Решение № 3193 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3193 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №

20241100111219 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса на международното частно право ( КМЧП).

Образувано е по предявени от С. К. чрез пълномощник – адвокат М. Х., срещу Община – Котел, искове, с правна квалификация чл. 117 КМЧП, както следва: 1. за признаване на територията на Република България на Решение № 293 от 07.07.2023 г., постановено по дело № 210/2023 г. на 6-ти първоинстанционен съд Бюйюкчекмедже, Република Турция, с което съдът е постановил името на вписаната в регистрите на населението на Област Ерзурум, Община Якутие, квартал Шюкрюпаша, том 57, клетка 145, пореден номер 6, от „С.“ да се промени на „Е.“ и да се впише по този начин и 2. за признаване на територията на Република Турция на Решение № 71 от 23.01.2024 г., постановено по дело № 351/2023 г. на 2-ри първоинстанционен съд Бюйюкчекмедже, Република Турция, с което съдът е постановил женския пол, с който ищецът Е. К. е вписан в гражданските регистри на населението на Област Ерзурум, Община Якутие, квартал Шюкрюпаша, том 57, клетка 145, пореден номер 6, от „женски“ да се промени на „мъжки“.

В исковата молба се твърди, че ищцата е родена на ******** г. в град Истанбул, Република Турция, със собствено име „С.“ и фамилно име „К.“. Ищцата има издаден акт за раждане и от Община – Котел, поради което има и българско, и турско гражданство. Излага, че с две решения, постановени от турския съд, е дадено разрешение да проведе лечение и да смени пола си, като е променено собственото име от „С.“ на „Е.“, а след приключване на лечението е постановена и промяна в пола от „женски“ на „мъжки“. Според обстоятелствената част на исковата молба промяната в пола е допусната, тъй като медицинска комисия е констатирала извършената оперативна промяна на пола и невъзможност за пациента да се възпроизвежда, като половата идентичност при ищцата е мъжка. Така постановените и цитирани по – горе Решения на турския съд, е поискано от 1 ищцата да бъдат признати от Община – Котел, както и да бъдат вписани съответните промени в регистрите за гражданско състояние, водени от общината. Ответникът Община – Котел обаче постановил отказ, обективиран в Решение РД-13-310 от 15.07.2024 г. В исковата молба се поддържа, че признаването на двете решения на турския съд и следващите се от това правни последици не противоречи на българския обществен ред, тъй като законодателството не забранява промяната на пола и последната не се претендира да се дължи на самоопределяне, а е резултат от оперативна интервенция.

Съобразно изложеното прави искане да се признаят двете Решения на турския съд.

Ищцата не заявява искане за присъждане на разноски.

Ответникът Община – Котел, представлявана от кмета, и чрез процесуален представител – адвокат С. Р., в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковата молба. Изтъква възражения, че липсват предпоставките по чл. 117 КМЧП за признаване на постановените в Република Турция Решения. Сочи, че полът в Република България е биологично детерминиран, като независимо, че няма забрана за неговата оперативна промяна, то нормите относно гражданската регистрация на лицата са императивни и не допускат исканото признаване. Поддържа изцяло аргументите за постановения отказ, обективирани в Решение № РД-13-310 от 15.07.2024 г. на кмета на Община – Котел. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 117 КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. Съдът проверява служебно условията по чл. 117 КМЧП (чл. 120, ал. 1 КМЧП).

От ангажираната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност се установява, че с Решение № 293 от 07.07.2023 г. по дело № 210/2023 г. на 6-ти първоинстанционен съд Бюйюкчекмедже, Република Турция, е постановено името на вписаната в регистрите на населението на Област Ерзурум, Община Якутие, квартал Шюкрюпаша, том 57, клетка 145, пореден номер 6, С. К. да се промени на „Е.“ и да се впише по този начин. Дадено е, на основание чл. 40 от Турския граждански кодекс, разрешение на С. К. за извършване на операция за смяна на пола.

Допуснатата промяна в името е видна от представено копие на турска лична карта на Е. К., валидна до 03.04.2034 г., с номер на документа А46С50897, и турски граждански номер на Е. К. 36673353242, както и от заверен препис на български език на Удостоверение за раждане № 1338 от 03.05.2024 г., издадено от Отдел Гражданско състояние Бейликдюзю/Истанбул, Република Турция. Същевременно ищцовата страна фигурира като С. К. в издадената й от Министерство на вътрешните работи лична карта № 650379984, валидна до 08.04.2031 г., като ответникът Община - Котел не оспорва, че с тези собствено, 2 фамилно име и пол е вписана С. К. и в българските регистри на населението.

С Решение № 71 от 23.01.2024 г., постановено по дело № 351/2023 г. на 2-ри първоинстанционен съд Бюйюкчекмедже, Република Турция – представено също в преведен на български език препис, турският съд е постановил женският пол, с който ищецът Е. К. е вписан в гражданските регистри на населението на Област Ерзурум, Община Якутие, квартал Шюкрюпаша, том 57, клетка 145, пореден номер 6, от „женски“ да се промени на „мъжки“.

Промяната на пола на ищцата, както и на нейното име, са вписани в гражданските регистри на Република Турция, съгласно Удостоверение за гражданска регистрация, издадено на 03.05.2024 г. от Общинска гражданска дирекция 2051 – Бейликдюзю.

И двата съдебни акта са влезли в законна сила, видно от отбелязването на същите, извършено с подпис на издалия ги съдия, като решенията са връчени на страните – Е. К. и ответника – Министерство на вътрешните работи – Общинска Гражданска дирекция Бюйюкчекмедже, като не са обжалвани.

Описаните подробно документи – съдебните решения; удостоверение за раждане и удостоверение за гражданска регистрация, са заверени с Апостил, съгласно изискванията на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена на 05.10.1961 г.

С Решение № РД-13-310 от 15.07.2024 г. кметът на Община – Котел отказва да признае по административен ред постановените от съда в Република Турция две решения, предмет на настоящото производство.

Настоящият състав на съда, след преценка на обсъдената доказателствена съвкупност, приема, че не са налице всички предпоставки (чл. 117 КМЧП) за признаване на територията на Република България на процесните две чуждестранни съдебни решения.

Компетентността на чуждия съд е съвместима с българското право, доколкото липсва изключителна компетентност на българския съд или на съд на трета държава и не се касае за имуществен спор. Видно от официалните удостоверявания в исканите за признаване съдебни решения на турския съд, в производството е конституиран ответникът Министерство на вътрешните работи – Общинска Гражданска дирекция Бюйюкчекмедже, участвал е в производството, връчен му е препис от съдебните актове и последните не са обжалвани от него, поради което правото му на защита, преценено съгласно българския закон, не е било нарушено в това производство.

Ответникът Община – Котел не ангажира доказателства, съобразно с указаната доказателствена тежест, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на български съд и че между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждите дела, по които са постановени решенията, чието признаване се иска.

По отношение на Решение № 71 от 23.01.2024 г., с което е постановено женския пол, с който ищцата е вписана в турските граждански регистри на населението от „женски“ да се промени на „мъжки“ и неговото съответствие с националното право, съдът намира, че същото противоречи на българския обществен ред (чл. 117, т. 5 КМЧП). Действието на чуждестранното съдебно решение в Република България, с което се допуска промяната в собственото име на ищцата от „С.“ на „Е.“, също е несъвместимо с българския обществен ред, тъй като няма ред в Република България, по който законът да предвижда вписване на промени в имената на дадено лице в регистрите поради смяна на пола.

Под „обществен ред“ следва да се разбират основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми, принципи в правораздаването, които имат универсално 3 значение. Противоречието с обществения ред е не всяко противоречие на закона въобще, а такова, което би довело до нарушаване на обществения интерес, до недопустимо засягане на основни ценности в обществото. Полът на българските граждани се определя от основополагащи за правопорядъка в Република България повелителни норми, чрез които физическите лица се индивидуализират, идентифицират и отличават едни от други.

Индивидуализацията и отличаването на лицата представляват основни ценности в гражданското общество и правовата държава, а признаването на процесните две решения, постановени от съда в Република Турция, би накърнило тези ценности, защото обективното право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност (правен институт) и ред да бъде допусната промяна на данните относно пола в актове за гражданско състояние на лице и в регистрите, съответно промяна на имената на това лице след промяна на пола. Поради това, дори да се приеме, че процедурата по промяна на името и пола на ищцата е съобразена със законодателството на Република Турция, чуждестранните актове не могат да бъдат признати на територията на Република България, тъй като противоречат на българския обществен ред.

Правата на ищцата няма да бъдат нарушени от недопускането на вписване в регистрите на Република България на направените промени в пола и името й в Република Турция, тъй като гражданите на последната държава, като страна в Европейското икономическо пространство, могат да се придвижват свободно със своите турски документи.

Така на ищцата не се нарушава свободата й на придвижване.

Съдът не отрича правото на лицето да се самоопределя полово, да се чувства, живее и се изразява социално според усещането си за другия пол, но действащото българско материално право не дава възможност на българския съд да допуска промяна в съставени актове за гражданско състояние относно пола и съответно на това промяна на имената на лице. Съдът, при преценка на съответствието с обществения ред, следва да съобрази и ценностните разбирания на българското общество, намиращи се в колизия с явлението „смяна на пола“. Затова признаването на територията на Република България на процесните чуждестранни съдебни актове, допускащи такава промяна, следва да бъде отказано.