Акт от 25.02.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 254

Номер

254

Година

19.12.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.22

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Петя Михайлова

Мария Кирилова Дановска мл. съдия Даниела Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно гражданско дело номер

20135100500335 по описа за

2013 година

С решение № 81/31.07.2013г., постановено по Г. д. № 395/2013г., К. районен съд е осъдил О. А. Т. да заплати наДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, сумата в размер на 8 820 лв. - главница, представляваща констатирана с акт за начет N 11040027/12.07.2011г. на Агенция за държавна финансова инспекция вреда на бюджета на ДМДТ „К.Л.”-К., в резултат на това, че О. А. Т. в качеството си на Директор на ДМДТ „К.Л.”-К. без правно основание сключил договор за наем от 15.07.2003г. и договор за наем от 01.01.2009г. на жилище за лични нужди със срок на действие от 15.07.2003 г. до 25.09.2009г.; сумата в размер на 3 419.65 лв. – законна лихва върху главницата от 12.07.2006г. до 12.07.2011г., сумата в размер на 393.74 лв.-законна лихва върху главницата от 28.09.2012г. до 05.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за законна лихва за периода от 15.07.2003г. до 11.07.2006г. и за разликата над сумата 3 419.65 лв. до пълния му размер от 4 192.19 лв. С решението страните са осъдени на деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят О. А. Т., който го обжалва като постановено при непълнота на доказателствения материал. СчÞта, че първоинстанционният съд не изпълнил задълженията си по чл.7 от ГПК и не събрал служебно необходимите доказателства по основния спорен въпрос. Съдът не изследвал счетоводни документи, които въззивникът бил представил в Министерство на културата, и ако ги бил изискал, щял да стигне до различни изводи. Не бил направен пълен и задълбочен анализ на събраните гласни доказателства. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба..

Ответникът по жалбата, чрез представителя си по пълномощие, я оспорва и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба и наведените от страните доводи, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима.

По силата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на атакуваното решение, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл окръжният съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно и като такова, следва да се потвърди.

Следва изрично да се посочи, че в отхвърлителната му част атакуваното решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.

Производството е образувано по искове, предявени първоначално при условията на чл.415, ал.1 във вр. чл.422 от ГПК; с Определение N 286/08.05.2013г. районният съд е допуснал изменение на установителния иск по чл.422 от ГПК в осъдителен.

ИщецътДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, Г.К. твърди, че съгласно ПМС N 152/28.07.2010г. е правоприемник на /ДМДТ/ „К.Л.” Г.К. поради преобразуване на последния чрез вливането му вДКТ „Д. Д. със сцена „К.Л.”, Г.К.. Преди преобразуването, ДМДТ „К.Л.” представлявал бюджетна организация и бил второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на културата, подлежащ на инспекция по Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ за законосъобразно разходване на предоставени му бюджетни средства. Такава инспекция била извършена през 2011г., която приключила със съставянето на акт за начет срещу тогавашния директор на театъра О. Т. за сумата 8 820 лв., за която носел пълна имуществена отговорност за причинени на бюджета на театъра вреди в резултат от това, че без правно основание сключил от името на театъра договор за наем на жилище, което ползвал за лични нужди, за периода от 15.07.2003г. до 25.09.2009г., както и за сумата 4 192.19 лв., представляваща законна лихва върху размера на вредата за периода от 15.07.2003г. до 12.07.2011г., и за законна лихва върху главницата от 28.09.2012г. до окончателното й изплащане.

От доказателствата по делото се установява следното:

ДМДТ „К.Л.”-К. е създаден с Постановление N 124 на МС от 06.06.2003г. за създаване на държавни културни институти, обн. ДВ., бр.54/13.06.2003г., в сила от 13.06.2003г., като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата. Съгласно устройствения му правилник, обн. ДВ, бр. 65/22.07.2003г., в сила от същата дата, театърът се управлява от директор, който организира, координира и контролира цялостната дейност на театъра, в т.ч. управлява средствата на театъра. Театърът се финансира със средства от бюджета на Министерство на културата и други средства, посочени в чл.9, ал.1 от Правилника, и тези средства съгласно чл.9, ал.2 се разходват за издръжка на театъра, финансово обезпечаване на дейности, пряко свързани с функциите на театъра и за капиталови разходи. Съгласно чл.6, ал.2 от Закона за закрила и развитие на културата държавните културни институти се финансират изцяло или отчасти от бюджета на съответното ведомство, в случая от бюджета на Министерство на културата.

Не се спори по делото, че по силата на Постановление N 152/28.07.2010г. за преобразуване на държавни културни институти Д М-Д Т „К.Л.”-К. се е влял вДКТ „Д. Д., като дейността, имуществото, архивът, правата и задълженията на първия са преминали към втория като културен институт.

На 01.07.2003г. за директор на ДМДТ „К.Л.” –К. е бил назначен ответникът О. Т., като въз основа на трудов договор N РД 12-306/03.07.2003., Споразумение N РД 12-504/26.09.2006г., и Допълнително споразумение N РД 12-310/19.07.2007г. ответникът е изпълнявал длъжността директор за периода от 07.07.2003г. до 25.09.2009г.

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗДФИ държавна финансова инспекция се осъществява в бюджетните организации, каквато организация е както ищецът, така и влелия се в него ДМДТ „К.Л.”. Съгласно чл.23, т.4 от ЗДФИ към имуществена отговорност по закона могат да бъдат привлечени лица, които управляват или се разпореждат с имущество на бюджетни организации, каквото лице е бил ответника в качеството му на директор, управляващ средствата на театъра и контролиращ цялостната му дейност.

От Акт за начет N 11040027/12.07.2011г., съставен от главен финансов инспектор от IV-ти отдел „Южен централен район за планиране-области П., К., Х., П.к, С. и С. З.а” при дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност” на АДФИ се установява, че със Заповед N ФК-10-578/27.04.2011г., изм. със Заповед N ФК-10-792/17.06.2011г. на директора на АДФИ, е възложено извършването на финансова инспекция на ДМДТ „К.Л.”. Инспекцията е завършила с описания по-горе Акт за начЕ. За проверявания период от 15.03.2003г. до 31.07.2010г. била извършена проверка на банковите и касови документи във връзка с действията на ответника по иска, по управление и разпореждане с имуществото на ДМДТ „К.Л.” и било установено, че на театъра за настаняване на гостуващи артисти и служители са били предоставени под наем два апартамента в Г.К., собственост на Община К., със Заповед N 32/25.10.2006г. и Заповед N 30/25.10.2006г., и двете на кмета на Община К.. Установено е, че наред с това, на 15.07.2003г. между ДМДТ „К.Л.”, представляван от директора О. Т. като наемател, и Д.С. Д. и Г.С. П. като наемодатели, е бил сключен договор за наем на частен жилищен имот, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, за месечен наем от 180 лв., анексиран на 01.02.2006г. за месечен наем от 200 лв., и на 01.01.2008г. за месечен наем от 240 лв., а на 01.01.2009г. бил сключен нов договор за наем с месечна наемна цена от 260 лв., като за времето на действие на договорите за наем-от 15.07.2003г. до 25.09.2009г. /за 75 месеца/ от бюджета на театъра били изплатени наеми в общ размер на 15 510 лв. по разписки, приложени към акта за начет, ведно с договорите за наем и анексите. С оглед на това, че на театъра са били предоставени под наем две общински жилища и за директора му не било предвидено в цитираните по-горе трудов договор, споразумение и допълнително споразумение с министъра на културата осигуряване на жилище в Г.К., финансовият инспектор приел, че наемането на частен жилищен имот е неправомерно, без правно основание, с вредоносни последици, тъй като ответникът в качеството си на директор е сключил договор за наем на жилище за лични нужди. На основание чл.27, ал.1 от ЗДФИ от установените като изплатени от бюджета на театъра 15 510 лв. инспекторът е приспаднал тези за периода от 15.07.2003г. до 30.06.2006г. като погасени по давност към 30.06.2006г. на обща стойност 6 490 лв., и е приел, че сумата от 8 820 лв. е дължима от О. Т., който носи пълна имуществена отговорност за нея на основание чл.21, ал.1 т.1, вр. чл.23 т.4 от ЗДФИ като вреда, причинена противоправно и умишлено на бюджета на театъра, както и за законната лихва от датата на плащане на всяка месечна вноска до датата на съставяне на акта за начет в размер на 4 192.19 лв. За така дължимите суми, към акта за начет са съставени таблицa за изплатените наеми с датите на плащане и въз основа на какви документи, както и таблица за изчисляване на лихва върху държавни вземания /ОЛП+ 10 п./ за периода от 25.07.2003г. до 04.07.2011г., начислена поотделно върху всяко отделно плащане на наем през посочения период, т.е. сумите по начета са описани подробно и сборувани по месеци и години за проверявания период.

На 12.07.2013г. Актът за начет бил заведен в деловодството на Д. „Д. Д.. По него постъпили в срока по чл.22, ал.3 от ЗДФИ възражения от О. Т., по които финансовият инспектор се произнесъл в Заключение от 04.04.2012г. Възраженията били, че договорът за наем бил сключен от последния като директор на театъра, а не в качеството му на физическо лице и наетият имот бил ползван не за лични нужди, а като „гостна” на театъра, т.е. за нужõите на театъра, поради което не били причинени противоправно вреди. Възраженията не били приети и в заключението си инспекторът се позовал на обстоятелството, че наетият имот бил жилищен и ползван лично от О. Т., както и, че за настаняване на гостуващи артисти и служители на ДМДТ „К.Л.” Г.К. са били предоставени под наем други два апартамента. На основание чл.47, ал.4 от ППЗДФИ заключението било изпратено от АДФИ на Д. „Д. Д. с писмо от 16.05.2012г. На 22.06.2012г. АДФИ чрез директора си е дала указания на директора на Д. „Д. Д. да разпореди осчетоводяване на вземането по акта за начет срещу бившия директор на ДМДТ „К.Л.”- О. Т., и да предприеме действия по реда на чл.418 от ГПК, което е сторено, видно от Мемориален ордер N 11/2 от 30.08.2012г. и ч.Г.д. N 2513/2012г. на РС-К..

От показанията на разпитаните свидетели Р. Ф.и М. ., бивши служители на ДМДТ „К.Л.” Г.К., се установява, че в процесния апартамент се е помещавал офиса на театъра до момента, в който се е преместил в сградата, в която се помещава понастоящем. Жилището се използвало след това като „гостна”, в която били настанявани гостуващи артисти, режисьори, сценографи, и се ползвало и от директора О. Т., а когато било заето от гости, директорът отивал в други наети гостни или при колеги. Установява се също така, че адресната регистрация на ответника е на адреса на процесното жилище, от датата 23.02.2004г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Не се спори по делото, че на 15.07.2003г. за процесното жилище е бил сключен договор за наем, между ДМДТ „К.Л.”, представляван от директора О. Т. като наемател, и Д.С.Д. и Г. С. П. като наемодатели с наемни цени за различните периоди, подробно описани по-горе. Безспорно е също, че със Заповед N 32/25.10.2006г. и Заповед N 30/25.10.2006г., и двете на кмета на Община К., за настаняване на гостуващи артисти и служители на театъра са били предоставени под наем два апартамента в Г.К., собственост на Община К.. С оглед обстоятелството, че Община К. е отдала под наем на театъра две общински жилища през 2006г., дори да се приеме, че в самото начало на създаването му, частното жилище е било използвано за офис, то това е продължило не по-късно от края на 2004г. /видно от показанията на св.К./, за който период /и до 30.06.2006г./ отговорността на ответника за неправомерно изплатени от бюджета на театъра наеми не е предмет на спора, тъй още в акта за начет е отпаднала поради приложението на изтеклия давностен срок за търсенето й.