Решение № 53 от 23.03.2026, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Радомир, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100263 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Предявен е иск от ищците Г. М. П., с адрес: гр. П., кв. „Д. м.“ бл. ., вх. „.“, ап.20, ЕГН ********** и Л. В. П., с адрес: гр. П., кв. „Д. м.“ бл. ., вх. „.“, ап.., ЕГН **********, чрез адвокат - пълномощника им К. Б. от АК - П.к, с адрес на кантората: гр.П. ул.„Н. Ц.“ № . ет.., офис № ., против ответника община Радомир, представлявана от Кмета К. С., с адрес: гр.Р., пл.„С.“ . с който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание §4а от ЗСПЗЗ и договор за продажба на придаваем имот от 29.06.2007 г. на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ съставляващ парцел XII в кв.1 по регулационния план на с. Д., община Р., с площ на парцела 1065 кв.м., застроен с масивна сграда за сезонно ползване с площ от 20.20 кв.м., при граници на парцела-от изток-парцел . от запад- УПИ .от север-улица и от юг-улица, както и да осъди ответника да им заплати направените разноски по делото.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявения иск на горното правно основание - §4а от ЗСПЗЗ, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община-Р., че ищците са собственици на основание § 4а от ЗСПЗЗ и добросъвестно давностно владение, както и на договор за продажба на придаваем имот от 29.06.2007 г. на следния недвижим имот:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ съставляващ парцел . в кв.. по регулационния план на с.Д. , община Р., с площ на парцела 1065 кв.м. ,застроен с масивна сграда за сезонно 1 ползване с площ от 20.20 кв.м при граници на парцела-от изток- парцел., от запад- УПИ . от север-улица и от юг-улица, както и да осъди ответника да им заплати направените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК1 ответникът община Радомир, чрез пълномощницата си адвокат Н. Й. Х. - Й. от АК - П., с адрес на кантората: гр.П., ул. „Р. Д.“ № ., ет.. офис ., е подала отговор, с който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата молба ищците твърдят, че с удостоверение № .от 20.07.1983 г. на кметство с. Д. им било предоставено право на ползване на пустееща земя, утвърдена от Окръжен народен съвет - П. с решение на ИК, взето на 24.06.1982 г. с протокол № . от същата дата, находища се в землището на с.Д. местността „Д.“, окръг П. с площ от 1440 кв.м., при граници: ползватели - О. С., път, река и В. П., за трайни насаждения за лично ползване и с право на малък строеж съгласно постановлението. С издаване на удостоверението им било предадено и владението на имота, като ищците започнали да го ползват съгласно предназначението му посочено в удостоверението. Засадили дръвчета, оградили имота, насипали го с пръст, тъй като мястото било каменисто и не можело да се обработва в този му вид и построили в него малка масивна сграда за сезонно ползване. За строежа на сградата било издадено строително разрешение от Кметство с. Д.. Започнали да садят градина и да обработват имота. Имотът бил в землището на с.Д. в застроена махала „Д.“, която съществувала от много години, но този и съседните имоти били извън регулационния план на селото.

Според ищците по делото, същите ползвали имота, от 20.07.1983 г., до 1994 г., като с приемането на ЗСПЗЗ било разрешено на гражданите на които е предоставено право на ползване върху пустеещи земи и които са изградили сгради в тях да ги закупят по реда предвиден в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и ищците се възползвали от това право. За имота нямало предявени реституционни претенции, тъй като не е бил собственост на физически и юридически лица, към момента на образуването на ТКЗС и поради това било общинска собственост.

С протокол № 8 от 6.01.1995 г. на Комисията по пар.4 от ЗСПЗЗ, ръководена от зам. кмета на община Р., им било дадено право да закупят . кв.м. от ползваната от тях земя при определена цена в размер на 5 400 лв. и режийни разноски в размер на 27 лв.

Цената на имота внесли по сметка на община-Р.с вносни бележки № . от 27.09.1994 г. и № 1320 от 27.09.1994 г.

Въз основа на извършената оценка кметът на община Р. постановил решение, с което им било предоставено правото да закупят имот с площ от 600 кв.м. в с. Д., местността „Д.“ при граници: О.С., . А. път и дере. Съгласно решението на Кмета на община Р. за придобитото право на собственост имали право да се снабдят с нотариален акт, който се 2 освобождава от внасяне на държавни такси. На 21.01.1997 г. нотариус при РдРС с нотариален акт № .том . дело № ./1997 г. признар Г. М. П. за собственик на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с пространство от .кв.м. находящ се в землището на с. Д. ,общ. Р., област Софийска в местността „Д.“ ,при граници: О. С. ,В. А.,път и дере ведно с построената в нея МАСИВНА СГРАДА ЗА СЕЗОННО ОБИТАВАНЕ със застроена площ от 20.20 кв.м.

Според ищците, след закупуването на имота и заплащането на цената му през 1994 г. същите се смятали за собственици на имота и ползването им се преобърнало във владение на същия като владението им продължава и до настоящия момент. Тъй като имотът им е придобит по време на брака им, то същият е придобит в режим на СИО и е съсобствен на двамата ищци при равни дялове – по ½ идеална част за всеки от тях.

През 2007 г. по решение на Общински съвет - Р. им било предложено да закупят общинско място с площ от 450 кв.м. към техния имот. На основание Заповед № .от 05.06.2007 г. на Кмета на община Р. било наредено да се продаде на Г. М. П. придаваемо място общинска собственост с площ от 450 кв.м., придаваемо към парцел .в кв.1 по плана на с.Д. при граници на парцела: от изток- парцел . от запад- УПИ., от север- река и от югулица, за сумата от 1026.00 лв. Заплатили цената на 07.06.2007 г. и на 29.06.2007 г. сключили договор с община Р. за покупко-продажба на придаваемо място по регулация № . от същата дата.

Ищците твърдят, че са собственици на продадения им имот по реда на пар.4 а от ЗСПЗЗ и в последствие на сключения договор за покупко-продажбата на придаваемо място, като никой не им е оспорвал собствеността и владението на имота в това число и ответната община Р.

Едва през 2018 г. при подаване на молба за издаване на скица за имота община Р. им отказала издаването на такава, като им било заявено, че имотът не е индивидуализиран с планоснимачен номер или номер на УПИ и нотариалния им акт е за земеделска земя. Което довело до предявяване на настоящия иск.

Ответникът Община Р., чрез пълномощника си адв. Н. Х. Й., е оспорил предявения иск, като твърди, че същият е неоснователен, тъй като приложеното „Решение на Кмет на Община Р. не е подписано от лицето, посочено като автор на същото - видно от приложеното към исковата молба копие на същото - е подписано със запетая, т.е. от лице, което няма данни кое е /като имена и длъжност/, както и същото да е имало правомощия да издава и подписва административни актове, с които се предоставя на ползвателя право на изкупуване на имота. Според ответната страна, Решението е без дата, подписано е от лице без необходимите по закон правомощия, както и не е придружено със скица на имота. Не е налице и приложена съобразно законоустановеното изискване на §4к ал. 7 от ЗСПЗЗ Заповед на Кмета на общината, с която се придобива правото на собственост върху новообразуваните имоти по смисъла на предходните алинеи на §4к от ЗСПЗЗ, придружена 3 от скица на имота.

Ответната страна твърди, че няма доказателства изградената постройка в предоставената за ползване земеделска земя да е изградена законно и в предвидения в закона срок.

Твърди се още, че от приложените към исковата молба писмени доказателства, не се установява следващата абсолютна законова предпоставка за възникване на правото на придобиване на процесния недвижим имот - съществуването на законна сграда до един етаж, която да е построена преди 01.03.1991 г. Също така се твърди, че липсват доказателства за наличие на законна постройка в недвижимия имот, която да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, както е дефинирана същата съобразно ТР №./13.09.2011 г. по т. д. № ./2011 г., ОСГК на ВКС. Ако е налице някаква постройка в спорния недвижим имот, същата не е била годна за постоянно обитаване, а е служела единствено и само за съхранение на стопански инвентар, като към исковата молба няма данни за съществуването на такава постройка, от които да може да се направи фактически и правен извод дали тя е отговаряла на законовата дефиниция по § 1 в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Ответната страна твърди, че твърдението недвижим имот да е придобит на основание §4а от ЗСПЗЗ са неоснователни, тъй като не е изпълнена в цялост и при спазване на законоустановените разпоредби на закона процедурата за придобиване правото на собственост върху предоставен за ползване недвижим имот по § 4 от ЗСПЗЗ. В изработен помощен план на териториите по §4 от ПР на ЗСПЗЗ в с. Д., община Радомир е съставен списък на имотите, предоставени за ползване и териториите по §4а, като в плана за новообразуваните имоти в м. „Д.“, одобрен със Заповед № РЗ № ./25.06.2020 г. на областен управител на област П. се установява, че имотът попада в регулационния план на с.Д., община Р., одобрен със заповед № .08.0.1989 г. Планът на новообразуваните имоти не е обжалван по предвидения в ЗСПЗЗ ред, поради което и с влизането му в сила предвижданията по същия са окончателни и редът за изменението му е законоустановения.

Според ответната страна не е налице промяна на предназначението на земеделската земя, предоставена за ползване по реда на §4 от ЗСПЗЗ и на основание ПМС 11 от 02.03.1982 г. съобразно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи Ответната страна твърди също, че към момента на издаване на констативния нотариален акт, както и към момента на издаване на документите, описани в същия и послужили като основание за издаването му - за с. Д.е бил налице одобрен и влязъл в сила кадастрален план и ПРЗ, поради което и имотът е следвало да бъде индивидуализиран с планоснимачен номер, номер на УПИ и номер на квартал по действащия кадастрален и регулационен план на с.Друган, община Радомир, одобрен със заповед № ./08.03.1989 г.

Видно от показанията на разпитания свидетел С. Й.О. на 85 г., същият познава Г. и Л.

П.и. Свидетелят твърди, че когато ищците взели имота било камъни, кариера, имало дупки, варници. Мястото взели през 1983 г. Свидетелят споделя, че знае мястото, което било взето по постановление. На същото място се вкарало много пръст с камиони. Първо го насипали 4 мястото с магарета, с камиони, с пръст от ТКЗС - та, с гюбре, насадили дръвчета. Свидетелят твърди, че през 1984 г. построили там къщичка., като, къщичката е с два входа. Свидетелят твърди, че къщата не е голяма, около 30 - 40 кв.м., като това е единствената къща, която е зидана с кал. Също така свидетелят сочи, че ищците заградили имотът от всички страни с мрежа, колове, бетонирали коловете, като оградата и сега си стои, също така ищците си правили градини, произвеждали чушки, домати, освен дръвчетата. В последствие ищците си вкарали вода в имота. Според свидетеля, от както дали имота на ищците до сега друг човек не е имало там да ползва имота, като никой не е имал претенции за мястото.

По делото е разпитан и свидетелят Р. Л. С. на 74 г. Той твърди, че познава Г. П. и Л.

П., като знае и процесното място. Според свидетеля имотът бил пустеещ с камъни и с малко трева между тях. Ищците са получили имота по Постановление и им беше предоставено за ползване, като това било през 1983 г. Според свидетеля мястото било напълно неизползваемо, като една година вкарали торове, земя с камиони. Започнали да садят дървета, къщичка направили там. Имотът бил долу с две стаички и горе - също две стаички.

Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc30a4c1-08d9-441e-8fcb-17a367739a04