Решение № 3419 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3419 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20241100503900 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на молителя В. Н. Б., срещу решение № 20802/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 37180/2023 г. на СРС, 37 състав, с което съдът е оставил без уважение молбата й и е отказал да издаде заповед за защита, срещу С. М. М.. Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, в противоречие с материалните и процесуалните правила на закона, както и с целия доказателствен материал.

Излага съображения. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да издаде заповед за защита в полза на молителката.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна С. М. М., в законоустановения срок, не е подала възражение срещу въззивната жалба.

В съдебното заседание по делото въззивницата поддържа жалбата.

В съдебно заседание по делото въззиваемата страна оспорва жалбата.

Представя списък на разноските.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от 1 молителя в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 04.07.2023 г. В. Н. Б. е поискала да се издаде заповед за защита срещу С. М. М. - майка на молителката, описвайки в какво се е изразявал акта на насилие, извършен спрямо нея на 22.06.2023 г.

С решение № 20802/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 37180/2023 г., СРС, 37 състав е отхвърлил молбата й и е отказал да издаде заповед за защита срещу С. М. М..

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивницата навежда доводи, че молбата за защита следва да бъде уважена, тъй като между страните е налице история на извършване актове на домашно насилие от страна на ответницата, приключило с издаване на заповед срещу нея, която ответницата е нарушила, което създава у молителката негативното усещане, че във всеки един момент ще се срещне с майка си и живее в постоянен стрес и неспокойство, че дори само срещата с майка й е предизвикваща страх и й припомня миналото, като това само по себе си следва да се квалифицира като психическо и емоционално насилие.

Тези доводи настоящата инстанция счита за неоснователни.

В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е предметът на делото /не субективните преживявания на молителката вследствие виждане на майка й, предизвикани от спомени от упражнено в миналото насилие/. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса.

При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния 2 съд.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за твърдяния акт на насилие са налице свидетели, присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието, т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

В случая страните са поискали и са допуснати до разпит свидетелите Д.П.- фактически съжител на молителката и С.Ш.-без дела и родство със страните.

Действително, при показанията на свидетеля Петров следва да се съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като настоящата инстанция не ги кредитира. Свидетелят твърди, че молителката се е обадила на телефон 112 след като ответницата е започнала да ги преследва с автомобила си, докато в сезиращата съда молба не става ясно кога е осъществено обаждането- твърди се, че „през цялото това време В. Б. е говорила с диспечер на телефон 112 до пристигането на полицията“. От СТЕ се установява, че обаждането е извършено още преди слизането на ответницата от автомобила й. Дори и самата молителка-установено със СТЕ, възразява на твърденията на приятеля си, че не са видели…че ответницата идва с нож към тях. Освен близката връзка на молителката с този свидетел, налице са твърдения от страна на ответницата за упражнено спрямо нея от свидетеля насилие.

Показанията на втория свидетел, който е очевидец и не е заинтересован от изхода на делото, са последователни, логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което настоящия съдебен състав ги кредитира. С тях се установява, че на посочената дата, час и място, свидетелката Ш. е отишла с ответницата пред блока, в който живее дъщеря й, за да може майката да я види, да я зърне. Дошли са от Благоевград.

Посетили са блока на дъщерята на С.. Ответницата е искала да види дъщеря си, защото няма връзка с нея. Почакали са малко. Късно се стъмва и са искали да зърнат молителката на терасата. Паркирали са пред блока. Дошъл е автомобил, спрял е зад тях, отворила се е врата. Ответницата е слязла от 3 нейната кола и другата кола е потеглила. Страните не са могли да си продумат, нито да се видят. Разочарована от това, ответницата, заедно със свидетелката са си тръгнали към Благоевград. Ответницата не е държала нищо в ръцете си. Те са били скръстени пред гърдите й.

Посочените актове на насилие не се установяват и от други събрани по делото доказателства.

Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за неправилност на обжалваното решение.

Първостепенния съд е изложил мотиви, поради които е достигнал до този извод, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт.

И пред въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, които да разколебаят убеждението на съда в правилността на първоинстанционното решение.

Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. Искането на въззивницата за присъждане на разноски, като неоснователно, с оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение. На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20802/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 37180/2023 г. на СРС, 37 състав.

ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Н. Б., ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

4

ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН********** да заплати на

ЕГН********** сума в размер на 1000 лв.- разноски по делото.

В.Г.П.,

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5