Решение № 14138 от 18.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14138 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110112045 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 62623/07.03.2023 г., с която Г. Й. Й. е предявил срещу „п” АД, обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Ръководител отдел – Производство“ при „п“ АД; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14323,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

С молба от 30.03.2023 г., подадена от името на Г. Й. Й., чрез адвокат Д.

/докладвана на председателя на 160 съдебен състав при Софийски районен съд на 31.03.2023 г./ е направено изявление от страна на ищеца за отказ от предявения в настоящото производство иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Ръководител отдел – Производство“ при „п“ АД.

С определение № 12353/31.03.2023 г., постановено по гр.д. № 12045/2023 г.

1 по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът, на основание чл. 233, изр. 1 ГПК, е прекратил производството по гр.д. № 12045/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявения в производството иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Ръководител отдел – Производство“ при „п“ АД, като производството по гр.д. № 12045/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав остава висящо по предявените за разглеждане обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14323,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, по силата на сключен на 13.10.2022 г. трудов договор, заемайки длъжността "Ръководител – отдел Производство" при п АД, ЕИК *******. Поддържа, че трудовият договор бил срочен – за една година, с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от един месец. Твърди, че със заповед на работодателя № 130/03.02.2023 г., сключенията между страните трудов договор бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 04.02.2023 г. – „прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя през време на изпитателния срок“. Посочва, че процесната заповед на работодателя № 130/03.02.2023 г. му била връчена на 03.02.2023 г. Оспорва се законосъобразността на атакуваната заповед на работодателя № 130/03.02.2023 г.

В тази връзка се поддържа, че уговореният между страните по трудовото правоотношение срок за изпитване в полза на работодателя е бил изтекъл още на 14.11.2022 г., поради което към датата на издаване на атакуваната заповед за прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение, работодателят не е имал право законосъобразно да прекрати трудовия договор на посоченото в заповедта основание. Посочва, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е за месец януари 2023 г. в размер на 2387,25 лева, като се претендира и обезщетение за оставане без работа в резултат от прекратяване на трудовото правоотношение на ищцеа за периода 04.02.2023 г. – 04.08.2023 г. в размер на 14 323,50 лева, ведно със законна 2 лихва върху горепосочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда /07.03.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Прави се искане за допускане предварително изпълнение на решението в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В проведеното на 26.06.2023 г. открито съдебно заседание по делото, от името на ответното дружество се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД и неговата отмяна и 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14323,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

КТ

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД и неговата отмяна, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.

В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.

3

От страна на ответното дружество не са ангажирани доказателства или направени доказателствени искания за установява на обстоятелството, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено от работодателя.

Прилагане неблагоприятните последици от неизпълнената от ответника и разпределена му от съда доказателствена тежест, представляват самостоятелно основание да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД, е извършено незаконосъобразно.

Независимо от горното, съдът намира за необходимо да отбележи следното: по делото не е спорно, че ищецът се намирал в трудово правоотношение с ответника, по силата на сключен на 13.10.2022 г. трудов договор, заемайки длъжността "Ръководител – отдел Производство" при п АД, ЕИК *******.

Съгласно чл. 3 от процесния трудов договор, срокът на действие на същия е за една година, считано от 14.10.2022 г. до 14.10.2023 г., с уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от един месец, който е изтекъл на 14.11.2022 г.

Не е спорно между страните и се установява от събраните в производството доказателства, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД, като в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява по инициатива на работодателя в срока за изпитване.

Към датата на издаване на заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД, срокът за изпитване, уговорен в чл. 3 от трудов договор № 73/13.10.2022 г., е бил изтекъл /както се посочи по-горе, същият е изтекъл на 14.11.2022 г./.

Предвид гореизложеното се налага извод, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД, е извършено незаконосъобразно, доколкото не е била налице за работодателя възможност да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в процесната заповед основание.

Следователно процесната заповед № 130 от 03.02.2023 г. на работодателя „п” АД за прекратяване на процесното трудово правоотношение е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 14323,50 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 4 от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 07.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, съдът намира следтното:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Установява се по делото, че ищецът е останал без работа за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г. В проведеното по делото на 18.08.2023 г. открито съдебно заседание беше представена в оригинал трудовата книжка на ищеца, като при извършена от съда констатация се установи, че след датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение, ищецът не е започавал работа при друг работодател и няма такова отбелязване в трудовата му книжка.

От заключението на вещото лице по допусната, изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотноешение е в размер на 2387,25 лева.

Дължимото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за горепосоченият период, за който искът е основателен и следва да бъде уважен, е в размер на 14 323,50 лева, формиран както следва: 6 пълни месеца по 2387,25 лева.

Възражението, направено от името на ответното дружество, че ищецът е започнал работа при друг работодател след датата на прекратяване на процесното правоотношение, се явява неоснователно. Както се посочи по-горе, установява се по делото, че ищецът е останал без работа за периода от 04.02.2023 г. до 04.08.2023 г. В проведеното по делото на 18.08.2023 г. открито съдебно заседание беше представена в оригинал трудовата книжка на ищеца, като при извършена от съда констатация се установи, че след датата на прекратяване на процесното трудово правоотношение, ищецът не е започавал работа при друг работодател и няма такова отбелязване в трудовата му книжка. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./, поради което и съдът намира, че е безспорно установено в производството, че ищецът е останал без работа за периода от 5

04.02.2023 г. до 04.08.2023 г., респективно, че има право на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за горепосочения период.

Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

По отношение направеното от името на ищеца искане, с правно основание чл. 242 ГПК, за допускане на предварително изпълнение на решението в частта за сумата, предмет на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Разпечатката съдържа 43 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc2eeb40-122b-4b5f-be11-24139553b8aa