Решение № 5174 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5174 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100502576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция "П.И.-", чрез гл.юрк. Г.Н., срещу решение № 20070340/06.12.2022 г. по гр. дело № 61374/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 151 с-в /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20075156/18.01.2023 г./, с което, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, жалбоподателятответник е осъден да заплати на ищеца “ДЗИ-общо застраховане” ЕАД сумата от 399 лева, от които 384 лева - регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско+” за щети на лек автомобил марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег. № *******, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 14.04.2019 г., поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр. София, на “Околовръстен път” на разклона за село Лозен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /23.10.2019 г./, и 15 лева - ликвидационни разходи, както и сумата от 760 лева - разноски пред първата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че протоколът за ПТП е непълен, неточен и противоречив, като в него липсва описание на механизма на реализираното ПТП, не е описан или посочен размера на препятствието, станало причина за настъпването на застрахователното събитие. Сочи се, че при съставяне на протокола не са били направени фотоснимки съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 Наредба № 1-167/24.10.2002 г. Твърди се, че показанията на свидетеля противоречат на останалите доказателства. Според жалбоподателя от 1 събраните по делото писмени доказателства и заключение на САТЕ не се установява механизмът на причиняване на ПТП и наличието на причинноследствената връзка, нито скоростта на движение на процесното МПС. В тази връзка се навеждат доводи за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , в това число за възможно умишлени действия от страна на водача на превозното средство. Излагат се съображения, че по делото не се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, като се оспорва формата на застрахователния договор. Посочва се, че по делото не е доказано настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск.

Изтъква се, че не са представени доказателства, че водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, което обстоятелство (употребата) е основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение, както и дали щетата не е настъпила в резултат на повреда поради износване и стареене на материала. Отправя се искане към въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли претенцията на ищеца. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции и, в условията на евентуалност, се заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, чрез адв. Г. Я., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото потвърждаване. Претендират се разноски в размер на 168 лв. с ДДС, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК и платежно нареждане от 08.02.2023г.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните не изпращат процесуални представители. Представят писмени становища за поддържане на подадените въззивна жалба и отговор.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ , вр. чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца изплатено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско+" по щета № 44011511902729 в размер на 399 лв., включващи 15.00 лв. ликвидационни разноски и 384 лв. застрахователно обезщетение по застраховка “Каско+” за щети на застрахования при ищеца с полица № 440119151010294/22.03.2019г. лек автомобил марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег. № *******, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 14.04.2019 г. и изразило в попадане в необезопасена дупка на пътното платно на “Околовръстен път” на разклона за село Лозен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /23.10.2019 г./

По делото е представената застрахователна полица №

440119151010294/22.03.2019 г., ведно с Общи условия за автомобилна застраховка “Каско+” съгласно, която между ищеца “ДЗИ - общо застраховане” ЕАД и Л.П.Ч. е бил сключен договор за имуществена застраховка за лек автомобил марка “БМВ”, модел “Х5”, с рег. № *******, със срок на действие 28.03.2019 г. - 27.03.2020 г., при уговорено покритие 2

"Каско+", клауза “Пълно каско”.

По делото са приети декларация за настъпило ПТП от 14.04.2019 г. от водача на увреденото МПС - И.Д.И., опис-заключение и калкулация по щета № 44011511902729 от 15.04.2019 г., съгласно които увредените детайли по лекия автомобил представляват предна лява гума и предна лява джанта.

Стойността на застрахователното обезщетение е посочена в размер на 384 лева, включваща: подмяна на увредената гума с нова и прилагане на коригиращ коефициент в размер на 0.60 върху цената на новата автомобилната част, монтаж, демонтаж, ремонт, труд и материали за боядисване.

Като част от застрахователната преписка по делото са представени и приети копия от свидетелство за управление на МПС, контролен талон и пълномощно в полза на водача на процесното МПС, както и направените от застрахователя снимки на увредените в следствие на настъпилото ПТП автомобилни детайли.

Представено е неоспорено от ответника платежно нареждане за масов превод на “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, Главна агенция Пловдив, за извършен банкова превод, ведно с опис на индивидуалните плащания от 18.04.2019 г., съгласно който застрахователят е извършил превод в размер на 384 лева по щета № № 44011511902729.

По делото е представена регресна покана изх. № 92-1233/03.06.2019 г., с която “ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД отправя искане към Агенция “П.И.-”, Областно пътно управление - София да заплати сумата от 399 лева, от които 384 лева стойност на щетата и 15 лева - ликвидационни разходи.

По делото не се установява, а и не се твърди от ответната страна по спора, да е извършено плащане в отговор на получената регресна покана от застрахователя.

По делото е представен протокол за ПТП № 1746341/14.04.2019 г., рег. № 5308, съставен от служител на СДВР в 22:30. Съгласно същият, на 14.04.2019 г. в 21:30 часа, в гр. София, на „Околовръстен път“, посока от ул.

„Патриарх Герман“ за ул. „Стар лозенски път“, на 200 метра от ул. “Стар лозенски път“, лекият автомобил е пропаднал в необезопасена дупка с предна лява гума. Нарисувана е схема на ПТП, с отбелязване, че същото не е посетено на място.

В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице В. Д. по допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието са следните: на 14.04.2019 г., около 21:30 часа, в гр. София, на „Околовръстен път“, около 200 метра преди кръстовището за село Лозен, лек автомобил “БМВ Х5” попада с предна лява гума в несигнализирана дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети - предна лява гума, джанта и ходова част. Посочено е, че от техническа гледна точка, описаните щети са в причинна връзка с реализираното ПТП. Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 394.32 лева. При изчисляването на последната е съобразено обстоятелството, че автомобилът е бил в експлоатация 8 години, 9 месеца и 2 дни от пускането в експлоатация. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК .

В производството пред първоинстанционния съд е проведен разпит на свидетеля С.А. /актосъставител/, заявил пред съда, че не си спомня за 3 инцидента, но е подписал предявения му протокол за ПТП, както и разпит по делегация на свидетеля И.Д.И. - водачът на процесното МПС по време на настъпване на застрахователното събитие. Свидетелят сочи, че си спомня за инцидента, като излага подробности във връзка с него, а именно, че се е случил в тъмната част на денонощието, на неосветен извънградски участък, при добри метеорологични условия, на Околовръстен път, при отбивката за с.

Лозен, при движение с 45-50 км/час в колона от коли. Посочва, че с предна лява гума е пропаднал в дълбока необозначена дупка с размери около 50х50 см. Сигнализирал е за инцидента на телефон 112, бил е посетен на място от полицейски служители, дошла е пътна помощ, тъй като автомобилът не е бил в състояние да се движи сам.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Застрахователното събитие е настъпило на 14.04.2019 г., застрахователният договор е сключен през 2019 г., поради което приложимият материален закон е действащият Кодекс за застраховането /К3/ , в сила от 01.01.2016 г.

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата н а чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

4

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят п о чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.