Решение № 168 от 08.05.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. гр.Велинград, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20245210100177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявен е от М. С. С., с адрес: град Велинград, ул. „Петър Берон” № 61, против Прокуратурата на Република България, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 09.11.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че 16.02.2023г., на път 11-84 на входа на гр.Велинград, по време на движение пред бензиностанция “Газпром” бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ-Велинград. Сочи, че управлявал лек автомобил марка “Мерцедес С 320 ЦЦИ” с регистрационен номер Е8183КТ и полицейските служители преценили, че трябва да го изпробват за шофиране след употреба на алкохол и наркотици. Б ил поканен в сградата на РУ- Велинград, където го изпробвали с техническо средство за употреба на алкохол и пробата му била отрицателна. След това го изпробвали и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“. Пробата отчела положителен резултат за наличието на наркотични вещества-кокаин, което обстоятелство било отразено в съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Във връзка с това му бил съставен и АУАН. Тъй 1 като не употребява наркотични вещества, поискал да му бъде издаден талон за медицинско изследване, като във ФСМП-Велинград дал биологични проби - кръв и урина за изследване. Н а същата дата 16.02.2023 г. по реда на чл.212,ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство № ЗМ 90/2023 година, по описа на РУ-Велинград и вх.№ 925/2023 година, по описа на Районна Прокуратура- Пазарджик - Териториално отделение-Велинград, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Б ил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в РУВелинград. Според заключението от извършената химико-токсикологична експертиза по образуваното досъдебно производство, в предоставените биологични проби /кръв и урина/ взети от него, е установено присъствие на кокаин и негови метаболити в урината, а в кръвта не е установено наличие на кокаин и негови метаболити. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредба № 1/19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, която има нормативно призната по-висока степен на достоверност и се приема, че меродавен е резултата от кръвното изследване. При тази фактическа обстановка с Постановление от 09.11.2023 година Районна прокуратура-Пазарджик-Териториално отделение-Велинград приели, че от правна страна липсва съставомерно деяние по смисъла на чл.343б, ал.3 НК и на основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК, във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК било прекратено образуваното срещу него досъдебно производство. Поддържа, че от момента на образуване на наказателното производство- 16.02.2023 година в продължение на дълъг период от време- около седем месеца, поради действията на правозащитните органи, бил лишен от възможността да управлявам МПС, поради което счита, че са му причинени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от действията правозащитните органи.

Отделно от това твърди, че всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство му причинили много негативни морални и психологически вреди, като изпаднал за продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал големи терзания и притеснения, че може да бъде осъден, което предизвика ло у н е г о много негативни емоционални преживявания. Твърди, че не можел да спи и да работи нормално, приятелите му, се отдръпнали от него и избягвали комуникацията и срещите си с него. Изпитвал срам, чувствал се отхвърлен от обществото, имал чувството, че в съгражданите му при всеки техен поглед, който м у отправяли има отрицателна реакция и укоримо отношение. Поради тази причина би л принуден да ограничи социалните си контакти. Затвори л се в себе си и нямал желание да се вижда и комуникира с никого . Изпитвал огромно притеснение и стрес. Освен това бил задържан в арестните помещения на РУ-Велинград, където изтърпял истинско унижение. Имал чувството, че е поставен като маймуна в клетка, на която всеки можел да се 2 радва и подиграва. Било ограничено и правото му на свободното придвижване. Излага, че неспазването на разумен срок в наказателно производство увеличило вредните последици за него. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в исковата молба се съдържат единствено голословни твърдения за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че тези вреди са претърпени в резултат на образуваното досъдебно производство без да му е повдигнато обвинение, за които е абсурдно да се вменяват в отговорност на Прокуратурата. Твърди се, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за бездействие на ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна на доказателства е довела до образуваното досъдебно производство, но ищеца не е бил привличан в качеството му на обвиняем. Сочи се, че от образуването на ДП на 16.02.2023г до Постановлението на РП Пазарджик, ТО-Велинград от 09.11.2023г. за прекратяване на наказателното производство са изминали едва 9 месеца. Счита, че Прокуратурата на Република България не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от отнемането на СУМПС. Счита, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, т.к ищецът сам, чрез действията си /бездействието си/ е довел до евентуалните увреждания, като не са посочени и доказателства. Сочи се, че на ищеца не е било повдигнато обвинение и не била взета и мярка за неотклонение. Алтернативно оспорва и исковата претенция по размер като силно завишена и несъобразена, както с практиката на Съда по такива дела, така и с принципа, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното се моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищеца е образувано на 16.02.2023 г., Досъдебно производство № ЗМ 90/2023 година, по описа на РУ-Велинград и вх.№ 925/2023 година, по описа на Районна Прокуратура- Пазарджик - Териториално отделение-Велинград, за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като с постановление от 01.09.2023 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на 3 основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление.

По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли, неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства, поради което съдът намира възражението за неоснователно.

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл.второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В съдебната практика се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Приема се, че когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното не съставлява престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно 4 производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или участието на лицето в него, осъществява хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е привлечено в качеството на обвиняем, което разрешение не противоречи на постановките на т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в съответствие с материалния закон. В този смисъл са: Решение № 187/13.06.2012 г., постановено по гр. дело № 1215/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г. о.; Решение № 341/05.10.2012 г., постановено по гр. дело № 1310/2011 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о.; Решение № 353/06.11.2015 г., постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, IV г. о.; Решение № 397/26.11.2015 г., постановено по гр. д. № 6047/2013 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІV г. о. В посочените актове се приема, че фактът на воденото наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда, независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира отговорността на държавата. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството.