Решение № 63 от 28.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Емил Златев Х.в (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600177 по описа за 2021 година С Присъда № 2/15.06.2021г. по НОХД № 165/2021г. Сливенски окръжен съд признал подс.Д. К. К. за виновен в това, че на 23.12.2020г. в с.Млекарево, общ.Нова Загора, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Ш.

О.“ с peг.№ ** **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1 от ЗДвП, като превишил стойността на разрешената скорост на движение на управлявания от него автомобил категория „В“ в населено място от 50 км/час и по непредпазливост причинил смъртта на Х. С.

Т., ЕГН **********, от с.Млекарево, общ.Нова Загора, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.3 предл.1 б.”б” предл.1, вр.ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр.чл.54 от НК, го осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата, СлОС признал подс.Д.К. за невиновен да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и го оправдал по предявеното обвинение за нарушение на този текст от закона.

1

Със същата присъда, на основание чл.343г от НК, съдът наложил на подс.К. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, като приспадал времето, през което подсъдимия бил лишен от това право по административен ред, считано от 23.12.2020г.

С присъдата подс.К. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен сумата от 1660.80 лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза. Вещественото доказателство по делото лек автомобил марка и модел „Ш. О.“ с peг.№ ** **** **, предаден на Т. Д. – МОЛ в МТСО при ОДМВР Сливен, за съхранение в склад МПС, при ОДМВР Сливен, с приемо-предавателен протокол № 325/2020г., съдът е постановил да се върне на подсъдимия Д. К. К., след влизане в сила на присъдата.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители СТ. ХР. СТ., АТ. ХР. СТ., Р. ХР. СТ., Д. ХР. СТ., В. ХР. СТ. и М.

К. КР., като счита същата за неправилна. Прави оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години и наложеното на основание чл.343г от НК наказание, лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, като счита същите за занижени. Заявява, че наложеното наказание не е съобразено с обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици, както и с целите на специалната и генералната превенция.

Акцентира на несъответност на наложеното наказание от две години лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години, с целите най-вече на генералната превенция – да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. Счита, че първоинстанционният съд не е отчел адекватно отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно – управление на МПС в пияно състояние, в населено място, с превишена скорост. Изтъква общоизвестния факт на увеличения в последните години брой на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, като подчертава, че за да се постигнат целите на генералната превенция е оправдано налагане на по-високи по размер наказания за престъпленията по транспорта. Подчертава, че наложеното с първоинстанционната присъда наказание, създава у пострадалите и обществото чувство за безнаказаност, за липса на справедливост, за липса на 2 адекватно правораздаване и наказуемост на деянието, довело до този трагичен резултат – отнемане на човешки живот. Счита, че при налагане на наказание за престъпление по транспорта с тежък резултат, както е в случая, следва да се държи сметка, както за специалната, така и за генералната превенция на наказанието. С оглед на това и при отчитане увеличения брой транспортни престъпления с тежък резултат, апелира наказателното правораздаване да бъде насочено към постигане релевантност на размерите на наказанието, спрямо тежките инциденти на пътя. Твърди, че в справянето на войната по пътищата следва да участва цялото общество, но важна е ролята на съда, като обществения интерес, продиктуван от обществената опасност на деянията, налага по-високи по размер наказания, за да се покаже засилената обществена укоримост към поведението на виновните водачи и да се въздейства възпиращо към всички, които решават, че не следва да спазват правилата за движение. Сочи, че в практиката си, ВКС обръща внимание на съдилищата да не проявяват неоправдано снизхождение при определяне на наказанията, да се отчита в достатъчна степен ръстът и динамиката на престъпленията по транспорта и тежките общественоопасни последици. Моли въззивният съд да измени присъдата, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и постанови ефективно изтърпяване на същото, както и увеличи размерът на наложеното наказание по чл.343г от НК.

В допълнението към въззивната жалба се излага, че СлОС неправилно е отчел наличие на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, самопризнания на подсъдимия, които са обстоятелства, типични в един житейски план и не могат да обосноват сериозно смекчаващо вината обстоятелство, за да изкарат подсъдимия напълно осъзнал се гражданин на обществото, а не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Твърди, че практиката на ВКС приема, че дори при добри характеристични данни, начинът на извършване на самото деяние може да разкрие една по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Акцентира, че деянието е извършено между две пешеходни пътеки в населено място, където има непрекъснато хора. Счита, че тежестта на стореното от дееца не е анализирано в мотивите на съда, а именно движение с превишена скорост, в населено място, в тъмната част от денонощието, в 3 пияно състояние, в насрещното платно за движение. Твърди, че същите, формално погледнато, са отчетени в правната квалификация на деянието, но съдът не е изложил подробно своето виждане относно влиянието им върху вътрешното му убеждение. За повереника на частните обвинители е напълно необяснимо, как подсъдимият виждайки, че има паркирали автомобили, не намалява скоростта до допустимата в размер на 50 км/час и не се съобразява с конкретната пътна обстановка. Смята, че не е отчетена в достатъчна степен и концентрацията на алкохол в кръвта. Относно вината на подсъдимия, намира, че става дума за класическа самонадеяност, като това становище намира сериозна подкрепа в практиката. Твърди се много висока степен на обществена опасност и прилагането на чл.66 ал.1 от НК не кореспондира с личната и генерална превенция по смисъла на чл.36 от НК, и прилагането му би представлявало едно необосновано снизхождение. Заявява неправилна преценка от първата инстанция, че за постигане на целите на наказанието в личен и обществен план, то не следва да бъде изтърпяно ефективно.

Акцентира се, че не е налице съпричиняване в значителна степен от страна на пострадалия. Не споделя извода на съда, че основната причина, довела до настъпването на ПТП е технически неправилното поведение на пешеходеца.

Моли за увеличение на размера на наложеното наказание и същото да бъде изтърпяно ефективно, а лишаването от право да управлява МПС да е в максимален размер.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът при АП Бургас, намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваната присъда за обоснована и законосъобразна, наказанието за справедливо определено.

Счита, че между страните в процеса няма спор относно фактическата обстановка, доказаността на обвинението и правната квалификация на престъплението, като единствено се спори за справедливостта на определеното наказание. Посочва, че съдът в мотивите си е анализирал задълбочено обществената опасност на деянието и дееца. Подчертава, че е налице съществено съпричиняване на правилата за движение от страна на пострадалия по чл.113 от ЗДвП – не е пресичал на определените места в условията на намалена видимост. Отбелязва, че превишаването на скоростта от подсъдимия правилно е възведено по чл.21 от ЗДвП, която е в размер на 70 км/час, е с 20 км/час над допустимата и съдът правилно е оправдал 4 подсъдимият за нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП. На следващо място сочи, че концентрацията на алкохол е минимална, определена с Дрегер - 0.68 промила, която не е оспорена от подсъдимия. Изтъква, че подсъдимия е оказал помощ и съдействие като се обадил на тел.112, което е съществено смекчаващо вината обстоятелство. Към съвкупността от смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, прокурорът включва и позитивните характеристични данни, неосъждан, семеен, заемал е публична обществена длъжност и е наказван само два пъти за несъществени нарушения, въпреки че е водач на МПС от 1984г., които правилно са анализирани от съда. Подчертава, че съдът правилно е приел, че това деяние за подсъдимия е инцидент. Представителят на държавното обвинение намира, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да търпи ефективно наказанието. Счита, че присъдата за справедлива и не се налага нейното изменение или отмяна, поради което пледира да се потвърди.

Повереникът на частните обвинители СТ. ХР. СТ., АТ. ХР. СТ., Р. ХР.

СТ., Д. ХР. СТ., В. ХР. СТ. и М. К. КР., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея, както и доводите, изложени в тях. Изразява позиция, че процесуалното поведение на подсъдимия и самопризнанието му не следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства, тъй като са взети предвид при протеклото производство и намаляването на присъдата с една трета, което е достатъчен бонус за подсъдимия. Счита, че неправилно не са отчетени отегчаващи вината обстоятелства, като следва да се отчете, че превишаването на скоростта е 20 км/час в населено място, което е значително превишаване на скоростта. Заявява отново, че пострадалият е пресичал между две пешеходни пътеки, в центъра, оживено място с хранителни магазини, като подсъдимият не е съобразил поведението си с приближаването на тази зона и е продължил да управлява със скорост над разрешената. Подчертава, че подсъдимият почти ежедневно е минавал по този път и пътната обстановка му е достатъчно позната. Твърди, че е неглижирано обстоятелството, че ударът е настъпил в лентата за насрещно движение на автомобила, а е налице непрекъсната линия, която забранява на подсъдимия да навлиза в лентата за насрещно движение или ако има препятствие по пътя - да намали скоростта, че да може безопасно да премине покрай него без да навлиза в тази лента или минимално да навлезе, ако няма възможност. Посочва, че от свидетелски 5 показания е установено, че има достатъчно място да премине автомобила на подсъдимия пред спрелите автомобили. Изразява позиция, че начинът на извършване на деянието – в пияно състояние, с превишена скорост, удар в платното за насрещно движение, показват една по-висока степен на обществена опасност на дееца, което е и константна практика на ВКС.

Относно положителните характеристични данни за подсъдимия, се подчертава, че такова лице следва да служи за пример в обществото и с оглед генералната превенция трябва да му се завиши наказанието. Заявява, че не следва да се взема предвид изтъкнатата в автотехническата експертиза основна причина за настъпването на ПТП – неправилно пресичане на пешеходеца, тъй като вещото лице е дало отговор на правни въпроси, а не е определил конкретни технически данни. Счита, че справедливо наказание за деяние, извършено в пияно състояние и с отнет човешки живот, е наказание шест години лишаване от свобода преди редукцията, както и лишаване от право да управлява МПС за срока на наложеното наказание лишаване от свобода.