Решение № 25 от 30.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велико Търново, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500512 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД против Решение № 209/ 08.06.2023 г. по гр.д. № 571/ 2022 г. по описа на ОС – Русе в частта му, с която е дружеството е осъдено да заплати на М. М. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. В. М. за сумата над 90 000 лв. до присъдената сума 130 000 лв. по частичен иск от сума в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. до окончателното изплащане. Счита, че определеното от съда обезщетение е силно завишено и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед реално претърпените вреди при установената обичайна връзка между майка и дъщеря, възрастта им, ценовата конюнктура в страната и съдебната практика при сходни казуси. Изразява несъгласие с приетото от съда, че не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от починалата дъщеря на ищцата чрез неизпълнение на задължението й за поставяне на предпазен колан. Съдът приел безкритично заключението на вещото лице, като неоснователно отказал да допусне изслушването на повторна експертиза. Поддържа, че именно липсата на колан при настъпилия челно-страничен удар е допринесла за по-свободното движение на тялото и главата на пострадалата и съответно за по-голямата сила на удара им във вътрешните части на купето, че ако тя е имала колан би било невъзможно главата й да достигне до средната колона между предната и задната врата и не би се стигнало до счупване на 1 костни фрагменти и навлизане на парче метал в черепа й. Счита, че приносът на пострадалата за настъпване на леталния изход е поне 50 %. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен за сумата над 90 000 лв. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. М. К. е подала отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност. Съдът правилно оценил и анализирал събраните по делото доказателства, преценил всички релевантни към определянето на размера обстоятелства и определил адекватно обезщетение. Правилен бил и изводът му, че не е налице съпричиняване, защото не била доказана по безспорен начин причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и липсата на поставен предпазен колан, а напротив, било установено, че и при използването на колана би се стигнало до летален изход заради спецификата на самото ПТП. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледат по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, в рамките на предмета на въззивното производство, очертан с жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи, експертиза и свидетелски показания – по делото са безспорно установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба. Страните не спорят по изяснената от ВТОС фактическа обстановка, която е следната: Т. В. М. на 60 г. – дъщеря на ищцата М. М. К. – е загинала на 04.05.2019 г. при ПТП, реализирано от съпруга й С. Й. М. на територията на Р Румъния. Тя е била пътник на задната лява седалка на управлявания от съпруга лек автомобил „Фолксваген Голф“ и вследствие на ПТП получила множество травматични увреждания, установени от приетата комплексна експертиза в съдебномедицинската й част: открито счупване на черепа вляво с липса на костни фрагменти и мозъчно вещество, размачкване на мозъчното вещество, чуждо метално тяло в черепната кухина, разкъсване на околосърцевата торбичка, счупване на лявата 2 ключица, травматично разкъсване на белите дробове с контузии на същите и излив на кръв двете плеврални пространства, счупване на седем ребра вляво по различни линии и десет ребра вдясно по окологръбначната линия, счупване в областта на дясната акромиоклавикуларна става, кръвонасядания на междуребрените мускули, охлузвания и кръвонасядания в областта на лявото рамо, горния и долния ляв крайник, счупване на стави на долни крайници. Като непосредствена причина за смъртта й се сочи тежката, несъвместима с живота черепномозъчна травма. Механизмът на ПТП е изяснен със заключението на комплексната експертиза в съдебно-автотехническата й част, което е основано на протоколите за оглед на местопроизшествието, изготвени по воденото в Р Румъния производството, извършен от експерта оглед и показанията на св. М..

Установено е, че водачът М. загубил контрол върху управлението на автомобила си и навлязъл в лентата за насрещно движение, където се осъществил сблъсък с насрещно движещия се в своята лента автомобил „Фолксваген Каравеле“. И двата автомобила се движили с разрешена за пътния участък скорост. Ударът за лекия автомобил „Фолксваген Голф“ настъпил в страничната му лява част, а аз автомобила „Фолксваген Каравеле“ – в челната му предна част. Отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с който е реализирано ПТП, е била предмет на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество.

ВТАС напълно споделя формираните при изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. С. М. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно чл.20, ал.1 ЗДвП, задължаващ го да контролира непрекъснато управляваното от него пътното превозно средство. В пряка причинно-следствена връзка с неговото противоправно поведение е причинена смъртта на съпругата му, от което са настъпили вреди в неимуществената сфера на ищцата – нейна майка и при наличието на застрахователно събитие по смисъла на §1 т.3 от КЗ застрахователят дължи застрахователно обезщетение. Последният не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което спорът за правото на ищцата да получи обезщетение от ответното застрахователно дружество за претърпените от нея вреди вследствие на процесното ПТП е преустановен. Пред настоящата инстанция се спори само относно справедливия размер на дължимото обезщетение и основателността на наведеното от ответника възражение за 3 съпричиняване.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, въз основа на събраните доказателства, съдът в настоящия казус отчете следните фактори:

По делото са разпитани като свидетели синът на ищцата и брат на починалата В.

К. и зет й св. М.. Те безспорно не могат да бъдат считани за безпристрастни и незаинтересовани от изхода на спора, но съдът кредитира показанията им, които разкриват техни непосредствени наблюдения и кореспондират помежду си. Ищцата К. е била на 92 г. към датата на смъртта на дъщеря си и независимо че е живеела в собствено домакинство и се е грижила сама за себе си, поради напредналата й възраст дъщеря й ежедневно я е посещавала на път или на връщане от работа. Разпитаните свидетели излагат, че двете били много близки и отношенията между тях били хармонични. Св. М. посочва житейския факт, че всички роднини и приятели на М. К. вече са починали и тя възприемала дъщеря си като единствената връзка с живия свят, като надежда, опора в старините. След като е доказано естеството на връзката между майката и дъщерята – на взаимна обич, уважение, грижа и подкрепа, не е необходимо да бъде доказвано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са нормално присъщи на трагична загуба на любим човек, каквато загиналата е била за своята майка. Нормална е реакцията й на шок, на безутешна скръб и неспособността да повярва на случилото се, чувството за безпомощност и тревожност от загубата на човека, който се е грижил за нея – „Какво ще правя сега?“, засилено и заради напредналата й възраст, загубата на интерес към живота – нежелание да гледа телевизия, да слуша радио, да общува, меланхолията, изживяването на загубата всеки ден при поглеждане на некролога, закачен от вътрешната страна на вратата на апартамента, нарушенията на съня и на апетита. На доказване подлежат само специфичните вреди, които се твърди да са настъпили в резултат на ПТП. В този смисъл по отношение на твърденията, че ищцата е станала разсеяна и е започнала да забравя не може да се приеме за доказана причинно-следствена връзка на това нейно състояние с претърпяната трагична загуба при съобразяване, че понастоящем тя е на 96 г. В конкретния казус, както сочи и жалбоподателят, при определяне размера на обезщетението следва да се отдаде особено значение на възрастта на ищцата.

Изключително трагично за всеки възрастен родител е да надживее своето дете, защото очакванията са животът да следва естествения си ход. Загубата се преценява като много значима и поради това, че в традиционните за българското общество семейни отношения е нормално децата да полагат лични грижи за възрастните си родители, но следва да се отчете, че в случая макар ищцата да е лишена от грижите на дъщеря си, тя не е останала сама, а получава грижи и подкрепа от семейството й, тъй като е установено, че след произшествието по-големият син на Татяна е заживял в едно домакинство с баба си.

4

За определянето на обезщетениeто ВТАС взе предвид икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, критерии за която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2019 г. – 560 лв. и средната работна заплата в страната към средата на 2019 г. по данни на НСИ около 1270 лв. Към настоящия момент /близо пет години след вредоносния инцидент/ безспорно икономическата ситуация в страната е променена – кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата – 933 лв., и средната – над 2000 лв., което обстоятелство обаче не е годно да рефлектира върху размера на обезщетението, релевантният момент за определяне на което е моментът на настъпване на вредоносния резултат.

При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, относими към определянето на размера на обезщетението, и при следване на принципа, че обезщетението има за цел единствено да репарира вредите, които пострадалият търпи от момента на вредоносното събитие и ще търпи за в бъдеще и не следва да се допуска то да служи за повишаване на стандарта на живот на пострадалия, ВТАС счита, че на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 100 000 лв. Присъденият от ОС – Русе размер се явява завишен.