Решение № 20 от 23.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ М.А

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело № 20224001000182 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъденa да заплати на А. Р. З. сумата 37 500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – резултат от смъртта на баща му Р. Н.

З., настъпила на 13.08.2017 година вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица № BG/22/11700301361, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2021 година (датата на завеждане на делото) до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение е отхвърлен иска за сумата над 37 500 лева до претендираните 150 000 лева.

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на А.

Р. З. сумата 150 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – резултат от смъртта на неговата майка Л. Ф. З.а, настъпила на 13.08.2017 година вследствие на пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Р. В. В. – водач на автобус марка 1

„Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователна компания „Лев инс“ АД съгласно Полица № BG/22/11700301361, ведно със законната лихва, считано от 1.09.2021 година (датата на завеждане на делото) до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на А.

Р. З. сумата 10 718.75 лева – законна лихва за забава върху главницата от 37 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – резултат от смъртта на баща му Р.

Н. З., изчислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година (датата на завеждане на иска), на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Със същото решение претенцията за законна лихва за времето от 1.09.2018 година до 8.11.2018 година и за разликата до претендираните 45 708.33 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на А.

Р. З. сумата 42 875 лева – законна лихва за забава върху главницата от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – резултат от смъртта на майка му Л. Ф. З.а, начислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година (датата на завеждане на делото).

Със същото решение претенцията за законна лихва за времето от 1.09.2018 година до 8.11.2018 година и за разликата до претендираните 45 708.33 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд Плевен държавна такса върху уважените искови претенции в размер на 9 643.75 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдено да заплати в полза на А. Р. З. сумата 1 932.93 лева – разноски по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участие в процеса на „ЗД „Бул инс“ АД като трето лице помагач на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З., против Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Р. Н. З. за сумата над 37 500 лева до претендираните 150 000 лева; за разликата над присъдената сума 10 718.75 лева като законна лихва върху главница от 37 500 лева, начислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година, до претендираните 45 708.33 лева, съответно дължимите разноски по компенсация. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца вследствие смъртта на баща му Р. Н. З., който е редуциран 2 до прекалено нисък размер поради определеният висок процент съпричиняване на вредоносния резултат от първостепенния съд по отношение на Р. Н. З.. Оспорват се възприетия от състава на Окръжен съд Плевен механизъм за настъпване на процесния инцидент, който според процесуалния представител на А. Р. З. не кореспондира със заключенията на изслушаните по делото експертизи; заниженият принос на съпричиняване на водача на автобус „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 **** – Р. В., както и правните изводи на съда, че Р. Н. З. е нарушил множество разпоредби от Закона за движението по пътищата, които са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие. Изтъква се, че първостепенният съд не е изследвал в съвкупност всички релевантни факти и доказателства по делото, не се е произнесъл по всички възражения на страните.

Направено е искане да се отмени Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен в частите за присъденото обезщетение за неимуществени вреди на А. Р. З. от смъртта на неговия баща вследствие на процесния пътен инцидент за разликата над 37 500 лева до претендираните 150 000 лева, ведно със законната лихва от 1.09.2021 година до окончателното изплащане; за присъдените 10 718.75 лева – законна лихва за забава, начислена за периода 8.11.2018 година – 1.09.2021 година, съответно за разноските по компенсация и да се постанови друго такова, с което да се уважи исковата претенция на А. Р. З. в пълен размер, да се присъдят лихва за забава върху главницата от 150 000 лева, направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Н. М. – процесуален представител на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, в който изтъква доводи за нейната неоснователност.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на страната на ответника – „ЗД „Бул инс“ АД.

С Молба с вх. № 4269/30.08.2022 година адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З., е уточнява, че предмет на въззивната жалба е Решение № 48/17.05.2022 година по т. д. № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които искът за присъждане на законна лихва е отхвърлен за периода от 1.09.2018 година – 8.11.2018 година изцяло, за времето от 8.11.2018 година до 1.09.2021 година за сумата над 10 718.75 лева до пълния предявен размер – 45 708.33 лева, в отхвърлителната част за дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н. З..

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на А. Р. З. поддържа въззивната жалба и направените с нея оплаквания.

С писмена молба пълномощникът на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорва въззивната жалба.

С писмена молба процесуалният представител на третото лице помагач на страната на ответника – „ЗД „Бул инс“ АД, оспорва въззивната жалба, поддържа възраженията, наведени пред първостепенния съд.

3

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 155/2021 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат Х. Н. – пълномощник на А. Р. З., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, законна лихва върху обезщетенията. В исковата молба се излага, че на 13.08.2017 година, около 15 часа, на път II-35 Плевен – Ловеч, в пътен участък при километър 18+470, в близост до пътен кантон „Люляк“, настъпило пътнотранспортно произшествие между движещия се в посока към град Плевен лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****, управляван от Р. Н. З.; движещия се в посока към град Ловеч автобус марка „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, управляван от Р. В. В., и движещия се в посока към град Плевен лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № ЕН 76****, управляван от Г. С. Т.. Твърди се, че при процесния инцидент загинали водачът на лек автомобил „Форд“ – Р. Н. З. (баща на ищеца), пътуващите в същия автомобил Л. Ф. З.а (майка на ищеца), Ю. А. К. (сестра на ищеца) и Д. Н. В. (племенник на ищеца). Образувано е досъдебно производство № 186/2017 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен, според данните по което виновен за настъпване на произшествието е Р.

В. В., чиято вина впоследствие се установява и с влязлата в сила присъда по НОХД № 221/2019 година по описа на Окръжен съд Плевен.

Ищецът твърди, че внезапната смърт на родителите му е причинила стрес и негативни емоционални преживявания (подробно описани в исковата молба), свързани с научаването за инцидента, с разпознаването на телата, със съобщаването на останалите близки за случилото се, с организацията на погребенията.

В исковата молба се сочи, че към 13.08.2017 година е съществувало валидно застрахователно правоотношение със „Застрахователна компания „Лев инс“ АД по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автобус „Сетра“, модел „Кесборер С309ХД“, с ДК № РВ 27 ****, съгласно Полица № BG/22/117000301361.

На основание чл. 380 от Кодекса на застраховането А. Р. З. предявил застрахователните си претенции към „Застрахователна компания „Лев инс“ АД на 8.08.2018 година, като са заведени щети с вх. № 0000-1000-01-18-7592 и вх. № 0000-1000-01-18-7593.

С писма от 26.05.2021 година по посочените щети, ответното застрахователно дружество информирало А. Р. З., че справедливото обезщетение за загубата на всеки от неговите родители е в размер на 8 000 лева; приети са 90% съпричиняване от страна на Р. Н. З. (баща на ищеца), вследствие на което обезщетенията са редуцирани до горепосочения размер.

Ищецът не е доволен от определения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, поради което предявява исковете по чл. 432 от Кодекса на застраховането срещу 4

„Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

Направено е искане „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да бъде осъдено да заплати на А. Р. З. по 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на всеки един от родителите му при процесния пътен инцидент на 13.08.2017 година, както и 45 708.33 лева – законна лихва за забава върху всяка една от главниците от по 150 000 лева, начислена за периода 1.09.2018 година – 1.09.2021 година; законна лихва върху главниците от момента на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователна Компания „Лев инс“ АД, представлявано от адвокат Н. М., с който изразява становище за недопустимост на исковете, нередовност на исковата молба; оспорва претенциите по размер; навежда възражение за съпричиняване в размер на 90% от страна на Р. Н. З., управлявал лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, който е нарушил множество разпоредби от Закона за движението по пътищата, станали причина за процесния инцидент; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата родители на ищеца, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан; навежда довод, че част от претенциите на ищеца за лихви са погасени по давност; прави искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника – „ЗД „Бул инс“ АД, с което е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № ЕН 39 ****.