Решение № 175 от 27.06.2024, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 239/2024
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 27.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Аделина Троева, Елизабета Кралева, Аделина Тушева
Цитирани разпоредби
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435,ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, т.1 или т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, т.1 или т.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Монтана, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500239 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението С. А. чрез адв. д-р М. Д. - ВАК срещу действията на ДСИ по определяне на разноските по изп.д.№239/2024година по описа на СИС при РС Монтана отразени в призовката за доброволно изпълнение.В жалбата се прави искане за изменение на постановлението за разноски по горното изпълнително дело, като бъде отменено изцяло същото, а вместо това, да се предприеме събиране срещу взискателя на сторените от се постановите вкл. прекратяване на производството, поради заплащането на дължимите по изпълнителното дело съгласно предявената част от изпълнителния лист суми преди образуване на изпълнителното дело.
Представя доказателства за заплащане на сумата от 600 лева с основание номерата на делата, по които е издаден изпълнителния лист, Моли съда да приеме, че са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и присъди в полза на длъжника сторените по същото прекратяване разноски.
Взискателят по изпълнението С. Т. от гр.* чрез адв.С.Т. в срока по чл.436,ал.3 от ГПК е представила писмено възражение с изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Същото е подробно мотивирано.Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че извършеното от него действие е законосъобразно.
Окръжен съд - Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:
1
Жалбата е подадена от надлежно конституиран взискател по изпълнителното производство , в срока по чл.436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От приложеното изп.дело № 1-61/2024г. по описа на СИС при РС Монтана се установява, че същото е образувано на 07.03.2024година по молба на С. Й. чрез адв.С.Т. против С. А. за събиране на сумата от 250.00лева по издаден изпълнителен лист 026/12.02.2024година по НЧХД №351/2021година на РС гр.Лом.
На длъжника е изпратена покана за събиране на горната сума, която е получена лично на 11.03.2024година.От същия е подадена частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист №26/12.02.2024година, която е изпратена на МОС по компетентност на 28.03.2024година.
Междувременно от длъжника е постъпило искане за прекратяване на производството, против постановлението за разноски и искане за събиране на направените от длъжника разноски.
С постановление от 30.05.2024година ДСИ е отказал да прекрати образуваното изпълнително дело, тъй като не са приложени доказателства за заплащане на сумата , за която е образувано делото.
По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното е основателна ли е жалбата или не.
От съдържанието на изпълнителен лист № 26 от 12.02.2024г., издаден по НЧХД № 351/2021г. на Районен съд гр.Лом, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, се установява, че длъжникът С. А. е осъден да заплати на взискателката С. Т. следните суми:
2400 лева - разноски по водене на НЧХД № 351/2021 г. на ЛРС;
600 лева - разноски за адв.възнаграждение на защитник за процесуално представителство във въззивното производство по ВНЧХД № 206/2023г. на МОС и 250 лева - представляващи допълнителен хонорар за съдебно заседание за адвокатско възнаграждение на защитник за процесуално представителство във въззивното съдебно производство по ВНЧХД № 206/2023г. на МОС
За установяване на плащането на дължимите суми преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът е представил две разписки за паричен превод.
От съдържанието на тези разписки се установява обаче плащането само на първите две суми по изпълнителния лист - на сумата 2400 лева и на сумата 600 лева, като в разписките изрично е посочено и основанието за плащане на сумите.
Длъжникът не е представил никакви доказателства за плащането на третата сума по изпълнителния лист - сумата от 250 лева, представляващи допълнителния хонорар за съдебно заседание за адвокатско възнаграждение на защитник за процесуално представителство във въззивното съдебно производство по ВНЧХД № 206/2023г. на МОС, която сума е и предмет на настоящото изпълнително дело.
С оглед горното твърдението на длъжника за плащане на процесната сума преди образуване на изпълнителното дело е недоказано.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, 2 освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
С тази разпоредба законът изрично е определил случаите, при които отпада отговорността на длъжника да поеме тежестта на разноските, които взискателят е направил.
В конкретният случай делото не е прекратено поради плащане направено преди започване на изпълнителното производство, или поради изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или отмяната им от съда или поради това, че разноските са за изп.способи, които не са приложени, от което следва, че разноските, част от които е и адвокатското възнаграждение, са за сметка на длъжника.
Следователно правилно е постановлението на съдебния изпълнител, като ги е възложил в тежест на длъжника.
С постановлението за разноски съдебния изпълнител е възложил в тежест на длъжника разноските по образуване на изпълнителното дело и за една справка в общ размер на 25,60 лева, както и 200 лева за адвокатско възнаграждение.За посочените разноски по делото се намират документи, които доказват тяхното извършване.
От друга страна, с жалбата не се оспорва нито размера на разноските, нито тяхното извършване.
С оглед гореизложеното следва крайният извод на съда е, че постановлението за разноски на съдебният изпълнител е правилно и законосъобразно.
Относно искането Окръжният съд да постанови прекратяване на изпълнителното производство, поради заплащане на дължимите по изпълнителното дело суми преди образуване на изпълнителното дело:
МОС намира, че не е компетентен да се произнесе по това искане.
Съгласно разпоредбата на чл.433 от ГПК съдебния изпълнител е този,който е компетентен да се произнесе по това искане и то ако са налице условията на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК - да са представени някои от изброените в разпоредбата документи, доказващи плащането.
Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството.
В случая е налице постановление от 30.05.2024година ДСИ, с което отказва да прекрати производството по делото, тъй като сумата предмет на делото в размер на 250лева не е установено да е платена от длъжника.С оглед доказателствата по делото действително липсва платежен документ от който е ведно, че дължимата сума от 250бева е заплатена.С оглед горното и постановлението от 30.05.2024година на ДСИ е правилно и законосъобразно.
За разноските в изп.производство отговаря длъжникът и взискателят понася 3 направените от него разноски и за тях длъжникът не отговаря, само когато са налице случаите на чл.79, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, т.е. на длъжникът не може да му се възлагат разноски в негова полза.Законът не е предвидил като законова последица присъждане на разноски в полза на длъжника, защото съдебният изпълнител няма правораздавателни функции, както е посочено и в Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005г. по тълк.дело № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС и поради което длъжникът следва да се снабди с отделно изпълнително основание посредством общия исков процес.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата изцяло за неоснователна и като такава я оставя без уважение.
Водим от изложеното Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. А. чрез адв. д-р М. Д. – ВАК срещу действията на ДСИ по определяне на разноските по изп.д.№239/2024година по описа на СИС при РС Монтана отразени в призовката за доброволно изпълнение по изп.д.№1-61/ ДСИ при РС Монтана като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4