Определение № 23731 от 06.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23731 гр. София, 06.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110172416 по описа за 2021 година

С определение № 7930/29.6.2023г., постановено по дело № 6466/2023г. от СГС, производството пред СГС е прекратено и делото е върнато за провеждане на процедура по чл.248 ГПК, по искане, формулирано от Г. М. във въззивната му жалба.

Ответната страна, в отговорите на въззивната жалба, не са взели становище.

СРС, при произнасянето си, съобрази, че молбата е подадена в срок – в срока за въззивно обжалване, поради което и молбата е допустима.

Ищецът – молител сочи, че адвокатските възнаграждания, присъдени на ответниците, са прекомерно високи, оспорва осъждането си за възнаграждение за експертиза, като сочи, че не е уведомен от съда, че искането му за освобождаване от държавна такса за изготвяне на експертиза , не е уважено, като сочи и че доказателството не е използвано от съда при постановяване на решението. Относно адвокатските възнаграждения, сочи, че доколкото двама от трима не са били собственици, защитата им е била чрез минимални усилия, а необосновано са присъдени възнаграждения, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.

Същата е неоснователна изцяло.

В исковата молба е направено искане за освобождаване от такси и разноски, което, видно от последващите молби и цялостното поведение на ищеца, не е било поддържано – ищецът е заплатил държавната такса, определена от СРС. Следователно, макар съдът да е пропуснал да се произнесе по искането му, доводът е неоснователен. Определението по чл.140 ГПК, с което съдът е определил депозита, е било връчено редовно на ищеца, като искане за освобождаване от заплащането на депозита, още по – малко подкрепено с доказателства, че ищецът няма средства да заплати същото, не е подавано.

Отделно от това, на основание чл.78,ал.6 ГПК, дори и съдът да беше освободил ищеца от заплащане на депозита за СТЕ, същият щеше отново да му бъде възложен с решението. Доводите, че в решението изложеното в експертизата не е ползвано, са несъстоятелни – доколкото искът се отхвърля на друго основание, обсъждането й е било ненужно.

Относно определените адвокатски възнаграждения. Действително, според приетото в решението, Й. Н. и Е. Н. не са били собственици на имота, поради което и искът спрямо тях е отхвърлен. Разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК не държи сметка на какво основание се отхвърля иска, когато предвижда, че и ответниците имат право на разноски. Ето защо, тяхно право е било да упълномощят адвокат, дори и защитата им да се вижда елементарна на ищеца, и, съответно, да му заплатят възнаграждение за представителството. Отговорността за разноски е обективна – същата се следва за, както е в настоящия случай, необосновано 1 повдигнат правен спор. Относно присъдените адвокатски възнаграждения, тук е моментът да се посочи, че сумата 300 лева съставлява абсолютния минимум на възнаграждение за адвокат, и се следва на всяка страна, която има право на разноски, дори и защитата й да съвпада със защитата на останалите.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба на Г. М. М., формулирана във въззивната жалба вх.№ 44067/16.2.2023 г. за изменение на решение, № 11511/21.10.2022г. по дело № 72416/2021г. на СРС, 125- ти състав, в частта за разноските – в частта, в която съдът го е осъдил да заплати в полза на бюджета на СРС сумата 400 лева възнаграждение за вещо лице, и в частта, по присъдените на ответниците адвокатски възнаграждения.

Определението може да се обжалва от ищеца Г. М., в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС, с частна жалба.

Препис от определението да се връчи и на ответниците,чрез процедуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2