Определение № 777 от 29.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. Пловдив, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500705 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. М. А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната В. А. Ф., ЕГН **********, против Определение № 20 от 04.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 1996/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, I гр.с., с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното определение. Поддържа се, че българският съд е компетентен да разгледа предявения иск на основание раздел 2 -родителска отговорност, чл.10 от Регламент /ЕС/ 2019/2111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Намира за приложима разпоредбата на чл.10 Избор на съда от Регламент /ЕС/ 2019/2111с довода за приемане компетентността на българския съд. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба А. Ф. М. не е взел становище по същата.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 1996/2022 г. по описа на Районен съд – Асеновград, І гр.с. е образувано по молба на Е. М. А., в качеството й на майка и законен представител на малолетната В. А. Ф., с правно основание чл.127а СК, с искане за 1 даване на разрешение на детето да пътува, придружено от своята майка или от изрично упълномощено от нея трето лице, неограничен брой пъти в една календарна година, за период за едно пътуване до 30 последователни пъти, само до страни членки на Европейския съюз или страни, гранични на Република България за следните цели: туристическа цел, спортни прояви във връзка с провеждане на състезания, училищни и извън училищни мероприятия: от датата на влизане в сила на решението до навършването на пълнолетие на детето, без съгласието на бащата А. Ф. М.; както и за даване на разрешение за издаването на необходимите за посочените пътувания документи, включително международен паспорт, до навършването на пълнолетие на детето, без съгласието на бащата А. Ф. М..

В исковата молба са изложени твърдения, че майката Е. М. А. и бащата А. Ф. М. са живели на съпружески начала и от съжителството си имат едно родено общо дете В. А. Ф.. С окончателно решение от 04.02.2019 г. съдът на Гуарда, съд с обща юрисдикция на Гувея, Португалия е издал Акт за възлагане на родителски права на детето В., така че детето да живее при майка си, определен е адрес на малолетното дете при майката и упражняването на родителските права от същата. Твърди се, че според това окончателно решение малолетната е живуща в Солун, Гърция, както и че майката и детето до днес живеят там. Посочва се, че детето е български гражданин, притежавало е български паспорт, валиден до 16.06.2020 г. Понастоящем детето нямало паспорт и не можело да пътува, а част от семейството му живее на територията на Република България. Поддържа се, че поради липсата на декларация за пътуване на детето, издадена от бащата, детето не може да пътува от България до други страни, вкл.не може да се върне на територията на Гърция където живее с майката понастоящем.

В постъпилия писмен отговор на исковата молба ответникът А. Ф. М. с посочен постоянен адрес: гр.В., ул.“К.м.“ № 7 е направил възражение за неподсъдност на спора на осн.чл.119, ал.3 ГПК с позоваването на разпоредбата на чл.105 ГПК. По същество е оспорил основателността на иска и е заявил, че не отказва да даде съгласие си за пътуването извън България на детето, но е посочил, че това ще стане на територията на България през м.август, когато се надява да осъществи контакт с детето.

Последвало е постановяването на обжалваното определение, с което районният съд е приел, че детето живее постоянно в Гърция от 2019 г. и спорът попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, поради което компетентният съд е този, където се намира обичайното местопребиваване на детето В.. По изложените съображения районният съд е прекратил производството поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

Определението е неправилно.

Предмет на гр.д.№ 1996/2022 г., АРС, е искане за даване на разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата за пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите за това документи, включително на международен паспорт.

В разглеждания случай детето е български граждани и няма спор, че от постановяването на решение от 04.02.2019 г. от съдът на Гуарда, съд с обща юрисдикция на Гувея, Португалия, с което родителските права са възложени на майката, детето и майката са се установили постоянно да живеят на територията на Република Гърция. Изложеното налага извод, че обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на районния съд на 07.10.2022 г. е на територията на 2

Република Гърция. В предвид последното за определяне компетентността на съдилищата на ЕС за разглеждане и решаване на спора относно пътуването на детето и снабдяване с лични документи за това, приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022 г.

Според чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Настоящият спор касае въпроси /пътуването на дете и снабдяване с необходимите лични документи за това/, които се обхващат от понятието родителска отговорност по смисъла на чл. 2, пар. 7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111.

Същевременно чл. 10, ал.1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 предвижда възможност за избор на съд на определена държава членка при кумулативното наличие на следните предпоставки: детето има тясна връзка с тази държава членка, поспециално по силата на факта, че: поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея, тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на детето или детето е неин гражданин; страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

В чл.10, ал.2 на Регламент (ЕС) № 2019/1111 е уредено изричното споразумение за избор на съд в писмена форма, а също така, че лицата, които стават страни в производството след сезирането на съда, могат да изразят съгласието си след сезирането на съда. Посочено е, че при липса на възражение от тяхна страна се счита, че са дали мълчаливо съгласие.

Настоящият съдебен състав, след преценка на данните по делото намира, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 за изключване на приложението на правилото на чл. 7, пар. 1 от същия. В разглеждания случай, детето има обичайно местопребиваване в Република Гърция, но и е налице тясна връзка на детето в Република България, доколкото същото е неин гражданин. С подаването на исковата молба в България, майката е извършила избор на съд, който да се произнесе по правния спор. С отговор на исковата молба бащата не е оспорил международната компетентност на българския съд, а е възразил относно местната компетентност с позоваването на чл.105 ГПК и искане за разглеждането на делото по постоянния адрес на ответника, който е посочил в гр.В., при което е ясно съгласието на бащата за разглеждането на спора от българския съд. В насока на последното е и изявлението на бащата в отговора на исковата молба, че ще даде съгласие за пътуването на детето на територията на Р.България.

В аспекта на изложеното се налага извод, че след като родителите, така и детето са български граждани, ответникът е приел компетентността на българския съд и е във висш интерес на детето спорът да се реши от българския съд, налице е избор на съд на основание чл. 10 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 . Следователно българският съд е международно компетентен да се произнесе по искането.

3

Ето защо неправилно производството е било прекратено по съображения за липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор, поради което обжалваното определение ще бъде отменено, а делото ще бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20 от 04.01.2023 г. постановено по гр.д.№ 1996/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, I гр.с., с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност за разглеждане на правния спор.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд –Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4