Присъда № 62 от 19.11.2024, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 62 от 19.11.2024 г. по НЧХД № 489/2024 г. по описа на РС-Кърджали Срещу подсъдимия О. Ш. Ю. от ***********, с частна тъжба е повдигнато обвинение от Х. Г. Х. от **** за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, извършено на 18.01.2024 г. в ****, в сградата на Ловно-рибарско дружество „Кърджали“, а именно клевета, нанесна публично.

Срещу подсъдимия О. Ш. Ю. о т ***********, с частна тъжба е повдигнато обвинение и от Т. Ц. Х. от **** за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, извършено на 18.01.2024 г. в ****, в сградата на Ловно-рибарско дружество „Кърджали“, а именно клевета, нанесна публично.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен граждански иск от тъжителя Х. Г. Х. срещу подсъдимия О. Ш. Ю., за сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 18.01.2024 г. престъпление клевета, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно й изплащане.

Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство и предявен граждански иск от тъжителя Т. Ц. Х. срещу подсъдимия О. Ш. Ю., за сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 18.01.202 4 г. престъпление клевета, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателно й изплащане.

Тъжителите Х. Г. Х. и Т. Ц. Х. се явяват лично в съдебно заседание.

Двамата се представляват от повереник, който поддържа внесената тъжба.

Твърди, че описаните в тъжбата обстоятелства се доказали по несъмнен и категоричен начин в хода на съдебното дирене. Безспорно подсъдимият извършил престъпленията, за които е предаден на съд по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК - клевета, осъществена по отношение на двамата тъжители. Той ги наклеветил съвсем умишлено в извършване на престъпление и разгласил позорни обстоятелства, че като членове на ловна дружинка „****“, не желаели в дружинката да членуват лица от различен от българския етнос. Всички разпитани свидетели чули изразите, които подсъдимият отишъл и заявил, а именно, че знаел, че първа група в лицето на ръководителите Х. и Т., не желаели да членуват турци и помаци. Защитна била версията, че това той го разбрал от друг член на ловната дружинка - П. П.. Житейски нелогично и юридически неоправдано било подобна версия да се зачете и да бъде мотив за оправдание на подобно поведение. Всички свидетели изказали своите твърдения и потвърдили, че именно подсъдимият е лицето, което е отишло и е заявило, че в първа група не се искали лица с различен от българския етнически произход. Част от разпитаните свидетели изразил и своето 1 възмущение от подобни изказвания на този форум на ловците. Подсъдимият добре съзнавал какви клевети отправя по отношение на тъжителите и знаел, че това, което казва не отговаря на истината. Съвсем резонно било именно ръководителите да бъдат наклеветените. Не било необходимо да се споменават техните имена, за да стане ясно, че те са хората, които търпят негатива от недообмисленото поведение на подсъдимия. Предвид всички събрани доказателства, моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като по отношение на него се приложи чл.78а от НК. Претендира по справедливост да бъде уважен гражданският иск за неимуществени вреди, а също и на подсъдимия да се възложат направените разноски по делото.

Подсъдимият О. Ш. Ю. не се признава за виновен по повдигнатите частни обвинения, но дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата и място. Моли да бъде оправдан и да се разбере с тъжителите.

Защитникът на подсъдимия сочи, че в хода на съдебното следствие не се установило подсъдимият да е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление. Не се установило той съзнателно и умишлено да е изявил желание да присъства на проведеното на 18.01.2024 г. заседание на управителния съвет на Ловно-рибарското дружество в ****.

Поради някакви проблеми и спорове между отделните групи, подсъдимият бил помолен да се яви на това заседание, тъй като той не бил ловувал известен период от време в дружинка „****“ в група 1, защото от покойния П. П. му било обяснено, че в група 1 не желаели турци и помаци да ловуват. Нямало как да е осъществил престъплението, тъй като в нито едни от показанията на разпитаните свидетели, включително и посочени от страна на тъжителите, не се сочи, че на 18.01.2024 г. подсъдимият публично е приписал престъпление, разгласил е позорно или клеветническо обстоятелство по отношение на Х. Х. или Т. Х.. Подсъдимият никога не бил споменавал имената на тъжителите, а единствено и само група 1. Група 1 по твърдение на свидетели се състояла от не по-малко от 15 човека и нямало как колективно всички да бъдат засегнати и да им бъде приписано престъпление от страна на О. Ю.. Не можело да му се вмени и същият да носи наказателна отговорност за думи казани от трето лице и предадени на заседанието на управителния съвет и то не по негова инициатива, а по покана на председателя на Ловно-рибарско дружество в ****. Моли подсъдимият да бъде оправдан, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира и за направените по делото разноски.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият О. Ш. Ю. е роден на ***** г. в **************** , живущ в ***********, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

На 18.01.2024 г. в ****, в сградата на Сдружение на ловците и риболовците /СЛР/ „Кърджали“ се провеждало заседание на управителния 2 съвет на сдружението. На заседанието присъствали около 25-30 човека, в т.ч. членове на управителния съвет и председатели на ловни дружини към СЛР „Кърджали“. Един от въпросите, които били разгледани и обсъдени на заседанието бил свързан с поведението на тъжителите Х. Г. Х. и Т. Ц. Х. двама от ръководителите на група 1 към ловна дружина „****“-Кърджали.

Разисквало се неспазването от тяхна страна на вътрешни правила и решения, взети на общото събрание на ловната дружина. Това не била единствената точка в дневния ред, а се разисквали и други въпроси. На заседанието на управителния съвет бил изслушан и подсъдимият О. Ш. Ю.. Той до скоро бил член на група 1 към ловна дружина „****“-Кърджали, но преустановил ловуването си в тази група, защото чул, че не е желан там заради етническия си произход. За проблема научил и св.И. Ч. - председател на дружина „****“, който докладвал на председателя на СЛР, съответно по този повод бил изслушан подсъдимият на заседанието на 18.01.2024 г. Присъстващите на заседанието го попитали какъв е поводът за идването му, при което той изразил недоволство от група 1 към ловна дружина „****“, в която до скоро членувал. Казал, че в група 1 не искали повече да ловуват турци и помаци.

Обръщението на О. Ю. се отнасяло за цялата група, без да назовава конкретни лица. Подсъдимият бил попитан кой му е казал това и чул ли е такива думи лично от Х. Х. /единият ръководител на група 1/, при което той отговорил отрицателно. Заявил, че това му било известно от П. П., който бил вече покойник. След това подсъдимият Ю. напуснал заседанието на управителния съвет на СЛР „Кърджали“.

Горната фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства по делото, а именно: обяснения на подсъдимия, на които съдът дава вяра; показанията на свидетелите Г. Г., Д. М., Н. М., Ц. Х., Р. К., В. Д., С. Д. и И. Ч., кредитирани от настоящия състав;

Справка за съдимост на подсъдимия; Писмо от 06.11.2024 г. на ТП Държавно ловно стопанство „Женда“ ****; Писмо от 18.11.2024 г. на СЛР-Кърджали.

При оценката на гласните доказателства съдът възприема изцяло показанията на свидетелите Д. М., Н. М., В. Д. и И. Ч., тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се. В казаното от тях е налице почти пълно припокрИ.е относно събитията от процесната дата, които са възприели. Тези лица са присъствали на заседанието на управителния съвет на СЛР „Кърджали“ и са преки очевидци на случилото се там на 18.01.2024 г.

Свидетелите Д. М., Н. М., В. Д. и И. Ч. разказват за това какви въпроси са обсъждани тогава. Установяват, че подсъдимият О. Ю. на инкриминираната дата действително се е явил на заседанието на управителния съвет на СЛР, където е бил изслушан за кратко. Еднопосочни са показанията им относно главните факти от предмета на доказване по делото, а именно изявленията, които е направил подсъдимият, какви думи е казал пред управителния съвет и за кого са се отнасяли. Те твърдят, че О. Ю. е изразил недоволство към група 1 от ловна дружина „****“, в която група е ловувал. Той заявил, че в група 1 не искали оттук нататък да ловуват турци и помаци. Думите му се отнасяли за 3 ловната група и не били адресирани към конкретно лице. Подсъдимият бил попитан от кого му е известно това, което съобщава, включително и чул ли го е лично от тъжителя Х. Х.. Той отговорил отрицателно и казал, че това, което съобщава го знаел от П. П.. Съдът възприе показанията на посочените свидетели при изграждане на фактическата обстановка, тъй като в тях не се наблюдават несъответствия, касаещи основните и съществени факти, относими към повдигнатите обвинения, а именно какви изявления подсъдимият е направил на 18.01.2024 г. на заседанието на управителния съвет на СЛР „Кърджали“, към кого са били адресирани, в частност разгласил ли е позорни обстоятелства и приписал ли е престъпление конкретно на двамата тъжители. Свидетелите Г. Г. и Ц. Х. са ловци, членуващи в ловна дружина „****“-Кърджали. Те не са присъствали на заседанието на управителния съвет на СЛР на 18.01.2024 г. и не са възприели непосредствено какво е било изказването на подсъдимия тогава. Двамата свидетели съобщават само това, което са чули за случая, а именно, че тогава О. Ю. е заявил, че в ловна група 1 не желаели да има турци и помаци. Според свидетеля Ц. Х. се говорело за „групата“, но не и че Х. Х. и Т. Х. са заявили, че не искали хора от различен етнически произход. В същата насока са и показанията на свидетелите Р. К. и С. Д., които не са били на заседанието на управителния съвет на СЛР на 18.01.2024 г., а преразказват за чутото от друг по този повод.

Обясненията на подсъдимия се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което няма причина да не се кредитират. Той разказва подробно защо и по какъв повод на инкриминираната дата е отишъл на заседанието на управителния съвет на СЛР, какво е заявил там и за кого са се отнасяли думите му. Съдът не коментира показанията на свидетелите И. Б. и Г.

Ш., тъй като никой от тях не е възприел обстоятелства от предмета на доказване.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

На подсъдимия О. Ш. Ю. са повдигнати обвинения за две престъпления по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК , а именно публично нанасена клевета на Х. Г. Х. и публично нанасена клевета на Т. Ц. Х.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка на личността. При клеветата обект може да бъде само конкретно физическо лице. Ако липсва конкретно назоваване на пострадалия, то няма да е налице клевета. Неперсонифицираните клеветнически твърдения /например отправени към определна група хора, без да се отнасят до конкретна личност или личности/ не представляват клевета.

Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице.

Изпълнителното деяние е дадено в закона в две форми - разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление. В настоящия случай повдигнатите от тъжителите обвинения са за осъществено изпълнително деяние в двете 4 уредени от закона хипотеза, а именно клевета, реализирана чрез разгласяване на позорно обстоятелство и чрез приписване на престъпление на всеки от пострадалите. Първата форма - разгласяването, е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. Клеветата се осъществява чрез разгласяване на твърдения с конкретно съдържание, като те следва да носят информация за конкретно обстоятелство - факт, конкретизиран по време и място. Няма да има клевета, ако твърденията са абстрактни и не става ясно за кое лице или за какви факти се отнасят /в този смисъл Решение № 87 от 24.02.1971 г. по н.д.№ 798/70 г., II н.о. ВС/. Втората форма на изпълнителното деяние - приписването на пострадалия на неизвършено от него престъпление, е налице, когато деецът твърди пред трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. Твърденията трябва да съдържат конкретни данни за значимите характеристики на приписваното престъпление и достатъчно описателни елементи за същото. За да е осъществен съставът на клеветата, е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия. Клеветата е резултатно престъпление и е довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за пострадалия обстоятелство или за приписаното му престъпление, когато това твърдение е възприето от адресата. От субективна страна деецът може да действа с пряк или евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното престъпление. Освен това, деецът съзнава и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление. Умисъл за клевета липсва в случаите, когато деецът в съответната форма изнася определени факти, обективно основани на неговата увереност за истиннността им /Решение № 411 от 07.02.2012 г. по н.д.№ 1982/2011 г., III н.о. ВКС/.