Решение № 1595 от 10.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330117830 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Д. Т. срещу “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 278,24 лева, за дължимостта на която сума ответникът издал фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/** г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г., фактура № **/**г. и фактура № **/**г., представляваща стойността на 162 куб., консумирана питейна и отведена вода за обект, находящ се в гр. **, **, и обезщетение за забава върху посочената сума в размер на 146,28 лева за периода 01.05.2014 г. – 06.01.2016 г., поради погасяването им по давност.

В исковата молба се излагат съображения, че ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги, доколкото се явява собственик на обект, находящ се в гр. **, **. При извършена проверка на **г. ищцата установила, че периода май 2014 г. – януари 2016 г. по нейната партида фигурирали като непогаси задължения за доставена питейна и ответна вода в размер на 413,98 лева. Поради изложеното с нарочно писмо същата отправила претенция, че сумата е погасена по давност. С уведомително писмо от **г. ответникът отговорил на ищеца, че давността не се прилага служебно, поради което молбата му не може да бъде удовлетворена. Посочва се, че на **г. ищецът бил снабден със справка за дължимите суми, а именно: процесните такИ.. От правна страна се посочва, че ответникът не е инициирал исково или заповедно производство за събиране на сумите, поради което вземанията за доставена вода са погасени по давност. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от 1 ответника “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на депозираната молба.

Признава се, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод доставка на ВиК услуги за обект, находящ се в гр. **, **. Посочва се, че за периода 01.05.2014 г. – 06.01.2016 г. дължимата сума за главница била в размер на 253,76 лева, а за обезщетението за забава – в размер на 172,49 лева.

Досежно възражението за давност се посочва, че същото се явява неоснователно, доколкото вземанията се явяват дължими, а единствено не могат да бъдат събрани по принудителен ред. С оглед изложеното се претендира предявената претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника да се заплатят разноски.

С протоколно определение от 22.03.2024 г., постановено по делото, е допуснато изменение на предявените претенция, като претенцията за признаване за установено в отношенията между страните, че не се дължи главница е намалена на сумата в размер на 253,76 лева, а за претенцията, че не се дължи обезщетение за забава е увеличена на 172,49 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е приобщена справка за неплатени задължения, издадена от ответното дружество /л. 18/, от която се установява, че същото претендира от ищцата суми за доставена питейна и отведена вода за 01.05.2014 г. – 06.01.2016 г. за обект, находящ се в гр. **, **, в размер на 253,76 лева, и обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2014 г. – 30.11.2023 г. в размер на 172,49 лева.

С Молба до Директора на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Пловдив от **г., ищцата е направила изрично възражение, че претендираните суми за питейна и отведена вода за обекта за периода месец май 2014 г. – месец януари 2016 г. са погасени по давност, като е отправено искане същите да бъдат заличени. С Уведомително писмо от **. /л. 6/, ответното дружество е уведомило ищцата, че давността не се прилага служебно, като може да отнесе претенцията си към компетентния съд.

По правните аспекти на спора:

За уважаване на предявената искова претенция, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване правен интерес от предявяване на исковата претенция, а именно, че към датата на депозиране на исковата молба в съда ответникът е претендирал ищецът да му заплати сумата в размер на 253,76 лева, представляваща стойността на консумирана питейна и отведена вода за обект, находящ се в гр. **, **, за периода 01.05.2014 г. – 06.01.2016 г., и обезщетение за забава за в размер на 172,49 лева за периода 31.07.2014 г. – 30.11.2023 г. Посоченото обстоятелство се признава от ответното дружество, като от страна на същото се представя към отговора на исковата молба и справка за неплатени задължения /л. 18/.

Доколкото предявеният иск се явява отрицателен установителен иск, то в тежест на ответника е да установи основанието за начислението на процесните суми. Така между страните липсва спор, че за посочения период за обекта са предоставени суми за питейна и отведена вода, които не са заплатени, поради което са начислени посочените стойности.

Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали посочените суми са погасени по давност. В тази насока следва да се подчертае, че се касае за възникнали повтарящи се задължения за доставяне на вода, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието 2

„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г.

ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.

Съобразно чл. 33, ал.1 от ОУ на ответното дружество, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30дневен срок след датата на фактуриране. От представените от ответното дружество справки, се установява, че за процесния период последната съставена фактура е от **г., респ. падежът за изпълнение на задължението по същата е настъпил на 05.02.2016 г., като от 06.02.2016 г. е започнал да тече тригодишният давностен срок по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, който към датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.12.2023 г., е изтекъл.

Съобразно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане за главницата е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания.

Предвид гореизложеното, то предявеният иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такИ. са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева и заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2023 г. в размер на 400 лева. С оглед изложеното в полза на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 450 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.

Д. Т., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, сумата в размер на 253,76 лева, представляваща начислени суми за доставена питейна и отведена вода за периода 01.05.2014 г. – 06.01.2016 г. за обект, находящ се в гр. **, **, и сумата в размер на 172,49 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2014 г. – 30.11.2023 г., поради погасяване по давност на вземанията.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на П. Д. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 3