Решение № 164 от 02.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Велико Търново, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500226 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Елена, ******** срещу Решение № 61/01.04.2025г. по гр.д. № 626/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Окръжен съд – Велико Търново иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 602/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за недопустимо, респ. неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ участието в процеса на прокурор като главна страна – необходим другар на държавните учреждения /ищци или ответници/, е задължително с оглед защита на държавния интерес, поради което с оглед разясненията, дадени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо само уведомяването, а постановяването на нарочен съдебен акт за конституирането му, какъвто в производството пред първата инстанция не е постановяван. Твърди изготвянето на непълен и неточен доклад по делото досежно разпределената доказателствената тежест между страните, както и непосочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения и непосочване на правилната /вярна/ правна квалификация на претендираните отстраните права и направени възражения. Развива оплаквания за 1 неизлагане на установените факти, касаещи целия период на неприключилото пред първоинстанционния съд производство, довело до необоснованост на обжалвания акт, съответно до неправилно приложение на критериите, заложени в разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, доколкото било налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото. Счита, че първостепенният съд е допуснал нарушение на чл.142 ал.2 от ГПК, като е разгледал делото в негово отсъствие въпреки представения болничен лист, с който поради заболяване, непозволяващо му да се яви пред съда, му е бил определен домашен-стаен режим. Релевира доводи за допуснати от Окръжен съд-Габрово процесуални нарушения, който е допуснал гласни доказателства на ищеца чрез разпит на двама свидетели, но впоследствие е заличил единия, а за непровеждане разпита на другия не е изложил съображения. Прави искане за обезсилване на обжалваното решение, респ. неговата отмяна и връщането му на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав, евентуално вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна – Окръжен съд – Велико Търново, е подала отговор на въззивната жалба. В същия е заела становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.

Моли последното да бъде потвърдено.

Страните не се явяват лично или чрез свои процесуални представители в съдебно заседание.

Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Румяна Ирманова, заема становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно. Производството по него е протекло с участието на прокурор, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Г. Т. срещу Окръжен съд – Велико Търново с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. В същата ищецът изложил твърдения, че подал искова молба до Районен съд-Горна Оряховица, въз основа на която на 24.06.2024г. било образувано гр.дело № 1387/2024г. по описа на съда, като съобразно правилата на родовата подсъдност същото било прекратено пред този съд и изпратено за разглеждане на Окръжен съд-Велико Търново, пред който е образувано под № 602/2024г. и е висящо. Твърди, че в резултат на нарушаване на принципа на разумната продължителност на производството е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания – безсилие, гняв от противоправното поведение на компетентния орган, обида от незачитане на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото, усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, накърнено било чувството му за справедливост. Вследствие продължителното генериране на негативни емоции имал нарушен сън, раздразненост, подтиснато настроение, хронично главоболие, изпадал в депресивно състояние, настъпило разстройство на адаптацията, което 2 не било напълно отзвучало. Поради това е поискал осъждане на Окръжен съд – Велико Търново да му заплати сумата от 26 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, явяващо се пряка последица от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на гр.дело № 1387/2024г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, преобразувано в гр.дело № 602/2024г. по описа на ответния съд, в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е заела становище за недопустимост, респ. неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че в Окръжен съд-Велико Търново е било образувано гр.д. № 602/2024г. въз основа на подадена искова молба от К. Г. Т.. Оспорва твърдението на ищеца за неразумна продължителност на производството по посоченото дело, като твърди, че всички съдебни актове са били постановени в кратки срокове. Оспорва да са налице останалите елементи от фактическия състав на специалния деликт – вреди и пряка причинно-следствена връзка с продължителността на производството по делото. Евентуално, оспорва иска по размер.

За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Габрово е приел, че установената продължителност на разглеждане на делото пред ответния съд не обосновава извод за нарушение на разумния срок за разглеждането му, поради което за ищеца не е възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 24.06.2024г. в Районен съд-Горна Оряховица е постъпила ИМ на К. Г. Т. срещу същия районен съд с посочено в нея правно основание чл.2б от ЗОДОВ, въз основа на която на същата дата било образувано гр.д. № 1387/2024г. по описа на съда. С определение от 27.06.2024г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново. След изтичане на срока за обжалване на съдебния акт, с писмо от 05.07.2024г., делото е изпратено на Окръжен съд-Велико Търново. С постъпването му на 11.07.2024г. в този съд, е образувано гр.д. № 602/2024г. С разпореждане № 897 от 24.07.2024г. е постановена размяна на книжа по чл.131 ГПК. На 16.09.2024г. /в законоустановения едномесечен срок/ е постъпил отговор на ИМ от ответната страна, като с определение от 18.09.2024г. съдът се е произнесъл по направеното от ищеца искане за отвод на съдебния състав и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024г. На посочената дата същото е проведено и делото обявено за решаване.

Решението е постановено на 26.11.2024г.

С цел доказване твърдените от ищеца от специалния деликт неимуществени вреди по делото са поискани и допуснати гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които не са се явили в проведеното съдебно заседание и първостепенният съд ги е заличил, приемайки, че събирането на гласни доказателства в случая не е необходимо, доколкото се твърдят обичайните /типични/ неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок.

Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Посочените в тази разпоредба обстоятелства, относими към извода имали

3 допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, са общовалидни, извлечени от практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай и имат значение за правилното решаване на спора, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила, в конкретния случай разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прилага се принципът на пълно обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта, съобразно неговия принос.

Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна в съдебно производство на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика, относно обичайните /типичните/ неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива /в този смисъл Определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.

В настоящия казус ищецът претендира обезщетение за вреди по висящо производство, като исковата му претенция е насочена срещу Окръжен съд – Велико Търново, който е един от съдилищата, участвали в разглеждането на предявения от него иск срещу Районен съд – Горна Оряховица, за обезщетяване на всички претърпени вреди от твърдяната неразумна продължителност на гр.дело № 1387/2024г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, преобразувано под № 602/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. С оглед на това и доколкото ищецът е този, който с фактическите си твърдения и петитума на исковата молба очертава предмета на спора, то в настоящото производство следва да се изследват противоправните действия, респ. бездействия на съответните длъжностни лица в сочения в исковата молба период, въз основа на което да се извърши преценка допринесли ли са те за твърдяното бавно правосъдие.