Определение № 15857 от 12.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15857 гр. София, 12.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110146107 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. В. С., процесуален представител на ответника Д. В. за изменение на решение №196/04.01.2024г., постановено по гр.д. №46107/2022г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Намира, че предвид приетите за разглеждане четири иска и наличие на отхвърлителен диспозитив по три от тях, следва да бъде определено възнаграждение по всеки от тях. Твърди, че съдът не е съобразил минималните възнаграждения по Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. Моли да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 749,37 лева.

Ответникът в предоставения му срок е изразил становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при приключване на производството. В случая съдът е приел за разглеждане четири иска, като не се е налага отделна защита по всеки от тях, нито такава е била проведена, съответно не налага определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от тях. При определяне възнаграждението съдът е съобразил определения размер в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота следва да се отбележи, че съдът е съобразил липсата на особена фактическа и правна 1 сложност на делото, доколкото по делото не са събирани допълнителни доказателства освен писмените такива, приложени към исковата молба, делото е приключило с едно открито съдебно заседание. Следва да се има предвид и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), съгласно която съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, определени в Наредбата. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че националните съдилища не са извършили преценка з а пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените възражения. В обобщение е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок размер от присъденото му обезщетение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. С., процесуален представител на ответника Д. В., за изменение на решение №196/04.01.2024г., постановено по гр.д.

№46107/2022г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2