Определение № 719 от 11.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 719 гр. Кюстендил, 11.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20221500100007 по описа за 2022 година

Производството е по чл.248 ал.1 от ГПК.

С влязло в сила определение №515 от 22.08.2022г. съдът е върнал на „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр.София 1766, район Витоша, ул.„Околовръстен път“ №260, подадената срещу Т. К. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.***, искова молба с вх.№54/07.01.2022г., прекратил е производството по гр.д.№7/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, както и е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №1275 от 25.11.2013г., издадена по ч.гр.д.№2078/2013г. по описа на КнРС, както и издадения по същото дело изпълнителен лист от 25.11.2013г.

Препис от определението е връчен на ответницата, чрез пълномощника й адв.Кр.Р. от АК-Кюстендил, на 07.09.2022г.

С молба с вх.№3356/14.09.2022г. Т. К. И., чрез пълномощника си, е поискала допълване на постановеното определение, посредством присъждане в нейна полза на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 800 лева.

На 30.11.2022г. по делото е постъпил писмен отговор с вх.№4603 на молбата по чл.248 от ГПК, от името на ищеца „Юробанк България“ АД, подаден чрез адв.В. Д., сочещ се като пълномощник. Към молба с вх.№4690/23.10.2024г., след дадени от съда указания е представено пълномощно от Банката, чрез законните й представители, според което адв.Д. е упълномощен да представлява дружество по настоящото дело на 23.11.2022г.

В отговора се изразява становище за недопустимост, а евентуално – за неоснователност на подадената молба. Изтъква се обстоятелството, че съдът е разпоредил да се извърши размяна на книжа, при което ответницата е подала отговора на исковата молба и едва след това е констатирал нередовностите на исковата молба, станали основание за прекратяването на исковото производство. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 800 лева, като се поддържа ниска фактическа и правна сложност на казуса и се изтъква обема на извършените от процесуалния представител действия, изразяващи се единствено в подаването на отговор на исковата 1 молба.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази горното и взе предвид данните по делото, намира следното:

Молбата с вх.№ 3356/14.09.2022г. за изменение на постановеното определение за прекратяване на производството по делото в частта за разноските е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и при наличието на своевременно представен списък на разноските, сторени от ответницата (вж.л.52 от делото).

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Ищецът е подал исковата си молба срещу Т. И. на 07.01.2022г. След като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, изразяваща се в незаплащането на дължимата държавна такса и изпълнение на даденото указание, на ответницата са връчени преписи от исковата молба и приложенията за отговор. Такъв е постъпил по делото на 20.04.2022г., като същият е бил подаден от Т.И., чрез адв.Кр.Р.. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, според който И. е заплатила на адв.Р. възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие по делото в размер на сумата от 4 800 лева, за която е удостоверено, че е била изплатена изцяло и в брой.

След подаване на отговора на исковата молба съдът е констатирал наличие на нередовности на същата и с разпореждане от 16.06.2022г. е дал съответни указания на ищеца. Неизпълнението на указанията е довело до връщане на исковата молба и прекратяване на производството, сторено с определение с №515/22.08.2022г. Съдът не се е произнесъл по искането на Т.И., формулирано в отговора на исковата молба за присъждане на сторените разноски, което е мотивирало подаването на разглежданата молба.

Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като основанието за прекратяването е без значение. Подлежат на присъждане разноските на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Налице е и надлежно своевременно заявено искане за присъждане на разноските, които е удостоверено, че са сторени още с отговора на исковата молба.

В случая е налице основание за изменение на прекратителното определение, посредством допълването му и присъждане на разноски в полза на ответницата, тъй като е правно неприемливо направените от същата разноски да останат за нейна сметка – ответницата ги е сторила именно, за да осъществи процесуалната си защита в хода на предприетите действия по иск, производството по който е прекратено не по нейна вина.

Не може да се сподели разбирането на ищеца, застъпено в отговора на молбата, в посока, че същият не следва да отговаря за разноските на ответната страна, доколкото прекратяването е последица от несвоевременното констатиране от съда наличието на нередовности на исковата молба.

Стореното от настоящия съд процедиране е в съгласие със законовото му правомощие във всеки момент от производството да следи служебно за редовността на исковата молба, което освен правомощие, е и негово задължение, регламентирано в 2 разпоредбата на чл.129 ал.4 от ГПК. Настоящото исково производство е прекратено, не защото съдът по-късно е констатирал нередовността на исковата молба по чл.128 т.1 от ГПК, а защото ищецът не е отстранил тази нередовност след дадените му указания за това.

Поради горното, на ответницата се следват разноски. Относно размера им в контекста на направеното от ищеца възражение за прекомерност, е необходимо да се извърши обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, защитавания материален интерес и извършените от процесуалния представител на ответницата действия по осъществяване на защитата. Също така, съдът следва да съобрази решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22. С него СЕС прие, че Наредба №1/20024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101 §1 ДФЕС във вр. с чл.4 §3 от ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с Наредбата. Това решение на СЕС поражда задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или контролиращ правомощията по чл.78 ал.5 от ГПК по висящите дела към влизането му в сила.

Фактическите състави по чл.78 ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. С възражението по чл.78 ал.5 от ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Както се сочи в определение №2995 от 13.06.2024г. на ВКС по ч.гр.д.№991/2024г., IV г.о., ГК, ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл.78 ал.5 от ГПК се оспорва причинноследствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.

Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността за намеса в договор, сключен между други, тази намеса е изключена и за съда. Той е държавният орган, оправомощен да разреши гражданскоправния спор и според изхода му да определи отговорността на страните за направените по делото разноски. С преценката по чл.78 ал.5 от ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора. Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.

С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора.

Съдът прилага опитните правила и националният закон го задължава да отхвърли 3 възражението по чл.78 ал.5 от ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба №1/09.07.2004г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл.78 ал.5 от ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест.

Адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не се връща, ако производството по делото не се развие по очаквания начин. Съдът не може да основе преценката си по чл.78 ал.5 от ГПК само на това, че към постановяването на прекратителното определение адвокатът на ответника не е могъл да извърши цялата възложена му защита. Обратното означава да се приеме, че в резултат на собствените си действия, като например неотстраняване на нередовности на исковата молба, десезиране на съда, ищецът може да ограничи отговорността си по чл.78 ал.4 от ГПК за вече сторени от ответника разноски. И в този случай съдът следва да концентрира преценката по чл.78 ал.5 от ГПК върху това, дали ответникът съществено е надценил труда на своя адвокат, т. е. дали е положил дължимата грижа.

Предявените искове са с цена 92 020.07 лева. Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ответницата и нейния адвокат е от дата 20.04.2022г. към тази дата приложима е била редакцията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., съгласно ДВ бр.68/2020г., според която разпоредба минималният размер на адвокатското възнаграждение е бил 3 290.60 лева.

Съобразявайки всичко изложено, отчитайки фактическата и правна сложност на спора, която не е ниска, но отчитайки, че обемът извършена работа е занижен, настоящият съд намира, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението, възлизащо на 4 800 лева, и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ответницата, поради което счита, че са налице са основанията на чл.78 ал.5 от ГПК за неговото редуциране до минималния размер по Наредба №1/2004г., а именно 3 290 лева. Съдът не намира основания за намаляване на размера на възнаграждението под този минимум.

Предвид изложеното, молбата по чл.248 от ГПК за допълване на определението на КнОС е частично основателна и следва да бъде уважена до посочена сума.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК във вр. с чл.78 ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение с №515/22.08.2022г., постановено по гр.д.№7/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, в следния смисъл: