Решение № 4284 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4284 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513086 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 24.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 3614/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че П. К. В. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ сумата 3 575.98 лв.- главница за топлинна енергия за периода 01.11.2016 г.- 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане, бул.*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането; сумата 346.89 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.11.2019 г.; и сумата 32.72 лв.- главница за дялово разпределение за периода 01.10.2016 г.- 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.11.2019 г. по ч.гр.д. № 67553/ 2019 г. по описа на СРС, 166 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност за топлинна енергия/- за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 3 672.60 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г.; относно лихвите за забава при плащане на главницата за топлинна енергия- за горницата над уважения размер до пълния предявен размер 356.26 лева; относно главницата за дялово разпределение- за горницата над уважения размер до пълния предявен размер 33.85 лева и за периода 01.10.2016 г.- 31.10.2016 г.; и относно лихвите 1 за забава при плащане на таксата за дялово разпределение- за сумата 5.84 лева /изцяло/ за периода от 1.12.2016 г. до 18.11.2019 г. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ срещу Д. В. В. /с предходна фамилия Д.А, ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 3 672.60 лв.- главница за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.- 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането; на сумата 356.26 лв.мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.11.2019 г.; на сумата 33.85 лв.главница за дялово разпределение за периода 01.10.2016 г.- 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.11.2019 г. до изплащане на вземането; и на сумата 5.84 лв.мораторна лихва при плащане на таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 18.11.2019 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата П. К. В. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 103.42 лв.- разноски за заповедното производство, и сумата 419.39 лв.- разноски за исковото производство пред СРС, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ответницата П.

В . сумата 1.39 лв.- разноски за заповедното производство, и сумата 17.15 леваразноски за исковото производство пред СРС. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата Д. В. сумата 50 лв.- разноски за заповедното производство, и сумата 617.76 лв.- разноски за исковото производство пред СРС.

С определение от 23.06.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е отказано изменение на постановеното на 24.08.2020 г. решение в частта за разноските, заявено с молба от 31.08.2020 г. от ответниците П. В. и Д. В..

Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са отхвърлени предявените от дружеството срещу Д.

В. В. установителни искове и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- главници и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответницата П. К. В., която моли да бъде постановена отмяна на същото в частта му, в която предявените срещу нея искове са уважени и са присъдени разноски на ищеца, като бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата по жалбата на „Т.С.” ЕАД- Д. В. В. /ответница по делото/, оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

2

Конституираният в хода на въззивното производство наследник на починалата на 9.04.2021 г. въззиваема страна- П. С. Д. оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира за разноски.

Третото лице- помагач на ищеца „Б.“ ООД- гр. София не изразява становище по повод подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ищеца „Т.С.” ЕАД е неоснователна, а жалбата на ответницата П. В. е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно обжалваните части. решение е валидно и допустимо-в

По същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата спрямо ответницата П. В. дължимост на сумата 346.89 лв.- мораторна лихва при плащане на главницата /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода от 15.09.2017 г. до 18.11.2019 г., както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответницата П. В. част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 3 575.98 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, и на сумата 32.72 лв.- такса за услугата дялово разпределение, както и относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Постановеното от СРС решение е правилно и в обжалваната от ищеца част, в която са отхвърлени предявените от дружеството срещу ответницата Д. В. установителни искове и са присъдени разноски на последната, и следва в тази част да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците П. В. и Д. В. на 3 твърдението, че са собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 24 на VІІІ етаж в сградата на бул.„******* в гр. София, с аб.№ *******, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2016 г.- м.04.2019 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответницата П. В. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. Установява се въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № 24 на VІІІ етаж в сградата на бул. „******* в гр. София, ведно с принадлежности, е придобит въз основа на извършено от ЖСК строителство, за което на името на ответницата П. К. В. и В.Ц.В. е издаден Нотариален акт № 149/ 2.11.1983 г. от софийски нотариус, легитимиращ ги като негови собственици, като след смъртта на В.В. през 1990 г. /удостоверение за наследници от 2.01.2019 г./ правото му на собственост върху 1/2 от имота е преминало по наследяване в законните му наследници П. В. и Д. В., вследствие на което първата се легитимира като собственик на 3/4 идеални части от него, а втората- съответно на 1/4 идеална част от имота. В последствие, на 23.09.1997 г. ответницата П. В. подала молба - декларация за откриването на клиентска партида за абонат на топлинна енергия, която е приета от 4 топлопреносното предприятие /л.29 от делото на СРС/, и е вписана като абонат на топлинна енергия в съставените от ответника и подпомагащата страна отчетни документи.

При това положение ответницата П. В. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените от топло-преносното предприятие искове, тъй като е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/. Цитираната по- горе молбадекларация от 1997 г., приета от ищеца- топлопреносно предприятие, и представена от него като доказателство за обосноваване на твърдените относно спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/, установява наличието на сключен относно доставката на топлинна енергия в имота индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, в който случай произтичащата от приложението на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/ отговорност на съсобственика Д. В. /за останалата 1/4 ид. част/ не може да бъде ангажирана. Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение съвпадат, поради което и предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д. В. установителни искове правилно са отхвърлени, съответно решението в тази обжалвана от ищеца част следва да бъде потвърдено.

Относно предявените срещу П. В. установителни искове:

Установява се от доказателствата, че по съществуващото между топлопреносното предпирятие и П. В. правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от значение за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК. В случая относно обема на доставената в процесния топлоснабден имот топлинна енергия /за отопление на имота, сградна инсталация и БГВ/ и нейната стойност са събрани релевантни доказателства /извлечения, индивидуални справки, протоколи за неосигурен достъп/ и е изслушана съдебно- техническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, поради което и дължимото относно размера на главния иск доказване е проведено от страна на ищеца. Няма основание соченото експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза заключение в конкретния случай дължимите суми за доставена в процесния имот топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата 5 нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в имота е имало 4 бр. монтирани отоплителни тела и съответно 4 бр. разпределители; че поради липсата на водомер разходите за потребена в имота топла вода са изчислени на база- за 2 броя потребители /както е посочено в цитираната молба- декларация на ответницата/, при норма 140 литра на потребител за 1 денонощие; а също и че поради липса на осигурен достъп за отчитане на уредите за дялово разпределение за процесния период е начислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела. Според даденото от експерта заключение потребената през исковия период топлинна енергия е на стойност 7 419.35 лева общо. Следователно ответницата П. В.- като потребител на посочената енергия, дължи на ищцовото дружество плащане на нейната цена, установена въз основа на събраните по делото доказателства, посочени по- горе. С оглед спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес правилно е прието в обжалваното решение, че в случая договорната й отговорност може да бъде ангажирана за 1/2 от процесните суми.