Определение № 29 от 09.06.2021, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Монтана , 08.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Тр. Троева

Членове:

Елизабета Анг. Кралева

Герасимова

Пламена С. Петкова като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20211600500131 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и слд. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К.Т., с ЕГН: **********, чрез адв. П.

С. от САК, срещу протоколно определение от 18.03.2021 г. по гр. дело № 2622 по описа за 2020 г. на PC - гр. Монтана, с което производството по делото е прекратено при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1520 лв. за направените разноски.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че не били налице условията за прекратяване на производството, доколкото първото по делото съдебно заседание било насрочено за 18.03.2021 г. от 10 часа. С молба от 18.03.2021 г., изпратена на електронната поща на PC Монтана в 9ч. и 23мин., ищцовата страна поискала от съда да отложи разглеждането на делото за друга дата поради служебна ангажираност на ищеца и на неговия процесуален представител адв. П.С. от САК. Към молбата били приложени доказателства за служебната им ангажираност - командировъчна заповед за ищцата и призовка за явяване на адв. П.С. по гр.д. 20201000503895 по описа на 1

Софийския апелативен съд, 1-ви състав. Алтернативно, при неуважаване на молбата за отлагане и даване ход на делото, било заявено процесуално поведение за поддържане на исковата молба и произнасяне от съда по доказателствени искания на ищеца и на ответника. Така подадената молба обаче била входирана и докладвана на съдията със закъснение, поради което се стигнало до незаконосъобразно прекратяване на производството. Моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата е взел становище по същата, като счита, че правилно съдът приложил разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи и след анализ на представените по делото доказателства, приема следното от фактически и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима законоустановения срок от надлежна страна в процеса. като подадена в

По същество същата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на обжалване в настоящото производство е протоколно определение от 18.03.2021 г. по гр. дело № 2622 по описа за 2020 г. на PC - гр.

Монтана, с което производството по делото е прекратено при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1520 лв. за направените разноски.

След извършена проверка на книжата по делото и при съобразяване на представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, въззивният състав установи, че на 18.03.2021 г. ищецът е изпратил по електронна поща молба-становище, в което се съдържа изявление за даване ход на делото и становище по съществото на спора. От представените писмени доказателства се установява, че писмото е получено от МРС на 18.03.2021 г. т.е. в деня на проведеното първо съдебно заседание по делото, в 09:23 часа. Пак от книжата приложени към гр. д. № 2622/2020 г. по описа на МРС се установява, че молбата, изходяща от ищеца, е входирана на същия ден, но в 10:12 часа.

2

При така установеното от фактическа страна се налага изводът, че обжалваното определение е неправилно. Нормата на чл. 238, ал. 2 от ГПК визира процесуална възможност за ответника да реализира при кумулативното наличие на три формални отрицателни предпоставки, правото да иска прекратяване на производството по делото или постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът е упражнил правото си да иска прекратяване на производството по делото, но с оглед установеното в настоящето производство, при липсата на посочените предпоставки.

Преди провеждане на първото по делото заседание, конкретно тридесет и седем минути по-рано, ищецът е упражнил правата си, като е изразил изричното си становище по хода на делото и по съществото на спора. Вярно е, че молбата е изпратена по електронна поща на районния съд, но според точка IV.1. от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия, приети с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 15/12.05.2020 г., изменени и допълнени по протокол № 16/19.05.2020, изм. и доп. по протокол № 17/02.06.2020 г.,изм. и доп. по протокол № 39/10.11.2020 г., изм. и доп. по протокол 40/17.11.2020 г., изм. и доп. с протокол № 21/01.06.2021 г./ „Съдебни книжа могат да се подават с квалифициран електронен подпис чрез Единния портал за електронно правосъдие или на обявения от всеки съд електронен адрес/електронни адреси.“

В конкретния случай молбата с приложенията към нея са изпратени на посочения от съда електронен адрес за кореспонденция, като е спазено и изискването цифровите копия на подписани документи да са сканирани във формат PDF, TIF или JPEG. В името на файловете е включен и номерът на делото и наименованието на документа, изписано на латиница. Установено е, че молбата на ищеца е докладвана на съдията много по- късно, но това обстоятелство не е основание ищецът да понася негативните последици от ненавременното й администриране.

За пълнота следва да се посочи, че според Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) всяко съдържание, представено в електронна форма – каквото е и имейлът, представлява електронен документ. Електронният документ обективира 3 електронни изявления – словесни изявления в цифрова форма. След като страната по делото е направила електронно изявление, съдържащо се в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).

В чл. 10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ е уредена процедурата на съобщаване чрез информационна система като принципът, който е идентичен с този в процесуалните закони (чл. 42, ал. 4 от ГПК ) е, че представените съобщения представляват електронни изявления – документ, като законът приравнява електронния документ на писмения му аналог и съобщенията се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.

От всичко изложено до тук се налагат изводите, че не може да се приеме наличието на хипотезата на чл. 238, ал. 2 от ГПК, поради което обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да се отмени и делото да се върне на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и решаване на спора по същество.

Воден от горното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.03.2021 г. по гр. дело № 2622 по описа за 2020 г. на PC - гр. Монтана, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК И

ВРЪЩА гр.д. № 2622/20г. за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и решаването на спора по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5