отбелязано че било иззето СУМПС № 285484813. Тъй като Жалбоподателя З. обжалвал наказателното постановление, на това основание на същия било върнато иззетото с връчването на НП свидетелство за управление на МПС. Обжалваното по съдебен ред Наказателно постановление № 22-1030-001187/ 09.03.2022г. било потвърдено, поради което влязло в законна сила на 17.03.2023г.

На 10.04.2023г., жалбоподателят З. след като бил поканен да предаде СУМПС въз основа на влязлото в сила наказателно постановление, попълнил декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, с която декларирал, че не знае къде се намира неговото СУМПС и след като го намери, щял да го предаде. Въз основа на подадената декларация наказващия орган приел че СУМПС на жалбоподателя З. е изгубено и въз основа на попълнената от него декларация в „БДС“ и „АИС-АНД“, било отразено че от тази дата насетне СУМПС следва да се счита отнето и жалбоподателя започнал да търпи наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Въпреки горното, на 15.04.2023г. около 01:15ч. в гр. Пловдив, на бул.

„Шести септември“ до № 260, след като жалбоподателят В. Д. З., знаел че спрямо него има влязло в сила НП с което му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС и след като няколко дни преди това заявил на наказващия орган че не знае къде му е СУМПС /с което се опитал да заобиколи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП/, управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“, рег. № ***, чужда собственост. Когато бил спрян за рутинна проверка от свид. Д. В. Ш., на длъжност „***“ при 06 Районно управление Пловдив и след извършена от свидетеля справка се установило че наказанието лишаване от право да управялява МПС било приведено в изпълнение въз основа на подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от 10.04.2023г. и той шофира след като е лишен от това право по административен ред с влязлото в сила НП № 22-1030-001187/09.03.2022г. В хода на проверката, и служебна такава в системата на КАТ, са били установени гореописаните данни по отношение на З., че е бил лишен от право да управлява МПС.

2

С оглед направените констатации, на място свид. Ш. е съставил срещу З. АУАН Серия GA AKT № 734364/ 15.04.2023г. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Акта бил връчен на нарушителя срещу разписка, като в него той отразил че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН такива не постъпили.

Въз основа на съставения АУАН, е било издадено обжалваното НП, с което за така установеното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя З. е било наложено наказание – глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства – показанията на свид. Д. В. Ш..

В проведеното съдебно производство като свидетел е бил разпитан актосъставителя Д. В. Ш., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Свидетелят обяснява, че при проверката е излязла нередността около жалбоподателя, че е лишен от право да управлява МПС в „червено“ на служебния таблет. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Ш., като произтичащи от достоверен източник, последователни, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото и служещи за установяване на обективната истина.

Факта че на 15.04.2023г., жалбоподателя З. е управлявал МПС с рег. № ***, в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“ до № 260 не се спори от жалбоподателя и се доказва от съставения спрямо него АУАН, от свидетелските показания на св. Ш. който заяви че подкрепя описаното в АУАН и от самия АУАН чиято презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП остана необорена.

Факта че на жалбоподателя З. е било връчено НП № 22-1030-001187/ 09.03.2022г., с което му е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, че това наказателно постановление е било обжалвано и потвърдено на две съдебни инстанции, и влязло в сила на 17.03.2023г., също не се спори от жалбоподателя и се доказа от приложените по делото справка за нарушител водач, писмо с вх. № 88232 от 02.10.2023г. на Началник Сектор ПП и приложените към него копие на НП № 22-1030001187/ 09.03.2022г., писмо с вх. № 97679 от 30.10.2023г. на Началник Сектор ПП, в което хронологично се описват събитията свързани със издаденото, обжалвано НП № 22-1030-001187/ 09.03.2022г. и привеждането в изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от 12 месеца. Всички тези факти не се спорят от нарушителя поради което и не се нуждаят от по обстоен анализ.

3

От приложената по делото Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на български лични документи се установи че действително на 10.04.2023г. З. е заявил писмено „Шофьорската ми книжка не знам къде се намира, когато я намеря ще я дам“. Видно от заявеното от З. в саморъчно попълнената декларация, той е написал „когато я намеря ще я дам“, от което става ясно че той е бил извикан в Сектор Пътна полиция за да предаде СУМПС което притежава, след като спрямо него е влязло в сила НП № 221030-001187/ 09.03.2022г. с което му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС. От попълнената декларация се установява и че въпреки че е наясно че следва да предаде притежаваното от него СУМПС, той твърди че не може да го намери.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства, обосновават слените правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказа вмененото на З. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая безспорно се установява, че към датата на извършване на деянието – 15.04.2023г., жалбоподателят З. е бил с отнето право да управлява МПС по административен ред и въпреки това не се е съобразил с наказанието си и е привел в управление процесното МПС. З. е бил наказан, като е бил лишен от конкретното право с предходно НП № 22-1030-001187/ 09.03.2022г., връчено на 17.03.2022г. НП-то на АНО е било обжалвано и е влязло в сила на 17.03.2023г., след като е било потвърдено на две съдебни инстанции, обстоятелствата, отразени в АУАН и НП, потвърдени с писмо от сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, заведено с вх. № 88232/02.10.2023г. по описа на РС – Пловдив, ведно със заверено копие на НП 22-1030-001187/09.03.2022г.

Единствения спорен момент по делото е, било ли е приведено в изпълнение наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено с влязлото в сила НП № 22-1030-001187/ 09.03.2022г., след като СУМПС не е 4 било физически предадено на наказващия орган така както е записано в разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП която казва че наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление.

Съдът намира за неоснователно наведеното от страна на жалбоподателя възражение, че по делото не се установявало процесното СУМПС, дали било изгубено, унищожено или откраднато, а от там и от кога е следвало да се приведе в изпълнение лишаването от право да се управлява МПС спрямо З..

Действително процесното СУМПС не е било иззето физически от титуляра му – жалбоподателят З., но това е станало по негова вина.

От писмените доказателства – писмо от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив с вх. № 97679/30.10.2023г. ведно със справка нарушител/водач и копие от декларация по чл. 17 ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се установява, че на 10.04.2023г. З. е бил поканен в сектор „Пътна полиция“ за да предаде притежаваното от него СУМПС, както се изисква от разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Пак от писмото и приложената декларация се установява че жалбоподателя З. е попълнил декларация, в която е посочил, че не знае къде се намира неговото СУМПС и след като го намери, ще го предаде. Тук следва да се отбележи, че незнанието на местоположението на конкретен официален документ от титуляра му е абсолютно равносилно на загубен документ.

Затова и правилно, от момента на попълване на декларацията, е било прието, че процесното СУМПС не може да бъде предадено от жалбоподателя и съвсем правилно е бил променен статуса на З. в „БДС“ и „АИС-АНД“.

Правилно именно от тогава – 10.04.2023г. е стартирал и наказателният срок за лишаването му от право да управлява МПС за 12 месеца, в който срок попада и датата на настоящото установено нарушение - 15.04.2023г. Съдът отбелязва, че и до момента СУМПС не е представен от З., което е потвърждение на безспорно установеното обстоятелство, че същото е било изгубено. З. е бил напълно наясно и с потвърждаването на НП № 22-1030-001187/ 09.03.2022г., с което е бил наказан с лишаване от право да управлява МПС, обжалвайки го на две инстанции и влизането му в законна сила с решението на Административен съд - Пловдив от 17.03.2023г. С декларираното от З. в писмена форма няколко дни по-късно - на 10.04.2023г., че не знае къде се намира СУМПС, същият е имал напълно ясното съзнание, че в това положение няма как и физически да бъде предадено СУМПС. Въпреки това жалбоподателят е привел в управление процесното МПС. Обсъжданите действия в обективната действителност на З. са ясен израз и на субективно проявената негова страна към извършеното – а именно умисъл, 5 злоупотребявайки с правото. Ако се приеме логиката на жалбоподателя и процесуалния му представител, че след като физически не е иззето СУМПС, наказанието лишаване от право да управлява МПС не би могло да бъде приведено в изпълнение, то това би означавало че наложеното с влязло в сила НП наказание лишаване от право да управлява МПС, все още не би могло да се приведе в изпълнение което е напълно недопустимо и не такава е законодателната логика. Да се приеме противното би означавало че всеки недобросъвестен човек, на когото е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС би могъл съвсем лесно да манипулира фактите и като заяви че не знае къде му е СУМПС, и че ще го представи когато го намери, да възпрепятства привеждането в изпълнение на наказанието или отлагането му във времето. Нещо повече, чакайки да намери СУМПС това наказание би могло да стане и неизпълнимо.