Определение № 426 от 14.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Плевен, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500132 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от „Кредисимо“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против определение № 5051/02.12.2024 г. по гр.д.№ 3846/2024 г. по описа на ПлРС, с което е оставено без уважение искането му решение № 1522/05.06.2024 г. по гр.д.№ 3846/2024 г. по описа на ПлРС да бъде изменено на основание чл.248 ГПК в частта относно присъдения на процесуалния представител на ищеца адв.М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.Счита, че обжалваното определение е неправилно.Прави се искане да се отмени определение № 5051/02.12.2024 г. по гр.д.№ 3846/2024 г. по описа на ПлРС, като вместо това бъде постановен акт, с който да се измени решение № 1522/11.11.2024 г., като се присъди един адвокатски хонорар за водене на настоящето производство в размер на 480 лв. с ДДС, дължим в условията на солидарност от двамата ответници „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД.

Депозиран е отговор на частната жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който е изразено становище да се остави без уважение депозираната частна жалба като неоснователна.Постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок , от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

1

С определение от 02.12.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК, подадена от „Кредисимо“ЕАД със седалище гр.София за изменение на решение № 1522/11.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 3846/2024 г. на ПлРС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна, което се обжалва в тази му част.

Със същото определение е оставена без уважение като неоснователна и молбата на „Ай Тръст“ЕООД със седалище гр.София.

Сочи се от частния жалбоподател, че в производството по делото са били разгледани два иска - иск за установяване нищожност на договор за потребителски кредит № 2612865/27.07.2022 г., предявен срещу частния жалбоподател и иск за установяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, сключен към договор за потребителски кредит № 2612865/27.07.2022 г., предявен срещу другия ответник по делото Ай Тръст ЕООД, като исковете са уважени.

В частната жалба са изложени доводи, че в настоящето производство са били разгледани два установителни иска, които са взаимно свързани и следва да се разгледат като едно цяло, тъй като двата процесни договора се намират във взаимовръзка и като система от правоотношения между страните, с оглед което обявяването на нищожност на договор за кредит неминуемо рефлектира и върху действителността на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.

Изложени са и доводи, че първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията да бъде присъден един хонорар за водене на настоящето производство на адв.М., дължим в условията на солидарност между двамата ответници по делото Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД, като не са обсъдени доводите, че исковете са взаимно свързани, въпреки че са предявени срещу различни лица.

В процесния случай са разгледани два обективно кумулативно съединени иска, предявени от ищеца Н. П., чрез пълномощник, като първият иск е бил предявен срещу Кредисимо ЕАД със седалище гр.София, а вторият - срещу Ай Тръст ЕООД със седалище гр.София.

С решението по делото първоинстанционния съд, след като е приел, че предявеният срещу частния жалбоподател иск с правно основание чл.26, ал.1, 2 пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е основателен, тъй като сключеният между тях договор за потребителски кредит на 27.07.2022 г. е нищожен, е осъдил едноличното акционерно дружество да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“гр.София сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Правилно е прието от първоинстанциония съд, че възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се определи, като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото, като е определил дължимото такова в размер на 400 лв.

На 27.07.2022 г. страните са сключили договор за паричен заем, като са договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 4 500 лв., видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24.

Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, на което не се е явил процесуалният представител на ищеца, като своевременно е депозирана мотивирана писмена молба, която в едната си част има и характер на писмена защита по делото.

Според чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Първоинстанционният съд е приел, че са предявени два иска за нищожност на два договора с цена 4 500 лв. и 2 557.73 лв., но частна жалба от „Ай Тръст“ЕООД не е депозирана срещу определението от 02.12.2024 г.

Чл.7, ал.2 от горепосочената Наредба регламентира възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес.

Районният съд, като е изложил съответните доводи, правилно е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв., като е съобразил и решението на СЕС по дело С-438/22 г.

В процесния случай не може да се приеме, че следва да се присъди 3 адвокатско възнаграждение, дължимо в условията на солидарност между двама ответници по делото, както се сочи в частната жалба.

Предявени са два иска от ищеца Н. П. срещу двамата ответници с оглед на двата сключени от него договора - договор за паричен заем от 27.02.2022 г. и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ЕООД.

Не може да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в процесния случай, дължимо в условията на солидарност между двамата ответници.

С оглед на чл.121 ЗЗД солидарността възниква когато е уговорена в договора или е предвидена в закона, но в процесния случай не е налице нито една от тези хипотези.

Пасивната солидарност е уредена от закона, като общият й режим се съдържа в чл.121-127 ЗЗД.Налице са и особени правила на този вид отговорност-чл.50, чл.53,101,, чл.141, чл.261, ал.3 ЗЗД, чл.76 ТЗ и др.

Касае се до два отделни и самостоятелни договора и солидарна отговорност за разноски не е уговорена.

Не може да се приеме, както се сочи в частната жалба, че присъждането на адвокатски хонорар за всеки отделен иск представлява злоупотреба с право и е нарушение на принципа, залегнал в чл.3 ГПК.

Предявеният установителен иск е с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с горепосочената цена, за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 2612865 от 27.07.2022 г. е нищожен.

Така определеният размер на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. съответства и на чл.36, ал.2 от ЗА, който изисква той да бъде справедлив и обоснован.Съобразени са действителната фактическа и правна сложност на делото, конкретните извършени от адвоката действия, както и защитаваният интерес.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл.78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА .Правото на адвоката да получи 4 възнаграждение за своя труд е посочено в чл.36, ал.1 ЗА и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл.38, ал.2 от ЗА за присъждането му (определение № 1738/10.04.2024 г. по гр. д. № 1522/2023 г. на ВКС, II г.о.).

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на определението в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено в същата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5051 от 02.12.2024 г. по гр.д.№ 20244430103846 по описа за 2024 година на Районен съд - Плевен в обжалваната му част, в която е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, подадена от „Кредисимо“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София бул.Витоша №146 ет.4 Бизнес център България, представлявано от С.Я., за изменение на Решение № 1522/11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 3846/2024 г. на ПлРС, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5