Решение № 27 от 05.05.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр.Несебър , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Красимира И. Любенова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20202150100760 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано е по повод исковата молба на Г. С. Ж. с ЕГН **********, с адрес: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Б.“ № **, вх.В, ет.4, ап.** подадена чрез процесуалния й представител – адв.Елена Вълканова от АКБургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94, тел: *** против Община Несебър с ЕИК ***, с адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Н.К.Д.. В исковата молба се сочи, че ищцата Ж. се намирала в трудово правоотношение с ответната Община Несебър въз основа на сключен трудов договор, съгласно който била назначена на длъжност „Главен специалист“ в Община Несебър, отдел „Устройство на територията“. Сочи, че на 16.06.2020г. й било връчено предизвестие № Н1-ОА1-2129 от 04.05.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, което било прекратено със Заповед № 69 от 13.07.2020г. на Кмета на Община Несебър на основание чл.3** ал.1, т.2 от КТ, считано от 13.07.2020г. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответната Община Несебър е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност. Наред с това се сочи, че след уволнението, ищцата е останала без работа, поради което претендира и присъждане на обезщетение за оставянето й без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на шест брутни работни заплати, след приспадане на изплатеното обезщетение по чл.220 от КТ, възлизащо общо в размер на 5898,90 лева. Твърди се, че заповедта за уволнение е издадена при нарушаване на императивни правни норми и съдържа съществени пороци, които не подлежат на саниране. В тази връзка, на първо 1 място се сочи, че със Заповедта се прекратява правоотношение, възникнало от трудов договор № 23 от 25.04.1994г., докато сключения между страните трудов договор бил с № 23 от 25.05.1994г., който според ищцата следвало все още да е в сила. Отделно от това, ищцата сочи, че в предизвестието не било посочено нито ЕГН на адресата, нито месторабота, като отдел, дирекция и предприятие, нито дата, от която се прекратява трудовото правоотношение, което съставлявало съществен порок във формата и съдържанието, водещи до незаконосъобразност на процесната заповед. Посочено било единствено „УТ“, с което същата счита, че е било нарушено правото й на защита.

Наред с горното, ищцата заявява, че нито от предизвестието, нито от процесната заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение ставало ясно на какво основание същата е уволнена, тъй като в тях не се съдържало задължителното текстово изписване „поради съкращаване на щата“ или „поради закриване на предприятието“ или „намаляване обема на работа“ или на друго основание. Сочи се, че в заповедта за уволнение било посочено единствено като основание – чл.3** ал.1, т.2 от КТ, но липсвали мотиви и текстово описание на основанието/правната норма, с което било нарушено правото на защита на ищцата. Независимо от горното се твърди, че от съдържанието на заповедта не ставало ясно по какви причини и на какво основание се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, тъй като същите били противоречиви. Посочено било единствено „ с Решение № 103 от Протокол № 6/24.04.2020г. на Общински съвет-Несебър и приетата с него нова структура на общинска администрация-Несебър, считано от 01.05.2020г.“ Сочи се, че цитираното решение на Общинския съвет било мотивирано с намаляване на обема на работа в администрацията и намаляване на публичните услуги, което отговаряло на правната норма на чл.3** ал.1, т.3 от КТ, а посочената правна норма в заповедта и предизвестието била – чл.3** ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, поради което се твърди, че не съответствала на изложените мотиви. От друга страна се твърди, че с Решението на Общински съвет-Несебър било допуснато предварително изпълнение, без да са посочени изрични мотиви за това. Сочи се също, че в процесната заповед и в предизвестието били посочени два различни трудови договори със съответно различни номера и дати на сключване, които се прекратяват. Отделно от това се сочи, че в заповедта за уволнение не било посочено дали същата подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, което също водело до нейната незаконосъобразност. Наред с горното се твърди, че в процесната заповед липсвало данни кой я издава – имена на работодателя, който я е подписал, поради което се оспорва нейното авторство и с твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган, без представителна власт.

На следващо място, ищцата твърди, че трудовата функция, изпълнявана от нея не е действително премахната, а е запазена, като впоследствие е променено само наименованието на длъжността със запазване на всичките й задължения и особености, което също водело до незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение. Също 2 така се сочи, че на ищцата не било представено новото длъжностно и щатно/поименно разписание, поради което се сочи, че такива не са били изготвени и утвърдени към датата на уволнението. Не било посочено дали е извършен подбор и дали има ново длъжностно предписание, респективно нов Устройствен правилник на общинската администрация. Наред с горното се сочи, че ищцата е работила 25 години на длъжността „главен специалист“ в отдел „Устройство на територията“, за който период никога не са й били налагани дисциплинарни наказания, дори и забележки, което водело до единствения логичен извод, че е изпълнявала стриктно съвестно и компетентно своите задължения. Оценките, които е получавала през годините били високи, което било признание от работодателя за нейните качества. Твърди се, че за разлика от другите служители в отдела, ищцата е завършила специалност, която отговора изцяло на изпълняваните от нея трудови функции.

Излагат се твърдения и за злоупотреба с право и недобросъвестност от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като се твърди, че трудовите й функции понастоящем се изпълняват от друг новоназначен служител. Твърди се, че ищцата е била съкратена целенасочено заради политическите й убеждения, поради което се сочи, че работодателят превратно е упражнил правата си в нарушение на чл.8 от КТ, за установяването на което обстоятелство се моли съда да допусне гласни доказателства. Моли се също на основание чл.192 от ГПК да се изиска от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд д представят препис от подписката, приложена по досъдебното производство, образувано срещу Кмета на Община Несебър. Твърди се, че съкращаването на щата в отдел „Устройство на територията“ било инициирано от Кмета на Община Несебър, който предложил не само намаляване на общата щатна численост, но и кои точно длъжности да бъдат съкратени.

Независимо от горното се сочи, че при връчването на предизвестието за уволнение, ищцата е представила медицинска документация, която установявала правото й на закрила по чл.333 от ТК, но въпреки това била уволнена без работодателят да е имал предварително разрешение от Инспекцията по труда.

На следващо място, ищцата оспорва подбора, констатациите в протокола за подбор, както и верността на изготвените оценки, като твърди, че същият не отговаря на заложените в закона критерии. Сочи се, че в подбора не са включени всички служители и че сред служителите, които е следвало да участват в подбора, повечето били със средно образование и по-ниска квалификация от ищцата, а останалите били с образование, което не съответства на длъжността и естеството на работа и трудови функции. Твърди се, че вместо да се оценяват по професионална квалификация, служителите били оценени по „образование“. Не бил взет предвид и професионалния 3 опит на служителите на длъжността в отдела, а бил посочен техният общ трудов стаж.

Относно изготвените формуляри за оценка на изпълнението на длъжността на служителя заявяват, че същите представляват документи с невярно съдържание, неистински или подправени, и антидатирани. Твърди се, че такива годишни оценки в отдел „Устройство на територията“ никога не са били извършвани.

На последно място се сочи, че на 30.01.019г. е сключен колективен трудов договор /КТД/ между Община Несебър и СО на КНСБ при Общинска администрация Несебър, със срок на действие две години – до 30.01.2021г. Твърди се, че в настоящия случай работодателят съществено е нарушил клаузите на този КТД, особено свързаните с правата на работниците/служителите и тяхната закрила, включая и на ищцата, за която се сочи, че е член на синдикалната организация в Община Несебър. В тази връзка се сочи, че в чл.20 от КТД изрично било договорено, че при прекратяване на трудовия договор поради съкращаването на щата, работодателят бил длъжен да предложи на служителя или работника друга подходяща незает длъжност, каквато имало свободна. Твърди се, че това не било сторено, като месец по-късно работодателят бил назначил други служители в общинската администрация. Отделно от това бил нарушен и чл.23 от КТД, който вменявал задължение на работодателя да поиска и получи предварително съгласие от синдиката, когато съкращаването на щата е на основание чл.3** ал.1, т.2 и т.3 от КТ и когато съкращенията касаят синдикални членове. Твърди се, че такова съгласие от синдиката нито било поискано нито получено. Нарушен бил и чл.24 от КТД, в който изрично били предвидени критериите за подбор, които в случая не били спазени.

Гореизложеното е мотивирало ищцата Г. С. Ж. да поиска от съда да постанови решение, с което да отмени, като незаконосъобразна Заповед № 69 от 13.07.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Ж. с ответната Община Несебър и да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „главен специалист“ в отдел „Устройство на територията“ при Община Несебър; да осъди ответната Община Несебър, представлявано от Кмета на Община Несебър да изплати обезщетение на ищцата Ж. за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението й, в размер на 5898,90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2020г. до окончателното й изплащане. Представят писмени доказателства. Молят съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане, с чийто показания ще се установяват причините за уволнението на ищцата.

Правят искане за задължаване на ответната страна да представи трудовото досие на ищцата, както и доказателства за извършения подбор сред служителите на същата и сходни длъжности, като тази на ищцата и критериите за подбора. Наред с горното се моли съда да задължи ответната страна да представи доказателства за степента на 4 образоване и квалификация на участвалите в подбора служители, да представи копия от дипломите им, длъжностните им характеристики, трудовите им досиета, както и длъжностните характеристики на всички служители, назначени в отдел „Устройство на територията“ и техните дипломи. Моли съда да задължи ответната страна да представи справка колко служители от Общинската администрация реално са освободени от работа от 01.01.2020г. до момента, както и колко служители са назначени след уволнението на ищцата в общинската администрация от 01.01.2020г. до датата на първото съдебно заседание. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна, подаден чрез процесуалния им представител, с който се оспорва исковата молба, като неоснователна. Оспорват изложените в същата възражения досежно незаконосъобразността на връченото на ищцата предизвестие, като заявяват, че в същото са били посочени трите имена на ищцата длъжността която заема и отдела, в който работи. Наред с това се сочи, че коректно бил посочен и първоначалният трудов договор, въз основа на който същата заема длъжността. Оспорват и възражението, че длъжността на ищцата е била запазена, но била с променено наименование, както и твърдението за „масови уволнения“. Оспорват и всички доводи за нарушение на чл.8 от КТ. Твърдят, че за да се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е извършен подбор по критерии, приложими към всички работници на подобна длъжност, сред които липсвали такива, свързани с личните отношения или политически убеждения. Заявяват, че с Решение № 103 от Протокол № 6/24.04.2020г. на Общински съвет-Несебър се одобрявала нова структура в Общината и не следвало да се прави пряка връзка между мотивите за приемането на структурата и правното основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата. Сочи се, че въз основа на приетата нова структура Кмета на Общината е приела нов устройствен правилник, в които са посочени задълженията и трудовите дейности, които следва да се извършва отдела или дирекцията. Последвало е одобряването на щатното разписание на отдела, в което били посочени изискванията за заемане на всяка една длъжност, след което бил извършен подбор. Заявяват, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата ответната Община Несебър е спазила процедурата, даваща закрила на определени категории служители, а именно: след попълване на декларацията по чл.333 от КТ и предвид факта, че ищцата е декларирала наличието на заболяване, Община Несебър е направила искане пред ТЕЛК, Инспекция по труда и пред синдикалната организация, и след като е получила необходимите разрешения е пристъпила към прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.