Определение № 312 от 03.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Велико Търново, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500250 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Гаранционен фонд София срещу Определение № 571/ 11.04.2025 г. по гр.д. № 152/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.219 ал.1 ГПК за конституиране на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ като трето лице – помагач на негова страна по предявените срещу него от П. Г. Т., Х. Г. П. и З. Х. Г. искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на Г. Т. Г. – съпруг на първата ищца и баща на останалите две ищци. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на съда за липса на правен интерес от привличането на третото лице помагач.

Обосновава интереса си с твърденията, че е налице съпричиняване на вредите от страна на наследодателя на ищците, при което в производството следва да участва застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, с когото той е имал сключен валиден договор, за да бъде последният обвързан от установеното и евентуално от него да се търси припадащата му се част от дължимото на пострадалите обезщетение съразмерно на вината на двамата водачи. Моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да конституира сочения правен субект като трето лице помагач.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок от 1 надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество се явява основателна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове срещу Гаранционен фонд София, предявени от П. Г. Т., Х. Г. П. и З. Х. Г. с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на Г. Т. Г. – съпруг на първата ищца и баща на останалите две ищци при ПТП. С отговора си ответникът е оспорил претенциите, като един от наведените от него доводи е, че вина за настъпилото ПТП и респ. вредите от него има единствено наследодателят на ищците или е налице независимо съизвършителство, при което вината е и на двамата водачи. Във връзка с това е заявил искане за конституиране като трето лице – помагач на негова страна на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, с което дружество загиналият Генчев е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от нея автомобил. Правния си интерес от привличането е обосновал с твърдения, че при доказване причиняването на увреждането от неколцина, те носят солидарна отговорност за обезщетяване на вредите, при което ако делото приключи с осъдително решение, той ще е изпълнил повече от своята част и ще има право на регрес срещу останалите съдлъжници – в случая ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ – за припадащата му се част.

При така установения предмет на спора, ВТАС изцяло споделя формираните от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на искането на ответника за привличане на негова страна като трето лице – помагач на сочения друг застраховател. Доводите на жалбоподателя биха били законосъобразни, ако се касаеше до независимо съизвършителство при причиняване на вредите – на смъртта на наследодателя на ищците – от двама водачи на ППС, при което на основание чл.53 ЗЗД двамата деликвенти и съответно застрахователите им, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на деликвентите, носят солидарна отговорност спрямо пострадалото лице. В случая обаче ответникът сочи, че не друуг водач, а самият пострадал в качеството му на водач със своите действия е причинил вредата на себе си или е допринесъл за настъпването й, което по естеството си представлява правоизключващо възражение и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въведени в предмета на спора. Преценката за основателност на тези възражения е обуславяща за отговорността на Гаранционен фонд – дали същият изобщо отговаря и ако отговаря, следва ли да се редуцира дължимото от него застрахователно обезщетение поради каузален принос на пострадалия.

Доказателствената тежест за установяване факта на съпричиняване на вредите от пострадалия лежи върху ответника, който чрез релевираните възражения цели да изключи или намали отговорността си. Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования водач за вредите, които той е причинил на 2 трети лица, но не обезщетява вредите, които са настъпили за самия застрахован. Тези вреди не са обект на застраховане съгласно чл.477, ал.1 КЗ, като ал.3 КЗ изрично указва, че трети лица, пред които застрахователят отговаря за вреди, причинени от застрахования водач, са всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди. Т.е. няма основание за каквито и да било претенции както на ищците, така и на ответния застраховател към застрахователя на водача Г. Т. Г. ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ и в този смисъл липсва правен интерес от привличането на последния в процеса.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като обжалваното определение бъде потвърдено. Делото следва да се върне на ОС – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 571/ 11.04.2025 г. по гр.д. № 152/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен.

ВРЪЩА делото на ОС – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3