Определение № 24416 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24416 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г.РГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от Г.РГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110154162 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ответника „АЛВИС ГРУП БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 206276185, чрез процесуалния му представител адв. М. П., с която се иска съдът да допълни постановеното по делото Определение № 17196/07.05.2026г., постановено по гр. д. № 54162/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта за разноските.

Молителят сочи, че производството по делото е било прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал.

4 от ГПК ответникът има право на присъждане на сторените в производството разноски. Иска се присъждане на сумата от 2 000 (две хиляди) евро (с равностойност 3911,66 лв.), представляваща изплатено възнаграждение за един адвокат, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – ищецът „ГРАНД ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Г. В., изразява становище по молбата, с което възразява срещу присъждането на разноски, тъй като производството е прекратено преди първото съдебно заседание, респективно ответникът не е осъществил реални процесуални действия като подаване на отговор на исковата молба или явяване в зала. При условията на евентуалност, ищецът прави изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 2 000 евро, като сочи, че то е несъразмерно високо спрямо фактическата и правна сложност на делото и надвишава дори цената на самия иск, поради което моли да бъде намалено до 1 минималния и разумен размер.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението/определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана съображения: по същество молбата е

ОСНОВАТЕЛНА, поради

С Определение № 17196/07.05.2026г., съдът е прекратил производството по гр. д. № 54162/2025 г. по описа на СРС на основание чл. 232 ГПК поради депозирана от ищеца молба за оттегляне на исковата молба преди първото съдебно заседание.

Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

В случая се иска допълване в частта за разноските на Определение 17196/07.05.2026г., постановено по гр. д. № 54162/25г., СРС, ГО, 66 състав, с което, на основание чл. 232 ГПК, съдът е прекратил производството по дело. В този смисъл и молбата на длъжника за допълване на акта в частта по разноските се явява основателно.

Относно размера на дължимите разноски обаче, съдът намира за основателно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно константната съдебна практика и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за прекомерност се базира на съотношението между уговореното възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело.

В настоящия случай се установява, че претендираното от ответника възнаграждение е в размер на 2 000 евро (3911,66 лева). Този размер е явно несъразмерен с вложения процесуален труд и усилия. Производството е прекратено в изключително начална фаза – преди провеждането на първо 2 съдебно заседание. По делото не са събирани доказателства и не е осъществявано процесуално представителство в открити съдебни заседания от страна на процесуалния представител на ответника. Отделно от това, видно от доводите на ищеца, уговореният размер надвишава дори самия материален интерес (840 лева) по делото.

Предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на делото за защитата на ответника, ангажирана до момента на прекратяването, и предвид задължителните указания на националните и европейските съдилища (вкл. Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. и Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС), съдът е длъжен да редуцира съществено надценения труд на адвоката. Съдът намира, че възнаграждението от 2 000 евро представлява съществено отклонение от обичайните и разумни пазарни нива за дело, приключило без осъществени съществени процесуални действия.

Поради това, съобразно направеното възражение и императивните правила на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намалява претендираното адвокатско възнаграждение до абсолютно установения законов минимум, определен на база материалния интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно цената на иска, минимално дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 204,52 евро.

Предвид изложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК определението следва да се допълни в частта за разноските като на ответника се присъдят 204,52 евро разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 17196/07.05.2026г., постановено по гр. д.

№ 54162/2025 г. по описа на СРС, 66 състав, ІІ ГО, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА "ГРАНД ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД да заплати на „АЛВИС ГРУП БЪЛГАРИЯ" ООД, с ЕИК 206276185, сумата от 204,52 евро, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

3

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4