Решение № 181 от 07.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500360 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. С. И. чрез процесуалния му представител адвокат П. К. против решение № 18/14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 20/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта, в която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 40 000 евро до пълния предявен размер от 102 254,80 евро, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, доколкото не са отчетени критериите по чл. 52 от ЗЗД, всички релевантни обстоятелства и реалният интензитет на претърпените от него болки и страдания, в т.ч. влошеното му физическо здраве и емоционално състояние, неговата възраст, продължителността на наказателното производство и определените мерки за неотклонение. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли съда да отмени 1 решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да бъде уважен искът му в пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2024 г. до окончателното й изплащане. Оспорва подадената от Прокуратурата на Република България въззивна жалба. Претендира разноски, в т.ч. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА на процесуалния му представител адвокат П. К. за настоящата инстанция, както и за първоинстанционния съд съобразно постановеното решение, включително ДДС върху определеното възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Стара Загора против същото решение в частта, в която тя е осъдена да заплати на И. С. И. 40 000 евро обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнатото и поддържано обвинение срещу него за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, наказателното производство по което е прекратено поради липса на извършено престъпление.

Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е необосновано и неправилно поради неправилна преценка на причинените вреди и дължимото обезщетение съобразно броя и тежестта на обвиненията, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани, отражението им върху обвиняемия, степента и интензивността на преживените емоционални страдания и разстройството на здравето му, като определеният размер на обезщетението е завишен и не отговаря на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на проявление на вредите. По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната му част или да намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца на справедлив такъв от 40 000 лв., съответен на трайната съдебна практика по аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната и вида и обема на доказаните вреди. Оспорва постъпилата от И. С. И. въззивна жалба.

Постъпила е и частна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Стара Загора против определение № 642/15.05.2026 г. по същото гражданско дело, с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено решението в частта за разноските и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат П. К. 3 000 евро адвокатско 2 възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ и процесуално представителство на И. И. по делото пред първата инстанция. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и необосновано поради прекомерност и непропорционалност на адвокатския хонорар в допълнително присъдения размер, както и поради несъобразяването с практиката на СЕС, като моли да бъде намален определеният размер на адвокатското възнаграждение и бъде присъден разумен, пропорционален и справедлив хонорар, необвързан с установените минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г.

Ответникът по частната жалба И. С. И. я оспорва и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от И. С. И. чрез процесуалния му представител адвокат П. К. обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ДП № 815/2011 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора и пр.пр. № 1925/2011 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора били образувани на 12.12.2011 г. срещу неизвестен извършител за това, че в периода от юни 2009 г. до септември 2010 г. в гр. Стара Загора в условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като приспаднал неследващ се данъчен кредит, което е престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а с постановление от 16.12.2011 г. бил привлечен като обвиняем за това, че в периода от юни 2009 г. до 15.12.2011 г. в гр. С З, гр. К, гр. В и други градове в страната участвал в организирана престъпна група с ръководител В. И. М. и участници М Д М и М М К, която била структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, групата била създадена с користна цел да върши данъчни престъпления и други 3 престъпления за придобиване на пари и други имотни облаги, което е престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 от НК във вр. с чл. 321, ал. 2 от НК. С постановление от 16.12.2011 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора ищецът бил задържан за срок до 72 ч., по искане на прокуратурата било образувано ч.н.д. № 939/2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и с определение № 417/19.12.2011 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което определение било потвърдено с определение от 27.12.2011 г. по в.ч.н.д. № 659/2011 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. Впоследствие той изискал два пъти изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение, но Окръжен съд - Стара Загора му отказвал, а актовете му били потвърдени от Апелативен съд – Пловдив, но с постановление от 31.08.2012 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора мярката му за неотклонение била изменена в „Парична гаранция“ в размер на 4 000 лв., а с постановление от 29.11.2013 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора тя била отменена поради изтичане на срока по НК от привличането му като обвиняем. С постановление от 19.09.2014 г. И. отново бил привлечен в качество на обвиняем за това, че през периода от юни 2009 г. до 15.12.2011 г. в с. Б., Старозагорска област и в гр.

Стара Загора участвал в организирана престъпна група, ръководена от В. И.

М. и с участници М Д М и М М К с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, а групата била създадена с користна цел, което е престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК във вр. с чл. 321, ал. 2 от НК. С молби от 12.08.2014 г. и 05.09.2014 г. до Специализирания наказателен съд – София ищецът поискал да бъдат предприети мерки за ускоряване на досъдебното производство и приключване на разследването срещу него, тъй като от привличането му като обвиняем изтекли повече от две години, като бил изготвен обвинителен акт от 31.10.2014 г. срещу И. И. и останалите обвиняеми за посоченото престъпление и по него било образувано н.о.х.д. № 1645/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, но с разпореждане от 25.11.2014 г., потвърдено от Апелативния специализиран наказателен съд, то било прекратено и върнато на Специализираната прокуратура поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, където била образувана пр.пр. № 464/2014 г. С постановление от 20.01.2015 г. прокурор от посочената прокуратура изпратил делото на ОДМВР - Стара Загора за продължаване на разследването и отстраняване на допуснатите 4 съществени процесуални нарушения. Бил изготвен нов обвинителен акт от 19.02.2015 г. срещу ищеца и останалите обвиняеми за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК и по него било образувано н.о.х.д. № 265/2015 г. на Специализирания наказателен съд, прекратено с определение от 04.03.2015 г. на основание чл. 369, ал. 4 от НПК. Доколкото това определение било окончателно, главният прокурор на Република България поискал от Върховния касационен съд възобновяване на делото, с решение № 328/03.11.2015 г. по н.д. № 1075/2015 г. на ВКС определението на Специализирания наказателен съд било отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а с определение от 04.12.2015 г. по н.о.х.д. № 1404/2015 г. наказателното производство отново било прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК, главният прокурор на Република България отново поискал възобновяване на делото и с решение № 251/26.01.2018 г. по н.д. № 801/2017 г. на Върховния касационен съд определението на специализирания съд било отменено и делото - върнато за ново разглеждане от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. С определение от 21.01.2019 г. по н.о.х.д. № 1404/2015 г. Специализираният наказателен съд отново прекратил производството и го върнал на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което определение било потвърдено от Апелативния специализиран наказателен съд. С постановление от 19.03.2019 г. на прокурор при Специализираната прокуратура делото било иззето от ОДМВР - Стара Загора и възложено на Сектор „БОП“ - Стара Загора, заведено като ДП № 4/2019 г., и с постановление от 26.07.2022 г. на прокурор при Специализиранат прокуратура то било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура Стара Загора поради закриване на Специализираната прокуратура. С постановление от 22.03.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора И. отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, а с постановление от 19.08.2024 г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради недоказаност на обвиненията по отношение на всички обвиняеми. С определение № 845/17.10.2024 г. по ч.в.д. № 918/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, влязло в сила на 20.11.2024 г., това постановление било изменено относно основанието за прекратяване, като същото да се счита чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 24, 5 ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на извършено престъпление. В исковата молба се твърди, че след привличането му като обвиняем на 16.12.2011 г. до приключване на наказателното производство на 20.11.2024 г. ищецът търпял неоснователно последиците от незаконосъобразните действия на прокуратурата, наказателното производство продължило почти 13 години, от които осем месеца и половина бил задържан под стража в Следствен арест Стара Загора и 1 година и 3 месеца бил с наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“, спрямо него били извършени множество неправомерни действия – трикратно привличане в качеството на обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, разпити, налагане на мерки за процесуална принуда, два пъти били изготвяни обвинителни актове и делото било внасяно за разглеждане в Специализирания наказателен съд, като прекомерната продължителност на производството му причинила изключителни неимуществени вреди, дължащи са и на извършените на 15.12.2011 г. претърсвания и изземвания в дома му в Стара Загора и в личния му автомобил, паркиран пред него, показното му задържане в дома му в присъствието на множество служители на МВР, съседи, негови близки и членове на семейството му, отразяването му широко в медиите и станало достояние на обществото, което го злепоставило пред близки, познати, съгражданите му и пред цялото общество, а дългото време, прекарано в следствения арест, му се отразило изключително негативно, унизителните условия, в които неоснователно бил поставен, нямали нищо общо с нормалния му начин на живот, килията му била пренаселена, без достъп на слънчева светлина и свеж въздух, нямало дори изкуствено осветление, отопление, постоянно течаща вода и тоалетна, бил принуден да задоволява физиологичните си нужди в кофа, да спи на дървен нар в неудобни пози, което водело до постоянни болки и дискомфорт в областта на кръста, в резултат на което получил увреждане на лумбо-сакралните коренчета и дискова херния, причиняващи му и до момента болки и изтръпвания в областта на кръста и левия крак и затрудняващи нормалния му начин на живот при ходене и шофиране. Ищецът твърди също, че характерът на повдигнатото му обвинение, постоянно оказваната с голям интензитет наказателна репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес от воденото 6 наказателно производство, безпокойство и страх от евентуално осъждане и ефективна присъда, чувство за безпомощност по време на задържането в ареста поради невъзможност да се труди, да се грижи за семейството си и да осигурява средства за нормалното му съществуване, довело до невъзможност представляваното от него дружество „Ив транс 05“ ЕООД да обслужва кредит в размер на 98 000 лв. към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по който той бил солидарен длъжник, наложило в условията на ареста на 31.05.2012 г. да бъде сключен анекс към договора за кредит за удължаване на крайния срок за погасяване на дължимите суми при отегчаващи за длъжника условия.