Решение № 27 от 10.02.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000284 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 166/ 09.03.2020 г., постановено по т.д. № 195/ 2018 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, към момента на постановяване на решението действащ лично и със съгласието на неговата майка И. М. Ч., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални болки и страдания, претърпени в резултат на причинено по непредпазливост от деликвента П. П. Г. ПТП на 17.04.2018 г. ПТП в гр. Велико Търново, при което ищецът е получил открито счупване на дясна голямопищялна кост, кръвно наместване и фиксиране с метал, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, които увреждания са 1 довели до трайно затруднение движението на десен долен крайник, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от шест месеца, и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност” на „ФОРТУНА-КОМ” ООД, гр. София за лек автомобил „Пежо 208”, с рег. № СВ 35****, по полица № BG/23/118000041283, валидна от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на ищеца сумата 571,02 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП; ОТХВЪРЛИЛ е предявените от ищеца срещу ответника: иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до 50 000 лева; иск за законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.04.2018 г. – датата на увреждането; иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 571,02 лева до 1 142,04 лева, като неоснователни и недоказани; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат А. Б. от АК – гр.

София, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1 032,13 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТОС държавна такса върху уважения размер на исковете – 1 022,84 лева и 250 лева за експертизи; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника, направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, в размер на 965 лева.

С Определение от 17.07.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е допуснал изменение на решението в частта за разноските, като е осъдил ответника да заплати на адвокат Б., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 87,12 лева, наред с присъдените 1 032,13 лева, като е отхвърлил искането за разликата от присъдените до пълния претендиран размер от 137,84 лева.

Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителните части, в които съдът е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 25 000 лева до претендирания окончателен размер от 50 000 лева; отхвърлил е иска на обезщетение за имуществени вреди над сумата 571,02 лева до претендирания окончателен размер от 1 142.04 лева, както и е отхвърлил иска за законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на 2 уведомяване на застрахователя – 30.05.2019 г., ищецът, чрез пълномощника си по делото адвокат Б. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба.

Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навежда се довод за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия ищец, а дори да се констатира такова – то е в толкова малък обем, че не следва да се отразява на размера на обезщетението. Твърди се, че лихвата за забава върху главниците следва да се присъди от датата на уведомяване на застрахователя – 30.05.2018 г. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да постанови друго такова, с което да уважи изцяло исковите претенции, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.05.2018 г. до окончателното им изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за необоснованост и неправилност на въззивната жалба. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, но неправилно съдът е определил размера му вместо на 75% на 50%. Твърди се също така, че неправилно съдът е определил началната дата, от която тече законната лихва върху претендираните главници. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди решението, в обжалваните части. Претендират се направените разноски по делото.

В деловодството на Великотърновския Апелативен съд е постъпила въззивна жалба от ответника, чрез пълномощника адвокат И. И. от АК – гр.

София, срещу решението в осъдителните му части, в които ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 571,02 лева, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 12.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Навеждат се доводи за неоснователност и недоказаност на исковете, както и че съпричиняване от страна на пострадалия ищец е в размер на 75%, а не както е приел първоинстанционния съд в размер на 50%, а също така и за неоснователно завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се цитира съдебна практика. Излагат се съображения в подкрепа на доводите.

3

Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваните части и отхвърли исковете, а в условията на евентуалност – да присъди значително по-малък размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се направените разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Навеждат се доводи, че не е налице принос от страна на пострадалия ищец за претърпяното от него ПТП, както и че правилно съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите. Възразява се, че цитираната във въззивната жалба на ответника съдебна практика е неотносима. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалвания съдебен акт намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 8267/ 12.09.2018 г., от ищеца Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, действащ лично и със съгласието на майка си И. М. Ч., чрез пълномощника адвокат С. от АК – гр. Велико Търново, срещу ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, с цена на исковете: 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1 142,04 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 17.04.2018 г., около 08,55 часа, на *********** в гр. Велико Търново, ищецът е претърпял ПТП с лек автомобил „Пежо 208”, с рег. № СВ 35****, управляван от П. П. Г., в резултат на което е получил мозъчно сътресение, счупени кости на дясната подбедрица, разкъсно – контузна рана на дясната подбедрица. Ищецът бил хоспитализиран в болницата в гр. Велико Търново за периода от 17.04.2018 г. до 30.04.2018 г., като на 24.04.2018 г. е била извършена операция – наместване на счупените кости с поставяне на метални пирони. На 14-ия ден от операцията са му свалени конците, като 4 препоръките са били за неврохирургична терапия за период около месец.

Травмите от ПТП не позволявали на ищеца да се справя сам със своите ежедневни нужди, което налагало целодневни грижи за него от страна на неговите родители и близки. Дълго време не посещавал училище, притеснявал се, че няма да може да навакса пропуснатия учебен материал, трудно завършил учебната година. Ищецът страдал от главоболие и нарушена координация, трудно заспивал и често се будел нощем от кошмарни сънища, свързани с катастрофата, станал сприхав и изнервен, ограничил контактите си, тъй като не желаел приятелите му да го виждат в безпомощно състояние.

Понастоящем се придвижвал самостоятелно, но с накуцваща походка, има останали белези от травмата, изпитва болки при натоварване на травмирания крайник. Във връзка с проведеното лечение ищецът е извършил разходи на стойност 1 142,04 лева. От съставения Констативен протокол за ПТП се установява, че лекият автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На 30.05.2018 г. ищецът е завел щета пред него като поискал да му заплатят обезщетение за претърпените вреди, били му изискани още документи, като ищецът представил тези, с които разполагал, но му било отказано плащане.

Тримесечният срок по КЗ за произнасяне по щетата изтекъл на 30.08.2018 г.

Искането към съда е да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените му в резултат на ПТП: неимуществени вреди – сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 17.04.2018 г. до окончателното й изплащане; имуществени вреди – сумата 1 142,04 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 195/ 2018 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 26.06.2019 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Б. от АК – гр. София е направил уточнение, че се претендира лихвата за забава върху двете обезщетения, считано от датата на уведомяване на застрахователя, което е било прието от съда. В о.с.з. на 09.12.2019 г. адвокат Б. е поискал изменение на цената на иска за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от 30 000 на 50 000 лева, което съдът е допуснал. В 5 пледоарията си по съществото на делото адвокат Б. е поискал от съда да уважи исковете, като е възразил за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В представената писмена защита е изложил доводи за основателността на исковете.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете с възражения за липса на вина у водача на лекия автомобил, липсата на причинна връзка между ПТП и причинените вреди, както и за съпричиняване, във връзка с което е оспорил размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди. В о.с.з. на 26.06.2019 г. процесуалният представител на ответника – адвокат И. от АК – гр. София не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, като съдът е приел за безспорно наличието на това обстоятелство. В пледоарията си по съществото на делото адвокат И. е поискал от съда да отхвърли изцяло исковете, а в условията на евентуалност – ако ги уважи, да намали размера на обезщетението съобразно доказаното съпричиняване от страна на ищеца, като в представените писмени бележки са изложени доводи в тази насока.

От фактическа страна се установява следното:

С исковата молба ищецът е представил заверени преписи на писмени доказателства, които насрещната страна не е оспорила и са били приети от съда.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП от 17.04.2018 г. е, че на посочената дата в гр. Велико Търново е станало ПТП между лек автомобил „Пежо 208”, с рег. № СВ 35****, застрахован при ответното застрахователно дружество, управляван от П. П. Г. и Д. Т. Д., в резултат на което последният е получил открита фактура на дясна подбедрица.