Решение № 19134 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19134 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110149496 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ДРУЖЕСТВО, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 45 вр. чл.

49 ЗЗД срещу ответника СО за заплащане на сумата в размер на 528,00 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на реализирано ПТП от 20.03.2025 г.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба (20.10.2025 г.) до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че на 20.03.2025 г., в АДРЕС, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Кона“, с рег. № **********, собственост на „ФИРМА и управляван от С. С., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети – увреждане на задна дясна джанта. Излагат се правни доводи, че по силата на застрахователна полица № 4704230100006282/2 за застраховка „Каско Стандарт“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.

Поддържа се, че във връзка с ПТП-то е образувана щета № 470424252517000, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 528,00 лева за извършен ремонт от автосервиз ДРУЖЕСТВО (платено с преводно нареждане от 02.05.2025 г.). С плащане на застрахователното обезщетение ищецът твърди, че е встъпил в правата на застрахования срещу делинквента. Навежда доводи, че ответникът е стопанин на пътя и е бил поканен с регресна покана на 14.08.2025 г. да възстанови заплатената сума, но е отказал плащане.

Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника СО. Оспорва се предявената 1 искова претенция по основание и размер. Оспорва се фактическият механизъм на увреждането с довод, че липсват категорични доказателства и Протокол за ПТП, съставен от служител на Пътна полиция. Прави се възражение, че застрахователната преписка е частен документ, който не доказва настъпването на събитието по описания начин. Навежда се възражение за липса на причинно-следствена връзка, както и възражение за съпричиняване от страна на водача, който според ответника не е съобразил скоростта си с пътната обстановка и е излязъл извън платното за движение (банкета). Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата 528,00 лева, представляваща регресно вземане, възникнало вследствие на изплатено застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени вреди по щета № 470424252517000, настъпили в резултат на реализирано ПТП на 20.03.2025 г..

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ между увреденото лице и ищеца.; 3) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори 2 презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

С доклада по делото е отделено за безспорен правнорелевантните факти, че увреденият автомобил е бил обект на застраховка „Каско“, както и че обезщетението е изплатено в цялост на застрахованото лице.

От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е образувана щета № 470424252517000, по която са изплатени 528,00 лева по сметка на автосервиз ДРУЖЕСТВО (платежно нареждане от 02.05.2025 г.)

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, включително приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) и събраните гласни доказателства, съдът приема за доказан механизма на ПТП: на 20.03.2025 г. лек автомобил „Хюндай Кона“ с рег. № **********, движейки се по УЛИЦА, попада в дупка на пътното платно. Разпитаният в открито съдебно заседание свидетел С. С. (водач на автомобила) потвърждава, че е ударил колата в голяма дупка на ул. „УЛИЦА (до нови кооперации/газстанция), след като е бил заслепен от слънцето и е отбил вдясно, за да се размине с насрещно движещ се автомобил. Свидетелят посочва още, че на пътя не е имало обезопасяване, дупката е била дълбока и с остри ръбове, а скоростта му е била около 40 км/ч.

Вещото лице категорично приема, че уврежданията по автомобила (задна дясна джанта и задна дясна гума) се намират в пряка и причинно-следствена връзка с описания механизъм на процесното събитие. Съдът не споделя възражението на ответника, че липсата на Протокол за ПТП от органите на МВР прави иска недоказан. Съгласно Общите условия на застрахователя (гл. Трета, т. 6.3), при щети по гуми и джанти в резултат на преминаване през дупки на пътното платно, застрахователят обезщетява събитието и въз основа на декларативни/свидетелски показания, когато компетентните органи не посещават мястото.

САТЕ потвърждава, че повредите са характерни за такъв вид удар.

Възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице е неоснователно.

Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. (напр. движение с несъобразена скорост, възможност за забелязване и заобикаляне на препятствието), се носи изцяло от ответника. В хода на делото такива доказателства не бяха ангажирани от СО. От показанията на свидетеля се установява, че е карал с допустимата скорост, намалил е в последния момент, но дупката е била необозначена. Съгласно трайната съдебна практика дупките на пътното платно не представляват предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да се вмени във вина на водача, че не ги е предвидил и избегнал. Противното би означавало ответникът да 3 черпи права от собственото си неправомерно поведение по неподдържане на пътя.

Съгласно приетата СТЕ се установява, че от събрания доказателствен материал по делото не може да се установи точната скорост на движение. Предотвратимостта на произшествието е функция от скоростта на движение, като обстоятелството, че препятствието не е обозначено и не е сигнализирано по достатъчно надлежен начин допринася негативно за възможността на водача своевременно да забележи я забележи и избегне. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

Размерът на причинените вреди се установява от събраните писмени доказателства, кореспондиращи с приетото заключение по изготвената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно. Съгласно същото стойността за необходима за възстановяване на процесния лек автомобил е 528 лева, която стойност покрива претендирания от ищеца размер на притезанието.

Не са основателни възраженията на ответника, че водачите са били под въздействието на алкохол при реализирането на процесното ПТП. Въведеното твърдение не се подкрепя от нито едно доказателствено средство, а напротив от протокола за ПТП и разпита на свидетелите се установява противното. Не е основателно възражението, че е налице овехтяване на отделната част от пътното платно и/или че е налице конструктивен ефект.

Въведените в предмета на доказване факти не се установяват от събрания доказателствен материал.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на препятствие на пътя, в настоящия случай арматура, стърчаща над пътното платно, необезопасена по подходящ начин, независимо дали е на тротоара или на пътното платно, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината. Процесното деяние представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД.

Доколкото в хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с трайната практика на ВКС приема, че в конкретния случай са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на СО при условията на чл. 49 ЗЗД.

Общинските пътища, в т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска 4 собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Почистването и поддържането на пътното платно е задължение на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира правилното, редовно и надлежно снегопочистване от страна на третото лицепомагач, ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД.