Акт от 18.07.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1099

Гр. Перник, 18.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05157/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Тексим Банк“ АД срещу Г.С.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 000 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 190,44 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г. и сумата от 317,57 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 08.09.2017 г. до 20.12.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 08880/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав са издадени Заповед № 7282 от 28.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че между търговската банка, в качеството ѝ на заемодател и ответника Г.М., в качеството му на заемополучател, бил сключен договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г., по силата на който на заемополучателя бил отпуснат паричен кредит с лимит в размер на сумата от 3 000 лв. с първоначално уговорен краен срок за издължаване 28.10.2015 г., продължаван автоматично – на основание клаузата на чл. 7, ал. 2 от договора, два пъти – съответно до 28.10.2016 г. и до 28.10.2017 г. Заемната сума следвало да бъде върната заедно с възнаградителна лихва в размер от 28,80 %, определена като сбор от базовия лихвен процент на търговската банка по кредити за физически лица за съответния период и фиксирана надбавка в размер от 24,34 %.

Кредитополучателят дължи лихвата върху усвоената част от овърдрафта ежемесечно.

Пълният размер на кредитния лимит е усвоен от кредитополучателя на 29.10.2014 г. Посочва се, че ответникът не обслужвал кредитните си задължения като не заплатил вноските, начислени на 03.07.2017 г., 01.08.2017 г. и на 01.09.2017 г.

Предвид това и на основание чл. 8 от договора кредитният лимит бил блокиран, а кредитът обявен от ищеца за изцяло предсрочно изискуем, считано от 08.09.2017 г. М. бил уведомен за предсрочната изискуемост с писмо, получено лично от него на 18.09.2018 г. Задълженията по договора обаче не били погасени от него.

Същите възлизали на сумата от 3 000 лв. за главница, сумата от 190,44 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г., както и сумата от 317,57 лв., представляваща начислена наказателна лихва за период след обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа се, че последната е уговорена в клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор и е формирана като сбор от законната лихва за забава и размера на договорната лихва. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковете и за присъждане на сторените разноски по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника оспорва предявените искове с твърдението, че от приложените към исковата молба доказателства не става ясно кое лице е страна по процесния договор за кредит в качеството на кредитодател. Намира вземанията за недължими като погасени по давност, предвид уговорения падеж – 28.10.2015 г. Не става ясно каква е дължимата сума по договора. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба писмени материали.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Тексим Банк“ АД, в качеството ѝ на кредитор, действаща чрез „Изипей“ АД, като кредитен посредник, и ответника Г.С.М., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕСL-000000007РР от 28.10.2014 г., по силата на който на ответника бил предоставен банков кредит – овърдрафт в размер на 3 000 лв. за посрещане на текущи нужди срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната сума заедно с договорна лихва и такси в срок до 28.10.2015 г. В клаузата на чл. 2 от договора е предвидено, че усвояването на суми по отпуснатия кредит от страна на ответника ще се извършва в брой – на каса в офисите на „Изипей“ АД или на търговската банка срещу предоставена от М. лична карта. При усвояването на суми по овърдрафта размерът на разполагаемия кредитен лимит намалява със стойността на съответната транзакция. Уговорено е, в чл. 2, ал. 3, от договора, че общата стойност на усвоените суми не трябва да надвишава размера на отпуснатия овърдрафт или т. нар. кредитен лимит. Изяснява се, че съгласно клаузите на чл. 3 от договора, за усвоените суми по кредита кредитополучателят дължи договорна годишна лихва, определена като сбор от базовия лихвен % на търговската банка за периода на начисляване и фиксирана надбавка в размер от 24,34 %. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП възлиза на 4,46 %, а ГЛП на 28,80 %, като последният може да се променя при промяна на БЛП по реда, разписан в чл. 3, ал. 3 от договора. Предвидено е, че договорната лихва се начислява ежедневно на годишна база 360/360 дни, върху всички усвоени суми от датата на усвояването до пълното им погасяване – арг. чл. 4, ал. 1, като за дата на усвояване се счита датата на съответната транзакция. Кредитополучателят следва да заплаща на кредитора дължимите суми ежемесечно чрез разплащателната си сметка, открита в търговската банка. Изяснява се, че общата сума, дължима от М. включва усвоения размер на кредита, дължимата върху същия договорна лихва и останалите разходи, предвидени в договора – арг. чл. 3, ал. 6. Предвидено е, че след изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора същият продължава автоматично – за нов 12-месечен период, при което падежната дата се променя съответно, освен в хипотеза, при която „Тексим Банк“ АД вземе решение да не продължи действието му. Уговорено е в чл. 8 от договора, че при забава от страна на М. в погасяването на дължимата месечна лихва по усвоената част от кредитния лимит с повече от 30 дни вземането на кредитора за възстановяване на целия кредит с всички дължими лихви и такси става автоматично и изцяло предсрочно изискуемо, при което търговската банка блокира последващото усвояване на суми от разполагаемия кредитен лимит, без да е необходимо волеизявление на страните. В клаузата на чл. 5 от договора е установена поредността в погасяването на задълженията по кредита в случай на частично изпълнение, а именно: съдебни разноски, просрочена лихва, законна лихва, просрочена главница, редовна лихва, редовна главница. В чл. 15 е удостоверено, че преди подписването на договора кредитополучателят е бил уведомен за условията по кредита чрез предоставяне от банката на необходимата информация под формата на стандартен европейски формуляр. Уговорено е, че всички съобщения и изявления във връзка договора следва да бъдат в писмена форма и ще се считат за получени кагато достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Когато някоя от страните промени този адрес, същата е длъжна да уведоми писмено другата страна чрез посочване на новия си адрес, като до този момент всички съобщения, достигнали до адресите по договора ще се считат за получени – чл. 10, ал. 1 от договора.

Към доказателствената съвкупност по делото е приобщен договор от 05.11.2012 г. за посредничество при предоставяне на финансови услуги, сключен между „Тексим Банк“ АД и „Изипей“ АД, по силата на който търговската банка възлага и упълномощава, а „Изипей“ АД приема да действа като кредитен посредник между „Тексим Банк“ АД и нейните клиенти – физически лица, страни по потребителски кредити, като извършва изброени во договора дейности, сред които и да оформя документи и да подписва от името и за сметка на ищеца договори за кредит с одобрените от банката клиенти и по утвърден образец.

Изяснява се, че този договор е сключен за неопределен срок.

От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото заключение /основно и допълнително/ по съдебно – икономическата експертиза се установява, че на 29.10.2014 г. кредитният лимит по процесния дотовор за кредит – овърдрафт от 28.10.2014 г. в размер от 3 000 лв. бил усвоен от кредитополучателя Г.С.М. чрез получаване в брой на сумата съгласно разписка № 07000281412368, издадена от „Изипей“ АД с наредител „Тексим Банк“ АД, получател – настоящият ответник /с вписани име, фамилия и подпис/ и основание: „усвояване на сума по кредит ECL – 000000007РР/28.10.2014 г.“. Експертизата достига до извод, че след това първоначално усвояване, предоставените с кредита средства също са усвоени от ответника, като същият е използвал суми от лимита и е погасявал редовната главница. Отразено е, че на 29.10.2014 г. последният е усвоил пълният кредитен лимит от 3 000 лв., на 17.02.2015 г. са погасени 2 000 лв. редовна главница, с остатък за връщане 1000 лв. Отразени са последващи използвания на лимита, съответно в размер от 1 000 лв. на 16.03.2015 г., за което е издадена разписка № 07000317695973/16.03.2015 г., от 100 лв. на 02.04.2015 г. съгласно разписка № 07000322363547 от 02.04.2015 г., 50 лв. на 06.04.2015 г., 300 лв. на 14.04.2015 г., 350 лв. на 20.04.2015 г. с издадена разписка № 07000327139959/18.04.2015 г. и 200 лв. на 18.05.2015 г. При съобразяване с извършените усвоявания и с размера на погасената сума се изяснява, че усвоената и останала неплатена главница по процесния договор за потребителски кредит – овърдрафт възлиза на 3 000 лв. В заключението е посочено, че върху усвоените суми /използваните от кредитополучателя/ по договора за кредит ежедневно е начислявана договорна лихва – от датата на съответната транзакция до пълното им погасяване и дължима на всеки първи работен ден от месеца, следващ този, за който е начислена. За периода от 28.10.2014 г. до 08.09.2017 г. по кредита е начислена договорна лихва в размер от 2 374,33 лв., от която през периода от 28.10.2014 г. до 03.07.2017 г. от ответника е платена сумата от 2 029,86 лв. От същия не е платена в цялост лихвата, начислена за периода от 01.06.2017 г. до 03.07.2017 г. в размер от 65,91 лв., както и изцяло договорните лихви, начислени съответно на 03.07.2017 г. /за периода от 03.07.2017 г. до 01.08.2017 г./ в размер от 60,55 лв., на 01.08.2017 г. /за периода от 01.08.2017 г. до 01.09.2017 г./ в размер от 63,98 лв. и на 01.09.2017 г. /за периода от 01.09.2017 г. до 08.09.2017 г./ в размер от 14,75 лв. или договорна лихва в общ размер от 205,19 лв.

Следователно, неплатената договорна лихва за процесния период – 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г. възлиза на сумата от 139,28 лв. До този извод съдът достигна въз основа на анализ на данните, отразени в таблицата от основното заключение по СИЕ, по въпрос № 1 /л. 93 – л. 94 от делото/, като отчете, че неплатената част от лихвата, начислена за периода от 01.06.2017 г. до 03.07.2017 г. в размер от 65,91 лв. не е включена в предмета на делото, предвид предявяването на този иск за период от 03.07.2017 г. до 08.09.2017 г. От експертизата следва, че считано от 08.09.2017 г. и поради неплащане на договорната лихва, предоставеният кредитен лимит бил блокиран от търговската банка и обявен за изискуем. От този момент не е начислявана възнаградителна лихва, а наказателна такава върху неплатената главница от 3 000 лв. за периода от 08.09.2017 г. до 20.12.2017 г. /дата, предхождаща депозирането на заявлението по чл. 417 ГПК/ в общ размер от 302,82 лв., формирана като сбор от възнаградителната лихва по договора от 25,28 % и законната лихва за забава от 10 %. При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че тази неустойка включва двата компонента, като от нея възнаградителната лихва е в размер от 216,98 лв., а лихвата за забава в размер от 85,84 лв. Извън тази договорна лихва, като формиращ компонент на неустойката, за периода след 08.09.2017 г. ищцовото дружество не е начислявало друга възнаградителна лихва. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, проверка в счетоводството на ищцовото дружество и на допълнително изисканите и приобщени по делото документи, изадени от третото за процеса лице „Изипей“ АД, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните. В тази връзка следва отново да се подчертае, че при определяне размера на начислената, респ. останала неплатена част от договорната лихва за процесния период съдът съобрази данните, вписани в констативно-съобразителната част на експертизата – по вече изложените съображения.