Определение № 40346 от 05.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40346 гр. София, 05.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110167476 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 241528/24.07.2024 г. на ищеца А. Х. Я., чрез адв. Л. Б., с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 13393/06.07.2024 г. в частта за разноските.

Молителят поддържа, че претендираните и присъдени от ответника разноски в размер ан 2 880 лв. с ДДС са в изненадващо висок за него размер, тъй като не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, реално положения труд, броя на съдебните заседания, както и извършените в тях процесуални действия. Сочи, че се касае за трудово дело без материален интерес, като подбудите за образуването му имат етичен характер, поради което размерът на следващото се в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение не следва да надвишава сумата от 600 лв., на колкото се явява и собственото му адвокатско възнаграждение. Допълва, че дори и при съобразяване на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималният размер на следващото се на ответника такова възлиза на 780 лв. Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., според което минималните размери в посочената Наредба не са обвързващи за съда, както и на съдебна практика на ВКС.

Насрещната страна – /фирма/ изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане, изтъквайки подробни съображения в тази насока. Счита, че минималната работна заплата в страната към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 08.01.2024 г. се равнява на 933 лв., а не на 780 лв., както се поддържа от ищеца, а предмет на делото са били 3 дни отделни иска, поради което счита, че претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. без ДДС не е прекомерно. Допълва, че адв. В. се е явявала във всяко едно от откритите съдебни заседания, подала е отговор на исковата молба и уточняващи молби, както и, че дружеството не е извършвало процесуални действия, довели до отлагане на делото.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението), поради което се явяват процесуално допустими, а разгледано по същество – неоснователно.

С решение № 13393/06.07.2024 г., постановено по настоящото дело, са отхвърлени предявените от А. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: /адрес/, кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 КТ за прогласяване за недействителна на клаузата на т. 8 от трудов договор от 21.03.2023 г.; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 1

КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 748/11.10.2023 г. и неговата отмяна, както и 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „бизнес анализатор“ при ответника.

Като последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и въпроса относно отговорността за разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 880 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая, съобразявайки броя на предявените искове – 3 отделни искови претенции, срещу които пълномощникът на ответника е предприел активни защитни процесуални действия, изразяващи се в подаване на мотивиран отговор на исковата молба, ведно с приложени към него множество писмени доказателства, изготвяне и подаване на последващо становище от 23.02.2024 г. във връзка с доклада на съда, ведно с допълнителни писмени доказателства към него, част от които в превод от английски език, както и за допускане до разпит на свидетел, участие във всяко едно от проведените открити съдебни заседание, без да може да се приеме, че причината за отлагане на което и да е от тях се дължи на процесуалното поведение на ответника, както и подаване на последващо допълнително становище от 09.04.2024 г., съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 400 лв. без ДДС не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност, обема на извършената дейност, както и значимостта на защитавания интерес от страна на работодателя, като личните подбуди на ищеца да образува срещу него съдебно дело, както и преследваната с това цел нямат отношение към въпроса относно размера на адвокатското възнаграждение на страните по него. Нещо повече, действително в мотивната част на решението от 06.07.2024 г., чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е възприел пределите в Наредба № 1/09.07.2004 г. за релевантен ориентир, приемайки, че посочените в нея размери съответстват в достатъчна степен на обичайното възнаграждение, което се дължи по дела от съответния вид, но това не означава, че този извод е в противоречие със становището на СЕС, застъпено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Това е така, тъй като съгласно правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 и т. 4 и чл. 7, ал. 9 от посочената Наредба, в хипотезата на предявени 3 отделни иска и проведени общо три открити съдебни заседания, размерът на минимално следващото се в полза на ответника адвокатско възнаграждение би се равнявал на сумата от 3 116 лв. без ДДС (два иска - по 933 лв. или общо 1 866 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2, един неоценяем иск - 1 000 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и 250 лв. - за участие в трето открито съдебно заседание съгласно чл. 7, ал. 9) или 3 739,20 лв. с ДДС, т. е. повече от възприетия от съда размер от 2 400 лв. без ДДС или 2 880 лв. с ДДС, което означава, че същият е под минимално установения с Наредбата размер, което е в съответствие с практиката на СЕС. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. считано от 01.01.2024 г. размерът на МРЗ, установена за страната се равнява на 933 лв., а не на 780 лв., както се поддържа от ищеца, като именно това е релевантния момент с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 08.01.2024 г. между адв. В. и ответника. Цитираната от ищеца съдебна практика на ВКС съдът намира, че е неотносима към настоящия спор във връзка с разноските по делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на решение № 13393/06.07.2024 г. в частта за разноските, поради което направеното с молба с вх. № 241528/24.07.2024 г. на ищеца А. Х. Я., чрез адв. Л. Б., искане в този смисъл следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 241528/24.07.2024 г. на ищеца А. Х. Я., чрез адв. Л. Б., искане за изменение на решение № 13393/06.07.2024 г., постановено по гр. дело № 67476/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3