Решение № 671 от 05.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110201417 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Н. И. против НП № 1100/16.02.2026г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което й е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 25,56 евро на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

Въззивницата оспорва фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление. Сочи, че автомобилът не е представлявал пречка за движението. На улицата няма поставени пътни знаци , касаещи забрана за паркиране, като мястото на паркиране следва да се съобразява с изискванията на чл.94 а.3 от ЗДП. Счита за нарушени чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН. По отношение на посочената като нарушена правна норма счита, че не е налице конкретика, доколкото се съдържат различни хипотези на нарушения. Алетрнативно изразява позиция за наличие на маловажен случай на административно нарушение.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени наказателното постановление като поддържа и доразвива основанията, изложени с жалбата. Претендира възнаграждение.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.12.2025г. в гр. Варна, св. Д. - служител на ОДМВР Варна, при обход установил паркиран автомобил на ул. „***“ до №10.

1

Автомобила бил л.а. „***“ с рег.№***, собственост на „Енерго про Врана“ ЕАД, като бил един от многото паркирали в този район автомобили.

Св. Д. съставил фиш за паркиралия автомобил, в който вписал мястото на паркиране, както и обстоятелство, че е осъществено неправилно паркиране.

Срещу съставения фиш били депозирани възражения, след което фишът бил анулиран, а св. М. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивницата. В АУАН били вписани обстоятелства на извършване на нарушение – че е паркирала на място, където е пречка за останалите участници в движението. Била посочена правна квалификация на нарушението. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която вписала в съдържанието му, че ще входира в срок своите възражения.

Възражения постъпили по административнонаказателната преписка, но били преценени като неоснователни.

На 16.02.2026г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е приел, че е осъществено паркиране на ул. „***“, до №10 в пътна лента, където създава пречка за движението. Било прието, че виновно е нарушила чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП. За описаното нарушение административно наказващия орган е наложил наказание глоба на осн. чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по административно наказателната преписка доказателства- писмените доказателства – АУАН който е годно доказателствено средство справка; фиш и др., както и гласните такива – показанията на св. М., св. Д. и св. С..

За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко взе предвид основателността на наведените с жалбата възражения.

В АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно обстоятелствата, които сочат какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществила въззивницата.

Разпоредбата на чл. 94 ал.3 от ЗДП сочи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Същата допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Същевременно, с чл. 94 ал.4 от ЗДП е посочено, че на път с еднопосочно движение се 2 допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

В конкретния казус, за да се приеме, че е налице определено, забранено от закона поведение, е следвало да бъдат изяснени конкретните обективни признаци на деянието, един от които е какъв е бил конкретния пътен участък по отношение на организацията на движение, за да е възможно да бъде гарантирана възможността на нарушителя да осъществи правото си на защита.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите не се съдържа конкретика по отношение на организацията на движение /еднопосочно или двупосочно такова/.

С издаденото наказателно постановление наказващият орган е възприел безкритично фактологията от АУАН без да установи конкретните факти от обвинението.

От къде наказващият орган черпи доказателства административнонаказателната преписка остава неясно. за този си извод, по

Доколкото в процесните АУАН и НП е визирана фактическа обстановка, от която не може да се извлекат факти от обвинението, срещу които въззивницата да се защитава, като липсва конкретика досежно организацията на движение във визирания пътен участък, съдът намира, че правото на защита на лицето е било ограничено и по посочения начин и опорочено административно наказателното производство.

Отделно от изложеното е налице неяснота относно възприетата позиция на наказващият орган какво нарушение точно е приел за извършено.

Така с обстоятелствената част на наказателното постановление се твърдят факти по осъществено паркиране в пътна лента, където се създава пречка за движението, а непосредствено след това е прието, че въззивницата паркира на място, където превозното средство създава или е пречка за движението или закрива от останалите участници в движението пътен знак или сигнал. Така, вменените три отделни хипотези на нарушение , съществено затрудняват правото на санкционираното лице да организира адекватно своята защита.

С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 1100/16.02.2026г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на М. Н. И. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 25,56 евро на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Варна, да заплати на М. Н. И., ЕГН ********** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 245 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4