Решение № 100 от 17.03.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №

100

Гр.Пловдив,17.03.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,трети граждански състав,в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА

БЕЛЕВА

КРАСИМИРА

ВАНЧЕВА при участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА,като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№775 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №638 от

07.12.2018 г.,постановено по т.д.№596/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е признато за установено по отношение на „М.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, Б.Г.П.,ЕГН ********** и адрес *** и Г.С.П.,***,че съществува вземането на „П..“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, за което длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на:

-165 000 евро - просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и допълнен с Анекс № …/… г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата на подаване на заявлението;

-117 927,18 евро - просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012 г. - 04.05.2016 г. вкл.;

-28 930.46 евро - просрочена наказателна лихва за периода 22.04.2013 г. -10.05.2016 г. вкл.;

- 419,62 евро - такси и разноски;

-9 875.55. евро - комисионна за управление и обработка на кредита, дължими по Договор за банков кредит № *., изменен с Анекс № …/… г., за които вземания е издадена Заповед № … от … г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС.

Със същото решение са осъдени ответниците „М.“ ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *,Б.Г.П. и Г.С.П. да заплатят общо на „П..“ АД-гр.С., ЕИК * сума в размер на 13 301.52 лв., представляваща разноски по платена държавна такса, депозит за вещи лица и юристконсултско възнаграждение в производството по делото.Същите ответници са осъдени да заплатят общо на банката-ищец и сумата от 12 601,52 лв.,представляваща платена държавна такса и сумата от 9981,14 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в заповедното производство.

Срещу горното решение е подадена обща въззивна жалба от ответниците М.“ ЕООД-гр.П.,Б.Г.П. и Г.С.П. чрез общия им пълномощник адв. Р.И..По отношение на ответника „М.“ЕООД с ЕИК *,въззивната жалба е върната с влязло в сила разпореждане на първоинстанционния съд,поради което същата не е предмет на разглеждане в тази й част в настоящото въззивно производство и с настоящото въззивно решение.

Предмет на разглеждане е жалбата на останалите двама ответници-Б.Г.П. и Г.С.П. против частта на първоинстанционното решение,с която е признато за установено по отношение на същите ответници,че съществува вземането на „П..“АД с ЕИК *,за което длъжниците отговарят в режим на солидарност,заедно с „М.“ЕООД,в размер на:165 000 евро - просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и допълнен с Анекс № …/… г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата на подаване на заявлението;117 927,18 евро - просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012 г. -04.05.2016 г. вкл.;28 930.46 евро - просрочена наказателна лихва за периода 22.04.2013 г. - 10.05.2016 г. вкл.;419,62 евро - такси и разноски;9 875.55. евро - комисионна за управление и обработка на кредита, дължими по Договор за банков кредит № *., изменен с Анекс № …/…г., за които вземания е издадена Заповед № … от … г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6130/2016г. по описа на ПРС,както и против частта на първоинстанционното решение,с която същите двама ответници са осъдени да заплатят общо с „М.“ЕООД на банката-ищец сумата от 13 301,52 лв.,представляваща разноски,направени в исковото производство по т.д.№596/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,а също и сумата от 12 601,52 лв.,представляваща платена държавна такса и сумата от 9981,14 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в заповедното производство.

В жалбата се поддържа,че първоинстанционното решение е недопустимо,незаконосъобразно,неправилно и необосновано,както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон,като са изложени подробни и конкретни аргументи в тази връзка.Поискано е първоинстанционното решение да се отмени и да се отхвърлят предявените искове,както и да се присъдят на двамата жалбоподатели направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции.

С протоколно определение от 12.02.2020 г.,постановено по настоящото дело,съдът на основание чл.265,ал.1 от ГПК,е допуснал присъединяването на „М.“ЕООД с ЕИК *,към въззивната жалба на Г.С.П. и Б.Г.П..

В законния срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „П..“АД с ЕИК *,с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.Поискано е да бъдат присъдени на банката разноските за настоящото въззивно производство,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба в разглежданата й част е процесуално допустима,тъй като е подадена от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в горните му части и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо следва да се пристъпи към преценка по същество на жалбата,подадена от Б. и Г. П. /към която на основание чл.265,ал.1 от ГПК се е присъединил ответника „М.“ЕООД/.

По съществото на разглежданата жалба:

По т.д.№596/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,са предявени субективно пасивно съединени установителни искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 и чл.124 от ГПК от „П..“АД с ЕИК * против „М.“ЕООД с ЕИК *,Б.Г.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН **********,като е поискано от банката-ищец да се признае за установено,че ответниците й дължат солидарно сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № …/… г. по ч.гр.д.№6130/2016 г. по описа на РС-Пловдив,XIX-ти състав и изпълнителен лист към нея,в размер на:

-165 000 евро - просрочена главница, дължима по Договор № *., изменен и допълнен с Анекс № …/… г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2016 г. - датата на подаване на заявлението;

-117 927,18 евро - просрочена договорна лихва за периода 20.09.2012 г. - 04.05.2016 г. вкл.;

-28 930.46 евро - просрочена наказателна лихва за периода 22.04.2013 г. -10.05.2016 г. вкл.;

- 419,62 евро - такси и разноски;

-9 875.55. евро - комисионна за управление и обработка на кредита, дължими по Договор за банков кредит № *., изменен с Анекс № … от …г.;

- 22 582,66 лв.,от които 12 601,52 лв.-разноски за държавна такса за образуване на заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 981,14 лв.Поискано е и присъждане в полза на банката-ищец на съдебните и деловодни разноски за исковото производство пред първата инстанция.

Предявените искове са основани на следните твърдения:

Банката-ищец твърди, че между нея и ответното дружество „М." ЕООД като кредитополучател е сключен договор № …/… г. за предоставяне на банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 165 000 евро, за цялостно погасяване на задълженията на „М." ЕООД по Договор № …/… г.Твърди,че впоследствие договорът за кредит е изменен и допълнен с Анекс № … към него от … г.

Твърди още,че за обезпечение на вземанията на Банката по договора за кредит, между нея и ответниците-физически лица-Г.С.П. и Б.Г.П. е бил сключен договор за поръчителство от 20.04.2010 г., с който поръчителите са се задължили да отговарят солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя за главница, лихви, такси, комисиони и разноски, произтичащи от отпуснатия на кредитополучателя банков кредит, съгласно договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските. Договорът за поръчителство бил изменен и допълнен с анекс № … към него, като съгласно анекса, поръчителите са се задължили да отговарят за изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и анекс № … от … г.Твърди, че предоставеният банков кредит е усвоен изцяло от кредитополучателя на 21.05.2010 г.

Ищецът сочи още,че съгласно Раздел VI, т. 11 от договора за кредит, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта.Уговорено било,че дължимата от кредитополучателя лихва се заплаща периодично в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение № …, неразделна част от Договора за кредит, като размерът на лихвените плащания, посочени в погасителния план, е изчислен върху главницата на кредита на база на Базовия лихвен процент на Банката за евро, към момента на сключване на договора за кредит и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период.Твърди, че съгласно Раздел IX, т.

19 от договора за кредит, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения лихвен процент в Раздел VI, т. 6, плюс наказателна надбавка в размер на 20 пункта. Съгласно Раздел VII, т. 14 от Договора за кредит, кредитополучателя заплаща на Банката комисионна за управление на кредита в размер на 1 % от разрешения кредит в деня на подписване на договора и по 1 % от непогасената главница за всяка следваща година или част от годината,не по-късно от 15-то число на месеца,следващ датата на изтичане на съответната година.Твърди,че в раздел VIII от договора,страните са договорили начина на издължаване на усвоения кредит,като в т.18 е предвидено,че в случай на извършено плащане,което не е достатъчно да покрие задълженията по договора в пълен размер,същите се погасяват в поредност-такси и разноски,наказателна лихва,просрочена договорна лихва и главница.

На следващо място банката-ищец посочва,че съгласно анекс №… от … г. към договора за кредит,сключен между Банката и „М.“ЕООД,страните са приели същата да се издължава съгласно нов погасителен план-Приложение №…,който е неразделна част от анекса,а всички останали клаузи по договора за кредит са останали непроменени.Твърди,че съгласно раздел VIII,чл.16 от договора за кредит,крайният срок за погасяване на кредита е до 10.03.2020 г.,както и че погасяването на предоставения кредит е обезпечено с учредена в полза на банката договорна ипотека върху недвижими имоти,собственост на кредитополучателя,съгласно описания в исковата молба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

Наред с горното,ищецът твърди,че дължимите суми по кредита са погасявани само частично,съгласно погасителния план към договора за кредит,в следните периоди-дължими месечни вноски по главница-до 11.06.2012 г. включително; дължими месечни вноски по лихва-до 20.08.2012 г. включтелно;дължими към банката такси-до 31.07.2014 вкл.А месечните вноски по главницата с описаните в исковата молба падежни дати,първата от които с падеж-22.04.2013 г.,а последната-с падеж 20.04.2016 г.,не били платени от кредитополучателя и поръчителите,а също така останали неплатени от тях на падежа и месечните вноски по лихва,с падежни дати в периода 20.09.2012 г.-20.04.2016 г.,също посочени поединично в процесната искова молба.Не били изплатени и дължимите към Банката годишни комисионни за обработка и управление на кредита в общ размер на 9 875,55 евро,дати на падеж-15.03.2011 г.,15.03.2012 г.,15.03.2013 г.,15.03.2014 г.,15.03.2015 г. и 15.03.2016 г.

Твърди се в исковата молба,че с оглед настъпилото просрочие,до кредитополучателя и до поръчителите са били изпратени нотариални покани,с които на основание Раздел XII, точка 28.2, буква „а" от Договора за кредит и Раздел III, т. 11 и т. 12 от Договора за поръчителство от 20.01.2010 г., на кредитополучателя и на всеки от поръчителите е предоставен 5 - дневен срок от получаване на поканата доброволно да погасят всички свои просрочени задължения, произтичащи от договора за кредит. Поради бездействието на кредитополучателя и на поръчителите в указания срок за доброволно изпълнение, кредитът бил обявен от Банката за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 04.05.2016г.